Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
6200_15_opr_288_partage_349(2)
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
София, 26.02.. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 6200 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Н. С. срещу въззивно решение от 11.03.2015 г. по гр.д. № 7608 /2014 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ г възз. с-в., в частта, с която е потвърдено първоинстанционно решение, с което допуснат до делба между две съделителки недвижим имот – апартамент е изнесен на публична продан.
Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване.
Насрещната страна М. В. Н. – С. не е подала писмен отговор на касационната жалба.
Жалбата е допустима, т.к. е подадена срещу въззивно решение по извършване на съдебна делба, за което не е предвидено, че не подлежи на касационно обжалване.
В. съд при повторно разглеждане на делото е съобразил указанията на ВКС, че Т. С. в законоустановения срок е направила искане за възлагане на имота на основание чл.349,ал.2 ГПК (в исковата молба). Съдът е приел, че насрещната страна М. Н. – С. е оспорила предпоставките за възлагане – че Т. С. не е доказано че няма друго жилище, нито, че е живяла в имота към момента на откриване на наследството и че при направеното оспорване Т. С. не е доказала нито една от двете предпоставки, предвидени в хипотезиса на правилото на чл.349,ал.2 ГПК.
Касационната жалбоподателка навежда довод за неправилност на извода на въззивния съд, че дори декларацията на Т. С. по чл.349,ал.2 ГПК да може да служи като доказателство за обстоятелството, че подписалата не притежава друго жилище, тя не представлява доказателство за това, че е живяла в процесния имот към момента на откриване на наследството.
Във връзка с този довод жалбоподателката извежда процесуалноправни въпроси, свързани с доказателственото значение на декларацията по чл.349,ал.2 ГПК: .
1.) Има ли доказателствена стойност декларацията по чл.349,ал.2 ГПК, за който твърди противоречие с три посочени решения на ВКС: № 127 /05.04.2011 г. по гр.д. 1321 /2009 г. на ІV г.о., № 24 /28.01.2010 г. по гр.д. 4744 /2008 г., І г.о., и № 88 /23.04.2014 г. по гр.д. 4766 /2013 г. на ІV г.о.
Обуславящ е уточненият по реда, предвиден в т.1 от ТР 1 /2010 г. на ОСГТК на ВКС въпрос има ли декларацията по чл.349,ал.2 ГПК доказателствено значение за обстоятелството дали съделителят е живял в процесния имот към момента на откриване на наследството.
В нито едно от трите посочени решения не е разрешен така, както предлага жалбоподателката (че декларацията по чл.349,ал.2 ГПК доказателствено значение за това обстоятелство), с решенията са разрешени други правни въпроси. Т.е. няма противоречие.
2) Длъжна ли е страната да доказва отрицателен факт. Фактът дали при откриване на наследството съделителят, който е поискал възлагане на основание чл.349,ал.2 ГПК, е живял в него не е отрицателен. А именно този факт е приет за недоказан. Поради което този въпрос не е обуславящ.
3) Следва ли съдът да обсъди всички ангажирани от страните доказателства, изявленията и признанията им и да се произнесе въз основа на доказаните факти. Същевременно в касационната жалба не се съдържа довод, че не е обсъдено конкретно доказателство, различно от декларацията по чл.349,ал.2 ГПК. Нито се твърди, че жалбоподателката е представила по делото такова доказателство. А в изявленията на насрещната страна, която първоначално също е направила искане за възлагане на имота на основание чл.349,ал.2 ГПК се съдържат твърдения за изгодните за нея факти и оспорване, а не признание на твърденията на Т. С. за наличие на предпоставките за възлагане на имота на нея на същото основание. Следователно въпросът е обуславящ, но не е разрешен така както твърди жалбоподателката, а в съответствие с установената практика.
4) Следва ли в производство по 294 ГПК въззивният съд да отдели спорните от безспорните обстоятелства. Твърди се противоречие с т. 2 от ТР 1 /2013 на ОСГТК (по въпроси от въззивното производство).
Следва да се отбележи, че въззивният съд е очертал релевантните за спора обстоятелства (за възлагането по чл.349,ал.2 ГПК) и е отразил, че те се оспорват.
Също така следва да се отбележи, че соченото разрешение в ТР не е такова, каквото жалбоподателката твърди. То визира различна хипотеза, каквато не е установена по делото: обосновани оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения, или установена неправилна квалификация. В случая не е установено нито едното от двете. В. жалба съдържа единствено оплакване, че упълномощената от жалбоподателката процесуална представителка – адвокат въпреки указанията на Т. С. не се е явила в първото по делото съдебно заседание по извършване на делбата и не е направила искане (в него или с отделна молба преди него) за възлагане на жалбоподателката на имота на основание чл.349,ал.2 ГПК. (В последствие ВКС е установил, че искане се съдържа в исковата молба).
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице наведените основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателката няма право на разноски. Насрещната страна не иска присъждане на разноски и не е доказала да е направила такива. Поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 11.03.2015 г. по гр.д. № 7608 /2014 г. на Софийски градски съд, г.о., ІІ г възз. с-в. по касационна жалба на Т. Н. С..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.