О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 247
гр. София, 10.03.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 701 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. О. В., действуващ лично и със съгласието на майка си М. Я. Т. против решение № 1595/15.07.2015 г., постановено по гр.д.№ 1666/2015 г. от ІІ-ри състав на Апелативен съд – София.
Ответниците не са взели становище.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.26 ЗЗД и при условията на евентуалност иск с правно основание чл.135 ЗЗД са процесуално недопустими, поради липса на правен интерес и е обезсилил постановеното решение на първоинстанционния съд, като е прекратил производството по предявените искове.
Въззивният съд е приел, че от твърденията на ищеца по исковата молба, основанието на предявените искове са противоречие на атакуваната сделка със закона (липса на разрешение на РС за извършване на сделка, противоречаща на интересите на малолетния купувач), за относителна симулация, при която договорът за покупко-продажба прикрива договор за дарение и в условията на евентуалност за увреждането на ищеца със същата сделка в качеството му на кредитор – носител на непрестирано към момента на сделката периодично вземане за издръжка. Приел е, че от факта на възбраняване на продаден недвижим имот не следва наличие на правен интерес от прогласяване като нищожна на сключена сделка с имота на основанията, визирани в исковата молба – неизпълнение специалните изисквания на закона и наличие на симулация, тъй като правен интерес от иск с правно основание чл. 26 ЗЗД пр. 5 (за установяване на относителна симулация, при която договор за продажба прикрива договор за дарение) ищецът би имал при възникване на наследствено правоотношение и претенция за накърнена запазена част. Тъй като бащата на ищеца и ответник по делото /потенциалният наследодател/ е жив за евентуалния законов наследник липсва правен интерес от установяване на нищожност на сделки, сключени от родителя му с трети лица. На това основание съдът е приел, че предявените обективно съединени искове за прогласяване на нищожност на сделката са процесуално недопустими, поради липса на правен интерес и е прекратил производството по тях, обезсилвайки първоинстанционното решение.
По отношение на предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.135 ЗЗД, въззивният съд е приел, че отменителният иск по чл. 135 ЗЗД има за своя последица прогласяване на увреждаща кредитора сделка като относително недействителна спрямо него. В случая, съдът е приел, че качеството си на кредитор ищецът извежда от съдебно установеното задължение на първия ответник да му заплаща издръжка, а увредата се обосновава с намаляване патримониума на длъжника. Действие на относителна недействителност на сделката, в случай на нужда изпълнението да се насочи към възбранения имот, но без тежката процедура на исковия процес, предвижда разпоредбата на цитирания чл. 452, ал. 2 ГПК, което според въззивният съд е и смисълът на налагането на възбрана в изпълнителния процес. При нужда да се пристъпи към изпълнение чрез публична продан, законодателят е регламентирал относителна недействителност спрямо взискателя на сделките, сключени с възбранения имот след вписване на възбраната, поради което съдът е приел, че предявеният от ищеца в условията на евентуалност иск е също недопустим поради липсата на правен интерес от водене на спора.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси, при което са налице касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване. Следва да се отбележи, че съдът се е ограничил в своето произнасяне в решаващите си мотиви единствено по процесуалноправни въпроси, свързани с допустимостта на предявените обективно съединени искове, предвид и изхода на спора пред въззивната инстанция – прекратяване на производството по исковете, поради тяхната недопустимост. В тази връзка, поставените правни въпроси, свързани с основателността на предявените искове са изцяло неотносими към производството по чл.288 ГПК, доколкото съдът не се е произнасял по тях и те не са обосновали решаващите му изводи относно недопустимостта на предявените искове. Единствено относими са въпросите, свързани с допустимостта на предявен иск с правно основание чл.135 ЗЗД в хипотезата, в която се иска обявяване недействителност на сделка по отношение на имущество, върху което вече е била наложена възбрана в изпълнително производство, за удовлетворяване на вземане на кредитора и възможността той да реализира това свое вземане, с оглед разпоредбата на чл.452, ал.2 ГПК. Всички въпроси, поставени от касатора в тази връзка са относими, като въззивният съд е дал разрешение на тези въпроси, обобщени по-горе, като е приел, че в тази хипотеза, кредиторът няма правен интерес от предявяването на иска с правно основание чл.135 ЗЗД, тъй като правата му са защитени от разпоредбата на чл.452, ал.2 ГПК и по този начин той ще реализира своето вземане.
С конститутивния иск ищецът цели настъпването на една правна промяна в гражданските правоотношения между страните по делото. Когато търсената правна промяна е настъпила по друга причина, конститутивният иск е недопустим, тъй като правната промяна не може да бъде предизвикана повторно. С павловия иск ищецът цели да бъде обявена недействителността на една правна сделка или едно действие по отношение на него. Когато същият правен ефект е настъпил поради друга причина (поредност на вписванията в нотариалните книги) или е налице по-тежък порок (прогласена нищожност на сделката по отношение на всички), павловият иск е недопустим, тъй като правната промяна не може да настъпи повторно. Това разрешение на правните въпроси, поставени от касатора и касаещи допустимостта на иска с правно основание чл.135 ГПК, е дадено със задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в решение № 264/18.12.2013 г., постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№ 915/2012 г. от ВКС, ІV гр.отд. и др. За пълнота следва да се отбележи, че посоченото по-горе решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК е по идентичен казус с настоящия. Наличието на задължителна съдебна практика по смисъла на тълкуването, дадено с ТР№ 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, както и съобразяването на същата практика от страна на въззивния съд води до извод за липсата на соченото касационно основание както по чл.280, ал.1, т.2 ТПК /предвид представеното решение на въззивен съд/, така и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Представените като съдебна практика определения на ВКС са на първо място неотносими към спора, а на следващо място не представляват задължителна съдебна практика, както и съдебни актове, водещи до наличието на противоречиво разрешаване на правен въпрос, в какъвто смисъл е тълкуването с ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, по приложението на чл.280, ал.1 ГПК.
Преценката на съда относно недопустимостта на предявените искове се е свела единствено до наличието на преценка относно наличието на правен интерес, като останалите правни въпроси, касаещи задължението да се изложат мотиви, както и да се обсъждат доказателства и произнасяне по всички обективно съединени искове са неотносими, тъй като с оглед възприетото от състава на въззивния съд по допустимостта на всички предявени искове, същия не е дължал произнасяне по основателността на исковете.
Във връзка с преценката на състава на въззивния съд относно недопустимостта на предявените искове с правно основание чл.26 ЗЗД не се сочат правни въпроси.
Предвид изложеното, не са налице сочените касационни основания относно допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1595/15.07.2015 г., постановено по гр.д.№ 1666/2015 г. от ІІ-ри състав на Апелативен съд – София.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.