О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
гр. София, 01.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1709/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] /в несъстоятелност/ – [населено място], против въззивно решение № 421 от 04.03.2015 г., постановено по т. д. № 4770/2014 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. С посоченото решение е потвърдено решение № 781 от 26.05.2014 г. по т. д. № 1337/2012 г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] искове с правно основание чл.17 и чл.27 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /C./ за заплащане на сумите 38 018.40 евро, 30 000 евро и 131.76 евро, представляващи съответно обезщетение за цялостна липса на товар по договор за международен превоз на стоки, обезщетение за вреди от изплатена от ищеца на трето лице неустойка за недоставяне на товара и годишна лихва от 5 % върху обезщетението за 15 дни забава, и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] разноски по делото в размер на 215 лв.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът твърди, че въззивният съд е нарушил съществено съдопроизводствените правила като не е обсъдил доводите му във въззивната жалба за произнасяне от първоинстанционния съд по несвоевременно заявено от ответника възражение за право на задържане върху предадения за превоз товар. Навежда оплакване, че в нарушение на чл.375 ТЗ съдът е признал на ответника право на залог върху товара за обезпечаване на вземания, които не произхождат от конкретния превозен договор, а от други търговски сделки, и не могат да бъдат обект на валидно заложно право. Поддържа, че съдът не е отчел обстоятелството, че стойността на товара, върху който е упражнено правото на залог, надвишава многократно стойността на вземанията на ответника, както и че не е взел предвид наличието на предпоставки по чл.315, ал.4 ТЗ за отпадане на правото на задържане.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси, определени като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ТЗ : 1. Може ли съдът в рамките на служебното начало да изведе по тълкувателен път от твърденията на страна в процеса правната квалификация на дилаторни възражения, които не са изрично формулирани от страната; 2. При упражняване на търговско право на задържане по чл.375, ТЗ, както и на право на залог по чл.375 ТЗ, допустимо ли е стойността на задържаната стока да надвишава многократно размера на обезпеченото вземане. Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, обосновано с твърдения, че посочените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях няма съдебна практика.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 27.05.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените от [фирма] срещу [фирма] обективно съединени искове за заплащане на сумите 38 018.40 евро, 30 000 евро и 131.76 евро, претендирани на основание чл.17 и чл.27 от конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /C./ и представляващи съответно обезщетение за цялостна липса на товар /14 европалета консерви бланширано в мазнина птиче месо в кутия от 1.215 кг. и 16 европалета консерви патешки маншон с боб/, приет за превоз от България до Франция съгласно заявка от 20.01.2012 г., обезщетение за вреди от платена неустойка за договорно неизпълнение към получателя на товара и лихва върху обезщетението за 15 дни забава, Софийски апелативен съд е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция и е възприел направения в тях извод, че макар да не е предал приетия за превоз товар на легитимирания получател, ответникът – превозвач е освободен от отговорност към ищеца – товародател за вреди от неизпълнение на задължението за предаване на товара на легитимирания получател, тъй като е упражнил валидно възникнало за него право на задържане върху товара. Въззивният съд е констатирал, че с въззивната жалба на ищеца не са въведени оплаквания срещу изводите на първата инстанция относно наличието на предпоставките за възникване на правото на задържане, но въпреки това е изложил съображения за съществуването на тези предпоставки. Посочил е, че към момента на упражняване на правото на задържане чрез влагане на превозените стоки на отговорно пазене ответникът е имал ликвидни и изискуеми вземания към ищеца за неплатено възнаграждение по процесния превозен договор и за неплатени възнаграждения по други превозни договори, за които ищецът е осъден с влязло в сила съдебно решение, и за обезпечаване на вземанията си е разполагал със законово право да откаже да предаде товара до заплащане на дължимите възнаграждения, без да носи договорна отговорност за непредаването на товара. По отношение на вземането за превозно възнаграждение по процесния договор съдът е счел, че ответникът разполага освен с правото на задържане, и с релевираното в защита срещу иска право на законен залог върху товара.
В изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК Софийски апелативен съд е обсъдил оплакването във въззивната жалба на ищеца, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение като е разгледал възражението на ответника за упражнено право на задържане, което не е направено в срока за отговор на исковата молба, а е заявено след изготвяне на проекто – доклада по делото. Въззивният съд е констатирал, че в представения в срока по чл.367 ГПК отговор на искова молба ответникът е заявил, че поради отказ на ищеца да заплати превозното възнаграждение той е уведомил последния, че влага стоката на отговорно пазене в непосредствена близост до получателя и че ще я предаде незабавно след плащане на възнаграждението. Като е съобразил изявлението, въззивният съд е направил извод, че по същността си то представлява позоваване на упражнено право на задържане и доколкото е въведено с отговора на исковата молба, не е преклудирано. Допълнително е изложил мотиви, че дори да не е въведено с отговора на исковата молба, след като се основава на ликвидни вземания на ответника към ищеца, установени с влязло в сила в хода на първоинстанционното производство съдебно решение, правото на задържане е могло да бъде заявено валидно за пръв път и пред въззивната инстанция, съгласно указанията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Становището на настоящия състав на ВКС по допускане на касационното обжалване е следното :
Касационното обжалване се допуска, когато с въззивното решение съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Първият въпрос в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК – може ли съдът в рамките на служебното начало да изведе по тълкувателен път от твърденията на страна в процеса правната квалификация на дилаторни възражения, които не са изрично формулирани от страната, е поставен във връзка с оплакването в касационната жалба, че въззивният съд е разгледал възражението на ответника за упражнено право на задържане, въпреки, че то не е направено в срока по чл.367 ГПК за отговор на исковата молба. Поставеният въпрос не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като отхвърлянето на предявените от касатора искове не е резултат от неговото разрешаване. Възражението на ответника по иска за упражнено право на задържане върху товара, предаден за превоз на основание сключения между страните превозен договор, не е изведено по тълкувателен път от инстанциите по същество, а е формулирано в отговора на исковата молба чрез посочване на фактите, които формират съдържанието на търговското право на задържане. Обстоятелството, че ответникът не е квалифицирал формално твърденията и изявленията си за задържане на превозения товар до заплащане на дължимото от ищеца – касатор превозно възнаграждение като упражняване на право на задържане, не е аргумент да се отрече своевременното въвеждане на правото на задържане като защитно възражение срещу предявените осъдителни искове. В константната практика на ВС и ВКС никога не е съществувал спор, че определянето на правната квалификация на претендираните от страните субективни права е изключително правомощие на съда и че при осъществяване на правораздавателната си дейност съдът не е обвързан от дадената от страните правна квалификация.
Въпросът по п.1 не е обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и поради това, че независимо от извода за своевременно позоваване на правото на задържане в отговора на исковата молба, въззивният съд е направил и извод, че пропускането на срока по чл.367 ГПК не би имало за последица преклудиране на възражението за право на задържане, предвид възможността правото на задържане да бъде предявено за пръв път и пред въззивната инстанция поради наличие на предпоставките по чл.371 ГПК /т.4 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС/. При този самостоятелен решаващ извод допускането на въззивното решение до касационно обжалване по първия посочен въпрос няма да доведе до друг резултат от делото, различен от постановения с обжалваното решение.
Формулираният в п.2 от изложението въпрос също не е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като обжалваното решение не съдържа произнасяне по него. В подадената въззивна жалба касаторът е навел само бланкетно оплакване за необсъждане от първоинстанционния съд на всички доказателства и доводи на страните и оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, изразяващо се в разглеждане на преклудирано възражение за упражнено право на задържане. Въззивната жалба не съдържа оплаквания и доводи за несъответствие между размера на вземанията, за чието обезпечаване ответникът е упражнил право на задържане, и стойността на стоката, върху която е упражнено правото на задържане. В съответствие с разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд е ограничил проверката на правилността на обжалваното пред него решение до поддържаните в жалбата оплаквания и не се е произнасял дали правото на задържане се разпростира и върху стоките, чиято стойност надхвърля размера на обезпечените с правото на задържане насрещни вземания на ответника. Поради това, че не е поставян пред въззивния съд, въпросът по п.2 не е обусловил решаващите изводи на съда за неоснователност на исковете поради валидно упражнено от ответника право на задържане върху превозвания товар. С голед на това въпросът не може да послужи като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Несъответствието на посочените в изложението въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК освобождават касационната инстанция от задължението да обсъжда поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд въззивно решение по т. д. № 4770/2014 г.
Разноски не следва да се присъждат на ответника по касация, тъй като не са претендирани.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 421 от 04.03.2015 г., постановено по т. д. № 4770/2014 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :