О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 184
гр. София, 29.02.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1747/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Всестранна кооперация – Велико Т. със седалище в [населено място] против въззивно решение № 106 от 16.03.2015 г., постановено по гр. д. № 33/2015 г. на Великотърновски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 956 от 03.11.2014 г. по гр. д. № 1170/2014 г. на Великотърновски районен съд, с което по предявен от В. С. У. иск с правно основание чл.58 ЗК е отменено като незаконосъобразно решение, прието от Общото събрание на Всестранна кооперация – Велико Т. на 30.03.2014 г., за изключване на В. У. като член – кооператор и са присъдени разноски на ищеца по чл.78, ал.1 ГПК.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна, за отхвърляне на иска по чл.58 ЗК и за присъждане на разноски. Касаторът поддържа, че въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, без да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора и без да обсъди наведените във въззивната жалба доводи и възражения за неоснователност на иска за отмяна на решението за изключване на ищеца като член – кооператор. Навежда оплаквания, че решението на общото събрание е прието за незаконосъобразно, без да е посочено кои норми на Закона за кооперациите и на Устава са нарушени с него. Определя като незаконосъобразни изводите на въззивния съд за порочност на решението поради непосочване в изпратената до ищеца покана по чл.16, ал.1 ЗК на конкретните нарушения, заради които е предприето изключването, и поради липса на мотиви в какво се изразяват извършените нарушения.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, и т.3 ГПК. Относно основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК се твърди, че като не е обсъдил доводите и оплакванията във въззивната жалба, въззивният съд е постановил решението си в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК в решение № 443 от 25.10.2011 г. по гр. д. № 166/2011 г. на ІV г. о. и решение № 72 от 12.03.2010 г. по гр. д. № 905/2002 г. на ІІ г. о. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа с аргументи, че въззивното решение съдържа произнасяне по следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, които не са изяснени в задължителната практика на ВКС и поради това са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото : 1. При отмяна на решение на ОС на кооперация съдът длъжен ли е да посочи на кои норми от ЗК и Устава противоречи съответното решение на ОС; 2. В поканата за свикване на ОС следва ли изрично да се изброят лицата, които ще бъдат предложени за изключване, и основанията за това; 3. Мотивите на решение на ОС за изключване на член – кооператор трябва ли да съдържат конкретно описание за нарушението, обективни и субективни елементи, начин на установяването му, или е достатъчно да се посочи нарушението и нормата, която е нарушена.
Ответникът по касация В. С. У. от [населено място] не заявява становище по жалбата в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Великотърновски районен съд по гр. д. № 1170/2014 г., с което по предявен от В. С. У. иск с правно основание чл.58 ЗК е отменено решението на Общото събрание на член – кооператорите във Всестранна кооперация – Велико Т. от 30.03.2014 г. за изключване на В. У. като член – кооператор, Великотърновски окръжен съд е приел, че решението е незаконосъобразно, тъй като е свикано и взето в нарушение на Устава на кооперацията и на Закона за кооперациите /ЗК/.
Нарушението при свикване на събранието е мотивирано с липсата на вписани данни в поканата до ищеца относно член – кооператорите, които ще бъдат изключени, и конкретните действия или бездействия, заради които е предприето изключване на ищеца на визираното в поканата формално основание по чл.12, ал.1, т.8 от Устава – увреждане на интересите на кооперацията чрез разпространяване на невярна информация за дейността й и за дейността на нейните органи. Във връзка с извода за незаконосъобразно свикване на събранието въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК към съображенията в мотивите на първоинстанционното решение, че липсата на конкретизация в поканата относно съдържанието на конкретното нарушение по чл.12, ал.1, т.8 от Устава е лишила ищеца от възможност да даде обяснения на събранието и да се защити адекватно срещу изключването. Застъпвайки становището, че ясното и пълно конкретизиране в поканата на основанието за изключване е предпоставка за законосъобразно свикване на общото събрание, въззивният съд е счел за неоснователен довода във въззивната жалба на ответника, че няма законово изискване поканата да съдържа индивидуализация на нарушенията на закона и устава, извършени от предложения за изключване член – кооператор.
Въззивният съд е възприел и извода на първата инстанция за незаконосъобразност на решението поради немотивиране на конкретните действия или бездействия на ищеца, подведени от събранието под хипотезата на чл.12, ал.1, т.8 от Устава. В очертаните с въззивната жалба и отговора граници на въззивна проверка по чл.269 ГПК съставът на Великотърновски окръжен съд се е произнесъл, че за да е законосъобразно, решението на общото събрание за изключване на член – кооператор не следва да се изчерпва с бланкетно посочване на нарушена правна норма от закона и устава, а трябва да съдържа индивидуализация на конкретното нарушение чрез посочване кога и къде е извършено и в какво точно се изразява. Преценил е, че в конкретния случай това изискване не е изпълнено, доколкото в протокола от събранието на 30.03.2014 г. е отразено само, че ищецът се изключва от членство в кооперацията поради извършено нарушение на чл.12, ал.1, т.8 от Устава – уврежда интересите на кооперацията като разпространява невярна информация за дейността на кооперацията и нейните органи и разпространява неверни твърдения за злоупотреби и нередовности, без да е посочено как и по какъв начин са увредени интересите на кооперацията, кога, къде и пред кого са разпространени твърденията за злоупотреби и нередовности и какви са тези твърдения. Решаващият въззивен състав е изразил становище, че без конкретно описание на нарушението в протокола от събранието не е възможно срещу член – кооператора да се приложи законосъобразно санкцията на изключване от кооперацията, а съответно и да се прецени дали са били налице материалноправните предпоставки за изключването.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Според разясненията и указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК; Правният въпрос следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, а не да е от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждането и преценката на доказателствата от въззивния съд. Правилността на въззивното решение не е предмет на производството по чл.288 ГПК и се проверява само по реда на чл.290 ГПК в случай, че се допусне касационно обжалване поради констатирани основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
Предвид указанията в цитираното тълкувателно решение, не може да се квалифицира като значим за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК първият въпрос в изложението – за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните и оплакванията във въззивната жалба и да мотивира собствено становище по съществото на правния спор. Макар да е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на обжалваното пред него решение, въззивният съд е обсъдил оплакванията и доводите, въведени с въззивната жалба на ответника – касатор, и е формирал свои самостоятелни изводи по тях, които са намерили отражение в мотивите на въззивното решение. Обстоятелството, че изводите на въззивния съд относно необходимото съдържание на поканата и на решението за изключване на член – кооператор съвпадат по същество с изводите на първоинстанционния съд, не е основание да се приеме, че произнасянето на въззивната инстанция се изчерпва с препращане по чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение.
По отношение на посочения въпрос не е налице и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като от съдържанието на мотивите към въззивното решение не може да се приеме, че при постановяването му е допуснато отклонение от задължителната практика в решение № 443/25.10.2011 г. по гр. д. № 166/2011 г. на ВКС, ІV г. о., според която въззивният съд е длъжен да обсъди в решението си всички доводи и възражения на страните от значение за правилното решаване на спора. Другото сочено от касатора решение – решение № 72/12.03.2010 г. по гр. д. № 905/2009 г. на ВКС, ІІ г. о., е постановено по реда на чл.290 ГПК след допуснато касационно обжалване по правен въпрос, свързан с приложението на чл.11, ал.2 ЗС, и формираната с него задължителна практика е неотносима към конкретното дело.
Неоснователно е искането на касатора за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по въпросите, за които се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Първият въпрос – дали при отмяна на решение на ОС на кооперация съдът е длъжен да посочи на кои норми от ЗК и Устава противоречи съответното решение, не е от значение за изхода на делото и не отговаря на общото изискване за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд е посочил в мотивите си в какво се изразява незаконосъобразността на решението на общото събрание на кооперацията – касатор, пораждаща основание по чл.58 ЗК за неговата отмяна. Преценен във връзка с решаващите изводи на съда, поставеният въпрос по никакъв начин не е обусловил постановения с въззивното решение правен резултат, поради което не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касационен контрол. При несъответствие на въпроса с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК е безпредметно да се обсъжда дали същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на задължителните указания в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Останалите два въпроса, свързани с необходимото съдържание на поканата за свикване на общо събрание на кооперация с включено в дневния ред предложение за изключване на член – кооператор и на решението за изключване на член – кооператора, са включени в предмета на делото и тяхното разрешаване от въззивния съд е обусловило потвърждаването на първоинстанционното решение за уважаване на иска по чл.58 ЗК. Независимо от наличието на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване по тези въпроси не може да се допусне поради това, че спрямо тях не е осъществена специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка – да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Според указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, разрешеният с обжалваното въззивно решение правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
При действието на чл.290 ГПК е създадена задължителна практика на ВКС по въпроса за съдържането на поканата по чл.16, ал.1 ЗК за свикване на Общо събрание на кооперация и конкретно – следва ли в поканата да е посочено нарушението на член – кооператора, заради което е направено предложение за изключването му. Задължителната практика е обективирана в решение № 139/11.11.2013 г. по т. д. № 301/2012 г. на ВКС, І т. о., и е в смисъл, че в съдържанието на поканата за свикване на Общо събрание на кооперацията, когато в дневния ред е включено предложение за изключване на член – кооператор, следва да се посочат конкретните действия или бездействия на член – кооператора, респ. такива, извършени съвместно с други член – кооператори, които представляват несъответствие с конкретни разпоредби на закона, устава или на решение на орган на кооперацията, представляващи основание на направеното предложение за изключване. Даденото разрешение е аргументирано със съображения, че предоставеното от закона – чл.13, ал.1 ЗК, право на предложения за изключване член – кооператор за даде обяснения пред общото събрание предполага възможност кооператорът да се запознае с твърденията за извършени от него нарушения на закона, устава или на решенията на органите на кооперацията, които ще представляват основание за изключването му; Възможността обясненията да се направят при провеждане на общото събрание изисква към този момент предложеният за изключване член – кооператор да е уведомен за нарушенията, което е възможно само ако в поканата по чл.16, ал.1 ЗК за събранието са вписани конкретните нарушения, т. е. действията и/или бездействията на кооператора, които представляват несъответствие с конкретни разпоредби на закона, устава или решение на орган на кооперацията.
В постоянната практика на ВКС по приложението на чл.58 ЗК последователно е застъпвано становището, че за да е законосъобразно, решението на общото събрание на кооперация за изключване на член – кооператор трябва да съдържа ясно и точно посочване на конкретните действия и/или бездействия, с които предложеният за изключване член – кооператор е нарушил закона, устава или решение на орган на кооперацията, и заради които спрямо него е предприето налагане на най – тежката санкция – изключване от кооперацията. За целта не е достатъчно само формално позоваване на нарушена законова разпоредба или разпоредба от устава, респ. формално възпроизвеждане на текста й в решението за изключване. Нарушението е конкретизирано тогава, когато в решението е посочено съответното поведение на член – кооператора с всички индивидуализиращи субективни и обективни елементи, чрез което той е осъществил фактическия състав на нарушение, предвидено в закона или в устава като основание за изключване. Изискването за конкретизиране на нарушението е от значение както за защитата на член – кооператора срещу решението за изключване, така и за възможността съдът да осъществи ефективен съдебен контрол върху материалната законосъобразност на решението при оспорването й от член – кооператора с иск по чл.58 ЗК.
Настоящият състав на ВКС споделя изцяло посочената задължителна и константна практика по приложението на чл.58 ЗК и не намира за необходимо тя да бъде променяна или осъвременявана. При наличие на такава практика, която въззивният съд е съобразил, няма основание въззивното решение да се допуска до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 106 от 16.03.2015 г., постановено по гр. д. № 33/2015 г. на Великотърновски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :