О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 372
София, 29.02.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, ІІ-ро т.о. в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Бонка Йонкова
Членове: Евгений Стайков
Галина Иванова
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №372/2016г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.1 т.2 ГПК във вр. с чл.396 ал.2 изр.2 ГПК и чл.280 ал.1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на А. А. Я., М. П. Н., К. А. Я. и [фирма] против Определение №3117 от 9.11.2015г.., постановено по ч.гр.д.№4463/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о. ІV с-в, с което е отменено определение от 22.10.2015г. по гр.д.№13377/2015г. на СГС и с което е допуснато обезпечение на бъдещите искове на Н. Т. срещу жалбоподателите чрез налагане на запор върху банкови сметки на А. Я. и на М. Н. и чрез налагане на възбрана върху недвижим имот при определена от съда гаранция в размер на 51 830 лв.
В частната жалба на А. Я., М. Н., К. Я. и [фирма] се поддържа, че атакуваното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Сочи се, че с оглед явната неоснователност на бъдещите искове, въззивният състав не е следвало да допуска исканото обезпечение. Иска се отмяна на обжалваното определение и вместо него да бъде постановено определение, с което да бъде оставена без уважение молбата на Н. Т. по чл.390 ал.1 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателите поддържат, че са налице допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1- т.3 ГПК за допускане на определението до касационно обжалване във връзка със следните въпроси:
1. „Следва ли да се допуска обезпечение на бъдещ иск при явна, очевидна неоснователност на бъдещия иск към деня на подаване на молбата за допускане на обезпечението?” 2. „Дължи ли въззивният съд при отмяна на определение /подробно и всеобхватно мотивирано от първоинстанционния съд/, с което молбата за обезпечение на бъдещ иск е оставена от първоинстанционния съд без уважение, произнасяне с мотивирано определение?” и 3. „Достатъчен мотив ли е за допускане на обезпечение на бъдещ иск изводът, който въззивният съд прави, че макар приложените писмени доказателства да са недостатъчни, за да обосноват вероятната основателност на исковете, той следва да допусне обезпечение след внасяне на парична гаранция от молителя?”. С частната касационна жалба се представят определение по ч.т.д.№15/2009г. на ВКС, ІІ-ро т.о., определение №1155 по ч.т.д.№782/2012г. на ВКС, ІІ-ро т.о., и влезли в сила определения на САС.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по частната жалба Н. Т., в който се поддържа, че поставените от касаторите въпроси не са от значение за изхода на делото и не могат да обусловят допускане на касационно обжалване на определението. Същевременно се излагат съображения и се представят актове на ВКС в подкрепа на становището, че обжалваното определение е правилно и че същото е съобразено с практиката на ВКС.
В., ТК, ІІ-ро т.о., след като обсъди оплакванията в частната жалба и становището на ответната страна, намира следното:
С обжалваното определение съставът САС е отменил определението на СГС по гр.д.№13377/2015г., с което е била оставена без уважение молбата на Н. Т. вх.№127667/22.10.2015г. за допускане на обезпечение на бъдещи искове. С обжалваното определение въззивният състав е допуснал исканото от молителя обезпечение на бъдещите му искове към настоящите жалбоподатели с правно основание чл.88 ал.1 изр.2 във вр. с чл.87 ал.1 и чл.82 ЗЗД и с правно основание чл.55 ал.1 във вр. с чл.87 ал.1 ЗЗД чрез налагане на запор върху банкови сметки на А. Я. и на М. Н. и чрез налагане на възбрана върху апартамент в [населено място]. На осн. чл.391 ал.1 т.2 ГПК съдът е определил предоставяне на гаранция от молителя в размер на 51 830 лв.
За да уважи молбата на Н. Т. по чл.390 ал.1 ГПК въззивният съд е приел, че поисканите от молителя обезпечителни мерки са подходящи и съответстват на установената от съда обезпечителна нужда. Анализирайки представените с молбата по чл.390 ал.1 ГПК писмени доказателства, съдът е стигнал до извода, че доказателствата са недостатъчни, за да обосноват вероятната основателност на исковете, поради което при условията на чл.391 ал.1 т.2 ГПК е определил гаранция в размер на 10% от цената на бъдещите искове.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Въпросът „Следва ли да се допуска обезпечение на бъдещ иск при явна, очевидна неоснователност на бъдещия иск към деня на подаване на молбата за допускане на обезпечението?” не е въпрос, който е от значение за изхода на конкретния спор с оглед разясненията, дадени в т. 1 от Т.Р № 1 от 19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Следва да се има предвид, че въпросът не е коректно зададен, тъй като в обжалваното определение съдът е приел, че „доказателствата са недостатъчни, за да обосноват вероятната основателност на исковете”, а не както е посочено от касаторите, че е налице „явна, очевидна неоснователност на бъдещия иск”. Отделно въззивният състав е посочил обстоятелствата, въз основа на които е уважил молбата по чл.390 ал.1 ГПК, които не засягат само и единствено вероятната основателност на исковете. Аналогично, не е обуславящ и значим за спора въпросът: „Дължи ли въззивният съд при отмяна на определение /подробно и всеобхватно мотивирано от първоинстанционния съд/, с което молбата за обезпечение на бъдещ иск е оставена от първоинстанционния съд без уважение, произнасяне с мотивирано определение?”, тъй като в определението са изложени мотиви за наличието на релевантните за допускане на обезпечението предпоставки /допустимост на бъдещите искове, обезпечителна нужда, подходящи обезпечителни мерки/.
Въпросът: „Достатъчен мотив ли е за допускане на обезпечение на бъдещ иск изводът, който въззивният съд прави, че макар приложените писмени доказателства да са недостатъчни, за да обосноват вероятната основателност на исковете, той следва да допусне обезпечение след внасяне на парична гаранция от молителя?”не отговаря на допълнителните селективни критерии по чл.280 ал.1т.1-т.3 ГПК за допускане на касация. Налице е трайна и непротиворечива практика на ВКС /определение по ч.т.д.№601/2011г. на ВКС, ІІ т.о., определение по ч.гр.д.№133/2011г. на ВКС, ІІІ г.о/ за това, че ако приложените към молбата за допускане на обезпечение писмени доказателства са недостатъчни, за да обосноват вероятна основателност на исковете, съдът е оправомощен да допусне обезпечението, определяйки размера на гаранцията, която следва да бъде предоставена от молителя. Обстоятелството, че има постановени определения на съдилища, в които съдът не е приложил разпоредбата на чл.391 ал.1 т.2 ГПК, не означава наличие на противоречива практика относно възможността на съда да приложи посочената законова разпоредба, която от своя страна е ясна и не се налага необходимост от създаването на нова практика по нейното тълкуване.
По изложените по-горе съображения ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ-ро т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №3117 от 9.11.2015г.., постановено по ч.гр.д.№4463/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о. ІV с-в,
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: