О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 189
гр. София, 02.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1288/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Г. М., действаща като [фирма] – [населено място], против въззивно решение № 2172 от 17.12.2014 г., постановено по в. гр. д. № 2784/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив. С посоченото решение е потвърдено решение № 246 от 13.06.2014 г. по гр. д. № 1573/2012 г. на Районен съд – Карлово, с което са отхвърлени предявените от Й. Г. М. в качеството на [фирма] срещу Р. Д. Г. и Н. Димитрова Г. искове за заплащане на сумата 10 975 лв., претендирана на основание неоснователно обогатяване и представляваща стойност на вложени материали и труд за доставка и монтаж на инсталации през периода от лятото на 2007 г. до края на 2007 г. в собствен на ответниците имот, намиращ се в [населено място].
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторката навежда оплакване, че изводът на въззивния съд за погасяване по давност на претендираното с исковете вземане е необоснован и изграден в противоречие с разпоредбите на чл.110 ЗЗД и чл.114, ал.1 ЗЗД. Поддържа, че съдът неправилно е приел въз основа на свидетелските показания по делото, че изграждането на инсталацията в дома на ответниците е приключило през м. юли 2007 г., и не е отчел релевантния за началото на погасителната давност факт, че строително – монтажните работи са изпълнявани поетапно и са завършени окончателно през м. декември 2007 г. с провеждане на изпитания на мрежата. Според касаторката, погасителната давност по чл.110 ЗЗД е започнала да тече от окончателното завършване на инсталацията през м. декември 2007 г., а не от м. юли 2007 г., както е приел въззивният съд, и не е изтекла до датата на предявяване на исковете.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика в Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС по следния въпрос от значение за изхода на делото : „От кой момент започва да тече давността при иск с правно основание чл.59 ЗЗД”.
Ответниците по касация Р. Д. Г. и Н. Димитрова Г. оспорват искането за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 16.04.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Районен съд – Карлово, с което са отхвърлени предявените от Й. М. в качеството й на [фирма] срещу Р. Г. и Н. Г. искове с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 10 975 лв., претендирана като стойност на неоснователно обогатяване на ищцата за сметка на ответниците в резултат на влагане на материали и труд в доставка и монтаж на отоплителна инсталация в жилищна сграда, притежавана от ответниците в режим на съпружеска имуществена общност, Окръжен съд – Пловдив е приел, че за ищцата е възникнало вземане по чл.59, ал.1 ЗЗД за стойността на материалите и труда, вложени в изграждането на отоплителната инсталация без наличие на договор между страните, но същото е погасено с изтичане на предвидената в чл.110 ЗЗД петгодишна погасителна давност, релевирана с възражение в отговора на исковата молба.
След преценка на събраните по делото свидетелски показания и на заключението на съдебнотехническата експертиза, въззивният съд е счел за установено, че изграждането на отоплителната инсталация е приключило през м. юли 2007 г. С оглед на това е приел, че вземането на ищцата за равностойността на неоснователното обогатяване е станало изискуемо от момента на приключване на дейностите по изграждане на инсталацията, когато е извършена престацията и е настъпило неоснователното разместване на блага в правните сфери на страните. Като се е позовал на чл.114, ал.1 ЗЗД и на задължителните указания в ППВС № 1/1979 г., въззивният съд е направил извод, че петгодишната погасителна давност за вземането е започнала да тече от края на м. юли 2007 г. и е изтекла преди датата на предявяване на исковете – 29.10.2012 г. Д. на ищцата, че давностният срок е започнал да тече след приключване на техническите изпитвания на монтираната отоплителна инсталация през м. декември 2007 г., е преценен като неоснователен с аргумент, че от значение за фактическия състав на неоснователното обогатяване и за началото на давността е моментът на приключване на монтажните работи, в който реално са настъпили обедняването и обогатяването.
Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос за началния момент на погасителната давност при иск с правно основание чл.59 ЗЗД е от значение за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като разрешаването му от въззивния съд е обусловило отхвърлянето на предявените от касаторката осъдителни искове.
Независимо от значимостта на въпроса, касационно обжалване по повод на него не може да се допусне поради отсъствие на допълнителната предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса за началния момент на давността не противоречи на задължителната съдебна практика в ППВС № 1/28.05.1979 г., както се твърди в изложението. Според задължителните указания в т.7 от ППВС № 1/1979 г., в случаите на чл.59, ал.1 ЗЗД погасителната давност за произтичащото от неоснователно обогатяване вземане започва да тече от деня на получаване на престацията. В съобразителната част на постановлението е разяснено, че при фактическия състав на чл.59, ал.1 ЗЗД началото на петгодишната погасителна давност по чл.110 ЗЗД се свързва с деня на получаване на престацията от неоснователно обогатилото се лице, тъй като неоснователността на преминаването на блага от имуществото на обеднелия в имуществото на обогатилия се съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителната практика, като е приел, че погасителната давност по чл.110 ЗЗД за претендираното с исковете вземане, основано на фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД, е започнала да тече от момента, в който е приключено изграждането на отоплителната инсталация в имота на ответниците и последните са се обогатили неоснователно с вложените от ищцата /сега касатор/ материали и труд. Отнасянето на началния момент на давността към м. юли 2007 г., вместо към твърдения от касаторката момент – краят на м. декември 2007 г., е резултат от фактическия извод на въззивния съд, че инсталацията е завършена окончателно през м. юли 2007 г. Съгласно указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, изводите на въззивния съд, които касаят възприемането на фактическата обстановка по спора, са от значение за правилността на въззивното решение и свързаните с тях въпроси не съставляват правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК, по повод на които може да се допусне касационно обжалване.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по в. гр. д. № 2784/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив.
Разноски не са претендирани и доказани от ответниците по касация и не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2172 от 17.12.2014 г., постановено по в. гр. д. № 2784/2014 г. на Окръжен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :