О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 202
София, 11.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети януари две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Бонка Йонкова
ЧЛЕНОВЕ : Евгений Стайков
Галина Иванова
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 1590/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] – [населено място], против решение №75 от 24.03.2015г., постановено по в.т.д. №3/2015г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение №300 от 21.11.2014г. по т.д.№17/2014г. на Габровски окръжен съд.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че в нарушение на разпоредбите на чл.231 ал.2 във вр. с чл.230 ал.2 ЗЗД и чл.89 ЗЗД, въззивният съд неправилно е приел, че наемодателят е изправна страна по процесния договор. Сочи се, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил показанията на разпитаните по делото свидетели, както и че не е изложил конкретни мотиви по отношение на направените възражения за неизпълнен договор, за прихващане и за забава на кредитора. Излагат се съображения за необоснованост на решението относно наличието на обстоятелствата, пораждащи правото за намаляване на дължимата наемна цена, респ. за освобождаване на наемателя от задължението да заплаща наемната цена. Иска се отмята на обжалваното решение и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове с присъждане на разноски за трите инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следните материалноправни въпроса въпроси, за които твърди, че са от значение за изхода на делото:
1. „Природното бедствие, причинило повредите в наетата вещ и довело до невъзможност същата да бъде използване по предназначение, представлява ли обстоятелство, освобождаващо от отговорност наемателя, в т.ч. и от задължението за заплащане на наемни вноски?”. Касаторът твърди, че въпросът е решен в противоречие с решение №255 от 24.04.2002г. по гр.д.№1079/2001г. на ВКС, Vг.о., решение от 2.07.2004г. по т.д.№590/2003г. на Сливенски ОС, решение №472 от 9.03.2006г. по гр.д.№604/2005г. на Пловдивски АС и решение от 18.07.2005г. по в.гр.д.№88/2005г. на Великотърновски АС.
2. „Има ли право наемателят да иска намаление на наемната цена при бездействие от страна на наемодателя да извърши поправки в наетия имот на повреди, които не се дължат на обикновена употреба и не са причинени виновно от наемателя?”. В изложението се сочи, че въпросът е решен в противоречие с решение №1198/5.07.1955г. на ВС, ІV г.о.
3. „Налице ли е забава на кредитора, когато наемодателят не е изпълнил задълженията си да извърши поправка в наетия имот на повреди, които не се дължат на обикновена употреба и не са причинени виновно от наемателя и освобождава ли се наемателят да престира в срок дължимите наемни вноски?. Според касатора този въпрос е решен в противоречие с решение №849 от 9.08.1972г. по гр.д.№582/72г. на ВС, ІІІ г.о.
4. „Изправна страна по договора за наем ли е наемодателят ако не е изпълнил задълженията си да извърши поправки в наетия имот на повреди, които не се дължат на обикновена употреба и не са причинени виновно от наемателя?” и 5.„Какво е дължимото съдействие от страна на наемодателя при експлоатацията на наетата вещ от наемателя и включва ли се в неговия обхват задължението да извърши поправки в наетия имот на повреди, които не се дължат на обикновена употреба и не са причинени виновно от наемателя?” . В изложението е посочено, че по тези два въпроса липсва практика, поради което отговорите ще бъдат от значение за развитието на правото.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество [фирма] – [населено място], в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК. Сочи се, че представената от касатора съдебна практика, няма отношение към поставените от него въпроси №1, №2 и №3. Твърди се, че в изложението липсва обосновка на твърдението на касатора, че въпросите №4 и №5 са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, като се поддържа, че по приложението на чл.63 ЗЗД и чл.95 ЗЗД има богата съдебна практика, която не е противоречива и не се нуждае от тълкуване.
Върховен касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение на Великотърновски апелативен съд е потвърдено изцяло първоинстанционното решение на Габровски окръжен съд, постановено по т.д.№17/2014г., с което ответникът [фирма] е осъден да заплати на [фирма] сумата 32 378.57 лв. на основание чл.79 ал.1 във вр. с чл.232 ал.2 ЗЗД – представляваща незаплатена наемна цена за периода от м.август 2012г. до м.януари 2014г. по договор за наем от 1.10.2011г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 20.02.2014г. С първоинстанционното решение е присъдена на основание чл.86 ЗЗД законната лихва за забава до датата на предявяване на иска общо в размер на 3 582.45 лв. /3 419.81 лв. +162.45 лв./. Предявените искове са отхвърлени за разликата до претендираните размери.
В атакуваното пред настоящата инстанция решение въззивният състав е приел за установено, че на 1.10.2011г. между страните по делото е сключен договор за наем, по силата на който ищецът [фирма] е предоставил на ответника [фирма] за срок от три години описания в чл.1.1 от договора недвижим имот – цех за свредели, който да се ползва за производството на машини и оборудване за преработка на отпадъчни пластмасови изделия.. В решението е посочено, че уговорената наемна цена е 1 020 евро месечно, дължима до 5-то число на текущия месец. Съдът е приел за установено, че наемодателят е изпълнил задължението си по чл.230 ал.1 ЗЗД, предавайки имота с приемно-предавателен протокол от 1.10.2011г. в състояние, годно за използването на производствения цех по предназначението, визирано в договора.
Въззивният състав е приел за установено, че на 14.03.2013г. се е разразила буря, в резултат на която е бил повреден покрива на наетото помещение и са се получили течове в помещението. С писма от 29.05.2013г. и 14.06.2013г. наемателят [фирма] е уведомил наемодателя [фирма] за необходимостта последният да извърши ремонт на покривната конструкция, дограмата и прозорците. Такъв ремонт е извършен между 12.02.2014г. и 14.02.2014г. /след края на исковия период за претендирания наем/. В обжалваното решение е посочено, че от показанията на св.Д. Д. се установява, че ответното дружество е продължило да ползва наетия имот след 14.03.2013г. При позоваване на разпоредбата на чл.272 ГПК въззивният съд е възприел мотивите на първоинстанционното решение, в което е посочено, че получените от бурята повреди, са обусловили само временно преустановяване ползването на имота при дъжд /обстоятелство, което косвено се установява от показанията на свидетелите и от направеното извънсъдебно признание от ответника с подписаното на 4.10.2013г. споразумение/. Въз основа на заключението по извършената съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел, че ответното дружество е останало задължено към ищеца със сумата 32 378.57 лв. – незаплатен наем за исковия период от м.август 2012г. до м.януари 2014г.
На базата на таза установената фактическа обстановка, въззивният съд е направил извода, че за възникналите в резултат на бурята на 14.03.2013г. повреди, наемодателят е имал правото да иска от наемодателя поправянето на повредите или съразмерно намаление на наемната цена или да развали договора, но не е имал право да не изпълнява задължението си да заплаща наемната цена в уговорените срокове. С оглед нереализирането на правата на наемателя по чл.232 ал.2 във вр. с чл.230 ал.2 ЗЗД, съдът е приел исковите претенции по чл.232 ал.2, чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД за основателни до размер, установен от счетоводната експертиза. Според въззивният състав ответното дружество не е установило, че е претърпяло вреди под формата на пропуснати ползи, които да са били предвидими към сключването на договора и които да са в пряка причинна връзка с твърдяното неизпълнение на договора от страна на наемодателя, поради което съдът не е уважил направеното възражение за прихващане.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставеният от касатора въпрос: „Природното бедствие, причинило повредите в наетата вещ и довело до невъзможност същата да бъде използване по предназначение, представлява ли обстоятелство, освобождаващо от отговорност наемателя, в т.ч. и от задължението за заплащане на наемни вноски?” не отговаря на характеристиката на въпрос по чл.280 ал.1 ГПК като обща предпоставка за допускане на касационно обжалване. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/2010г. от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009 на ВКС,ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Както бе посочено по-горе въззивният състав е приел за установено, че наетият цех е ползван за производствени цели от наемателя и след природното бедствие, станало на 14.03.2013г. В поставения въпрос е включено твърдението на касатора, че наетата вещ не е могла да бъде ползвана по предназначение, което обстоятелство не е възприето от въззивния съд и не е формирало неговата решаваща воля при решаване на спора.
Не може да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение и с оглед въпроса: „Има ли право наемателят да иска намаление на наемната цена при бездействие от страна на наемодателя да извърши поправки в наетия имот на повреди, които не се дължат на обикновена употреба и не са причинени виновно от наемателя?”, тъй като този въпрос също не е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Във въззивното решение изрично е посочено, че наемателят има право да иска намаление на наемната цена. Претенцията по чл.232 ал.2 ГПК е приета за основателна, тъй като според въззивният съд наемателят не се е възползвал от правото си да иска намаление на наемната цена. В тази връзка поставеният въпрос не е от значение за изхода на спора по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
Доколкото двата въпроса, посочени по-горе не са от значение за изхода на делото, не следва да се обсъжда поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Настоящият състав намира, че не следва да се допуска въззивното решение до касация във връзка с въпроса: „Налице ли е забава на кредитора, когато наемодателят не е изпълнил задълженията си да извърши поправка в наетия имот на повреди, които не се дължат на обикновена употреба и не са причинени виновно от наемателя и освобождава ли се наемателят да престира в срок дължимите наемни вноски?. Във въззивното решение забавата на кредитора не е обсъждана в контекста на поставения въпрос. Дори да се приеме, че въпросът е значим за спора, с представеното решение №849 от 9.08.1972г. по гр.д.№582/72г. на ВС, ІІІ г.о., касаторът не установява наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.2 ГПК . Това е така, тъй като в цитираното решение забавата на кредитора – наемодател, е обусловена от неприемане на плащането на наемната цена, респ. от неоказване на необходимото съдействие за плащане на наемната цена, а не както е в случая – от неизпълнение на насрещно задължение по чл.231 ал.2 ЗЗД.
Въпросите: „Изправна страна по договора за наем ли е наемодателят ако не е изпълнил задълженията си да извърши поправки в наетия имот на повреди, които не се дължат на обикновена употреба и не са причинени виновно от наемателя?” и .„Какво е дължимото съдействие от страна на наемодателя при експлоатацията на наетата вещ от наемателя и включва ли се в неговия обхват задължението да извърши поправки в наетия имот на повреди, които не се дължат на обикновена употреба и не са причинени виновно от наемателя? не са обосновали правната воля на съда. Въззивният съд не обвързва задължението на наемателя да заплаща наемната цена с неизпълнението на задължението на наемодателя своевременно да поправи повредите, доколкото наемателят не е реализирал правата си по чл.231 ал.2 ЗЗД. Не е налице и допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението касаторът не посочва аргументи защо счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. От една страна отговор на поставените въпроси дават разпоредбите на чл.231 ал.2 и ал.2 във вр. с чл.230 ал.2 ЗЗД. От друга страна настоящият състав не счита, че е налице необходимост от промяна на създадената съдебна практика или нейното осъвременяване във връзка с прилагането на разпоредбите на чл.63 и сл.ЗЗД и чл.95 ЗЗД.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №75 от 24.03.2015г., постановено по в.т.д. №3/2015г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :