Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.4
678_16_opr_288_124gpc_79zs (2) (1)
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
София, 11.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 678 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. А. и К. Н. Н. срещу въззивно решение № 261 от 30.10.2015 г. по гр.д. № 463 /2015 г. по описа на Сливенския окръжен съд, г.о., с което е отменено първоинстанционно решение на Котелския районен съд и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от двамата жалбоподатели срещу А. Д. К., Г. К. И., Р. Г. Г. и М. Г. М. иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване правото на собственост на ищците по давностно владение в периода от 2001 г. до настоящия момент (до предявяване на исковата молба) на недвижим имот – дворно място от 280 кв.м. и изградените в него две паянтови сгради с площ 14 и 45 кв.м. и паянтова постройка от 34 кв.м., находящи се в [населено място], [община], като неоснователен и недоказан., както и в частта с която жалбоподателите са осъдена да заплатят на ответниците по иска разноски.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна А. Д. К. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, останалите насрещни страни не са подали писмен отговор – не изразяват становище по наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
Ищците са предявили иска с твърдения, че са придобили процесния имот, на който са били съсобственици по наследство с ответниците, чрез давностно владение, продължило от 2001 г. до предявяване на исковата молба
За да отхвърли иска, въззивният съд е изложил последователни мотиви за наличието на отделните признаци на владението. Приел е, че в случая процесният имот е бил съсобствен между страните, като съсобствеността произтича от наследяване, поради което при наследяване всички наследници са имали качеството на владелци, независимо кой от тях е упражнявал фактическа власт върху имота, което го прави държател за частите от съсобствеността на останалите съсобственици, които не упражняват фактическа власт върху имота. Съдът е разяснил чрез какви действия упражняващият фактическа власт съсобственик може да превърне държането върху частите на останалите съсобственици във владение – такива, с които по явен и недвусмислен начин отрича владението на останалите сънаследници и да отблъсне тяхното владение, което представлява преобръщането на държането във владение. След обсъждане на събраните по делото доказателства съдът е приел извода, че от тях не се установява промяна на намерението, с което ищците са упражнявали фактическа власт и довеждането му до знанието на ответниците. Съдът е посочил и че извършването на подобрения в имота не обективира промяна в намерението.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се съдържат фактически и правни твърдения, че ищците са владели целия имот и че владението им не е било прекъсвано, които представляват основание на иска им и които въззивният съд е намерил за недоказани и доводи за неправилност. Тези твърдения и доводи не подлежат на разглеждане в това производство, в което не се извършва проверка на правилността на въззивното решение, а е ограничено до .установяване наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Наред с това жалбоподателите извеждат правни въпроси, които се свеждат до следното:
Материалноправни въпроси за елементите на фактическия състав на придобиваната давност. Въпросите са общи, от тях са обуславящите единствено следните въпроси
Дали когато съсобствеността произтича от сънаследяване, сънаследникът, който единствен упражнява фактическа власт върху целия сънаследствен имот, го владее целия или е владелец на своята идеална част от правото на собственост върху имота и е държател на идеалните части на останалите сънаследници и
Дали такъв сънаследник (който единствен упражнява фактическа власт върху целия сънаследствен имот), за да придобие чрез давностно владение правото на собственост върху идеалните части на останалите сънаследници, трябва да превърне държането на техните части във владение за себе си, и чрез какви действия.
Процесуалноправни въпроси, уточнени от съда по реда на т.1 от ТР № 1 /2000 г. на ОСГТК на ВКС, първият от които е:
По иск за собственост, основан на твърдения за придобиване от сънаследник на идеалните части на останалите сънаследници чрез придобивна давност, чия е доказателствената тежест за превръщане на държането на идеалните части на останалите сънаследници във владение
Видно от изложеното за мотивите към въззивното решение въззивният съд е разрешил тези обуславящи въпроси в съответствие с приетото в ТР № 1 /2012 г. на ОСГК на ВКС, с което практиката по изведените въпроси е уеднаквена.
Поради изложеното за приетото с ТР 1 /2012 г. за доказателствената тежест за превръщането на държането във владение (че е за страната, която като съсобственик на основание наследяване управлява фактическа власт върху чуждите идеални части и се позовава на придобивна давност), не е обуславящ изведеният процесуалноправен въпрос: дали съдът е следвало да приеме, че държането на ищците, които са се позовали на придобивна давност не е превърнато във владение, ако ответниците, чиято е доказателствената тежест, не са посочили и представили доказателства по делото за неоснователността на иска. Въпросът е основан на тезата на жалбоподателите, която не приета за основателна от съда именно защото противоречи на приетото в тълкувателното решение.
Като е отхвърлил иска по жалба на ответник поради недоказване от страна на ищците на релевантни за спора факти (на превръщането на държането на чуждите идеални части във владение), след като е обсъдил събраните по делото доказателства за релевантните за спора факти, въззивният съд не е допуснал противоречие с приетото в т.2 от ТР № 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което не е прието, че по въззивна жалба на ответник по иска съдът не следва да обсъжда представените от ищеца доказателства за релевантните за спора факти (посочени от ищеца в исковата молба),.нито с решение № 554 /8.02.2012 г. по гр.д. № 1163 /2010 г., ІV г.о. на ВКС и с решение № 266 /29.06.2011 г. по гр.д. № 1058 /2010 г. на ВКС, І г.о., с които е прието, че съдът следва да установи релевантните за спора факти въз основа на съвкупна преценка на всички доказателства по делото.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК по изведените правни въпроси.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Искането на ответника А. К. за присъждане на разноски за касационното производство е основателно за сумата 500 лева за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с представения договор за процесуално представителство (л.29), представен е списък з разноски за тази сума. Останалите ответници (насрещни страни) не претендират разноски и такива не следва да им се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 261 от 30.10.2015 г. по гр.д. № 463 /2015 г. по описа на Сливенския окръжен съд, г.о. по касационна жалба на А. Н. А. и К. Н. Н..
Осъжда А. Н. А. и К. Н. Н. да заплатят на А. Д. К. сумата 500 лева разноски за процесуално представителство в касационната инстанция.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.