4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
София, 01.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 364 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на А. А. А. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Д. В., против въззивното решение № 468 от 3 ноември 2015 г., постановено по в.гр.д. № 627 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2015 г. в частта му, с която е обезсилено решение № 638 от 17 юли 2014 г., постановено по гр.д. № 28 по описа на районния съд в гр. Враца за 2015 г., в частта му за осъждане на И. П. Т. от [населено място] да заплати на А. сумата от 1000 лева дължима стойност при забава за изплащане на цената на лек автомобил, като недопустимо и производството по делото е прекратено в тази му част, въззивното решение е отменено в частта му за осъждане на Т. да заплати на А. сумата от 2880 лева обезщетение за лишаването й от ползване на лекия автомобил за периода 1 януари 2011 г. – 1 януари 2015 г. в размер на средния пазарен наем за такъв автомобил и вместо него искът на А. срещу Т. за сумата от 2880 лева, дължими поради неизпълнение на договорни задължения от страна на Т., е отхвърлен като неоснователен, и е потвърдено решението на първата инстанция за отхвърляне на иска на А. за сумата над 4700 лева до 7000 лева на основание чл. 57, ал. 2 ЗЗД.
В касационната жалба се поддържат всички основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че предявеният иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, вр. чл. 88 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, първоинстанционният съд в доклада си приема за допустими предявените искове по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД и чл. 59 ЗЗД, а въззивният съд изменя основанието за претенцията за заплащане на сумата от 1000 лева в иск по чл. 92 ЗЗД, както и на иска по чл. 59 ЗЗД на иск по чл. 82, вр. чл. 79 ЗЗД. Тълкуването на съда не взема предвид действителните уговорки между страните и конкретните обстоятелства, на които се основават исковете – поискано е заплащането на сумата от 8000 лева като първоначално договорена цена по предварителния договор и допълнително уговорената сума от 1000 лева, която не представлява неустойка поради неизпълнение, а с тази сума се увеличава цената на леката кола, предмет на предварителния договор и с оглед интензивното ползване на колата от ответника за таксиметрови цели, поради което с нея се увеличава цената на леката кола и тя следва да се включи в претенцията по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД. Сочи се, че с промяната на правната квалификация от страна на въззивния съд касаторката е била лишена от възможността да представи доказателства. Въззивният съд променя и квалификацията на втория иск, макар ищцата да е предявила претенция за заплащане на обезщетение за лишаването й от възможността да ползва лекия автомобил за съответния период, като правното й основание е в чл. 59 ЗЗД, а не както въззивният съд приема по чл. 82 ЗЗД, от което произтича и неправилното заключение, че ищцата не е доказала, че при евентуално връщане на леката кола нейното имущество би се увеличило с оглед създаване на отношения с трети лица за ползване на автомобила. Поддържа се, че решението е неправилно и в частта за разноските. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа наличието на допълнителните основания за това по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК.
Ответникът И. П. Т. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба.
Касационното обжалване е недопустимо в частта му по отношение на претенцията по чл. 59 ЗЗД (квалифицирана неправилно от въззивния съд като такава по чл. 82, вр. чл. 79 ЗЗД). Искането за заплащане на обезщетение за лишаване на ищцата от правото й да ползва лекия автомобил за период от четири години е оценено в исковата молба на сумата от 1200 лева, а в откритото съдебно заседание от 26 юни 2015 г. размерът на иска е увеличен на 2880 лева, и в този му размер е станал предмет на преценка от страна на съдилищата. Предвид правилото на чл. 280, ал. 2, т. 1, предл. първо ЗЗД, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева, какъвто е и настоящият случай, поради което касационната жалба в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане.
По иска по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД, основавайки се на подписания между страните предварителен договор за продажба, предаването на автомобила в деня на сключването на договора, незаплатена съществена част от цената по договора и развалянето на договора поради неизпълнението му с исковата молба, въззивният съд приема, че предявеният иск за връщане на лекия автомобил е основателен и доказан, но тъй като автомобилът е бил отчужден от ответника още преди предявяването на иска, то ответникът дължи сумата от 7000 лева, колкото съдът приема, че е сумата, от която ответникът-купувач се е възползвал по смисъла на чл. 57, ал. 2 ЗЗД. Предвид обстоятелството, че първоинстанционния съд обаче е приел за дължима сумата от 4700 лева, макар и неправилно определена, първоинстанционното решение се потвърждава за сумата от 4700 лева заради правилото да не се влошава положението на жалбоподателя. Въззивният съд приема, че първата инстанция се е произнесла по непредявен иск – страните са уговорили в договора заплащане на сумата от 1000 лева при забава на изплащането на цената на автомобила до 30 декември 2010 г., като сумата има характер на неустойка, но тъй като исковата молба не съдържала изложение на обстоятелствата по претенция по чл. 92 ЗЗД, не е формулиран и петитум за присъждане на сумата от 1000 лева, то решението в тази му част е обезсилено като недопустимо и производството по делото е прекратено.
К. съд приема, че не следва да допуска касационното обжалване по единствения поставен от касаторката правен въпрос – при наличието на събраните по делото доказателства и произнасяне с решение от първоинстанционния съд по иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пред. трето ЗЗД допустимо ли е въззивната инстанция с решението си да промени правното основание на иска в такова по чл. 92 ЗЗД, без да се даде възможност на касаторката за доказателства с оглед на това изменение. Неизменно практиката на ВКС приема, че съдът е този, който дава правната квалификация на предявения иск, съобразно въведените от ищеца твърдения. Така в решение № 5 по гр.д. № 658/2011 г., ІІІ г.о., касационният съд приема, че когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран, или когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В случая по съответната част на предявената общо от ищцата претенция въззивната инстанция изобщо не обосновала изводите си с каквото и да е съображение във връзка с доказателствата по предявените искове, а е приела, че съдът не е бил сезиран с претенция за заплащане на неустойка, като е тълкувала ръкописния запис след напечатаната част от договора между страните („При забавяне на изплащането до 30.12.2010 г. се дължи от купувача допълнително 1000 лв.”) като уговорка по смисъла на чл. 92 ЗЗД, и е счела, че такъв иск не е предявяван, а сумата от 1000 лева не може да бъде включена в общата претенция по чл. 55, ал. 1, предл. трето, вр. чл. 57, ал. 2 ЗЗД, заради което първоинстанционното решение е обезсилено като постановено по непредявен иск. По това обуславящо изхода на спора разрешение на въззивния съд правен въпрос не се поставя, което препятства допускането на касационното обжалване.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на А. А. А. от [населено място] против въззивното решение № 468 от 3 ноември 2015 г., постановено по в.гр.д. № 627 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2015 г. в частта му, с която е отменено решение № 638 от 17 юли 2014 г., постановено по гр.д. № 28 по описа на районния съд в гр. Враца за 2015 г., в частта му за осъждане на И. П. Т. от [населено място] да заплати на А. сумата от 2880 лева обезщетение за лишаването й от ползване на лекия автомобил за периода 1 януари 2011 г. – 1 януари 2015 г. в размер на средния пазарен наем за такъв автомобил и вместо него искът на А. срещу Т. за сумата от 2880 лева, дължими поради неизпълнение на договорни задължения от страна на Т., е отхвърлен като неоснователен.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
Определението в тази му част може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от получаването на препис от него пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС.
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 468 от 3 ноември 2015 г., постановено по в.гр.д. № 627 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2015 г. в останалата му обжалвана част.
Определението в тази му част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: