3
определение по гр.д.№ 489 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 130
София, 01.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 489 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 283 от 08.10.2015 г. по в.гр.д.№ 430 от 2015 г. на Добричкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 73 от 18.05.2015 г. по гр.д.№ 2193 от 2014 г. на Добричкия районен съд, гражданска колегия, 14 състав за уважаване на предявения от [община] срещу [фирма] иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението на следния имот: помещение с площ от 106,09 кв.м., преустроено за снек-бар, на приземния етаж на масивна двуетажна сграда- читалище, находяща се в УПИ II, кв.32 по плана на [населено място], [община].
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. К. твърди, че постановеното решение противоречи на посочена от него задължителна и незадължителна съдебна практика /определение № 1198 от 17.11.2010 г. по гр.д.№ 645 от 2010 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., определение № 184 от 16.06.2015 г. по т.д.№ 799 от 2014 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., решение № 481 от 09.10.2014 г. по гр.д.№ 1012 от 2014 г. на Горнооряховския районен съд и решение от 15.07.2014 г. по гр.д.№ 535 от 2014 г. на Плевенския окръжен съд/ по следните въпроси:
1. Има ли право наемателят по договор за наем, при пълна добросъвестност и след като е вложил много средства за привеждане на отдаденото под наем помещение в годен за ползване вид, да ползва това помещение ?
2. Може ли да се приеме, че вписан договор за наем за 10 години може да доведе до заблуждение наемателя по него относно факта кой е собственик на отдавания под наем имот ?
Освен това, според пълномощника на касатора, произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата [община] не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд за уважаване на предявения иск по чл.108 ЗС, въззивният съд е приел, че съдът няма как да не зачете факта, че има валидно признание на иска от ответника. Тъй като това признание не противоречало на закона и на добрите нрави и било такова, с което страната може да се разпорежда, по аргумент от чл.237, ал.3 ГПК съдебният акт следвало да бъде постановен при съобразяване на това признание. В. съд е отказал да разгледа и да се произнесе по доводите във въззивната жалба, тъй като е счел, че по същество тези доводи представляват оттегляне на признанието на иска, което съгласно чл.237, ал.4 ГПК е недопустимо.
С оглед тези мотиви на съда в обжалваното решение поставените от касатора правни въпроси /има ли право наемателят по договор за наем, при пълна добросъвестност и след като е вложил много средства за привеждане на отдаденото под наем помещение в годен за ползване вид, да ползва това помещение и може ли да се приеме, че вписан договор за наем за 10 години може да доведе до заблуждение наемателя по него относно факта кой е собственик на отдавания под наем имот/ не са такива по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС. Тези въпроси не са обусловили правните изводи на съда в обжалваното решение. В. съд, а и първоинстанционния съд, не са се произнасяли по тези въпроси, а и не са били длъжни да се произнасят по тях предвид на това, че първоинстанционното решение е постановено по реда на чл.237 ГПК при признание на иска, което съгласно чл.237, ал.4 ГПК не може да бъде оттеглено. Съгласно чл.237, ал.2 ГПК в случай на признание на иска съдът не обсъжда и не се произнася по събраните по делото доказателства, а в мотивите си е достатъчно само да посочи, че решението му се основана на признанието на иска.
Поради това и тъй като касаторът не е посочил други правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а ВКС няма право служебно да поставя и да разглежда други въпроси, извън посочените от касатора /освен въпроси, касаещи допустимостта и валидността на въззивното решение/, съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС само на това основание касационното обжалване не следва да бъде допускано.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че посочените от касатора определения и съдебни решения не могат да обусловят допускането на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК поради следното:
1. Определение № 1198 от 17.11.2010 г. по гр.д.№ 645 от 2010 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о. е постановено по реда на чл.288 ГПК. Като такова, то не представлява съдебна практика по правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в това производство съдът не се произнася по правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, а само извършва преценка дали са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на конкретно въззивно решение по даден правен въпрос.
2. Определение № 184 от 16.06.2015 г. по т.д.№ 799 от 2014 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. също не представлява съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в него няма произнасяне по правен въпрос, а разпореждане по движение на делото /за спирането му/ и сезиране на ОСГТК на ВКС за постановяване на тълкувателно решение.
3. За решение № 481 от 09.10.2014 г. по гр.д.№ 1012 от 2014 г. на Горнооряховския районен съд не са представени доказателства да е влязло в сила, поради което то не представлява съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Дори и да е влязло в сила, това решение не може да обуслови допускане на касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд, тъй като разгледаният и разрешен по гр.д.№ 1012 от 2014 г. въпрос /нищожен ли е представения по това дело договор за наем/ е напълно неотносим към настоящото дело, по което поради направеното от ответника валидно признание на иска за собственост в решението си съдът не е излагал мотиви и не се е произнасял, а и не е бил длъжен да се произнася, относно това дали сключеният от ищеца договор за наем от 01.07.2008 г. е нищожен.
4. В решение от 15.07.2014 г. по гр.д.№ 535 от 2014 г. на Плевенския окръжен съд, влязло в сила на 15.07.2014 г., има произнасяне по въпросите за валидността на представения по това дело договор за наем и за дължимостта на суми по този договор- въпроси, които също са неотносими към настоящото дело и по които няма произнасяне в обжалваното въззивно решение, предвид направеното от ответника признание на иска, което, както бе посочено по-горе, съгласно чл.237, ал.4 ГПК не може да бъде оттеглено.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 283 от 08.10.2015 г. по в.гр.д.№ 430 от 2015 г. на Добричкия окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.