Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
428_16_opr_288_124gpc_79zs
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
София, 12.03.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 428 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Т. Начева и В. П. Начева – Х. срещу въззивно решение № 326 от 01.07.2015 г. по гр.д. № 334 /2015 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено първоинстанционно решение на Районен съд Бяла Слатина, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите срещу Р. А. В., И. Й. Й., З. И. Н. и И. А. Г. иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за установяване правото на собственост на ищците върху две лозя и седем ниви, индивидуализирани в решението.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна З. И. Н. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Останалите насрещни страни не са подали писмен отговор.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
В. съд е приел, че ищците искат да бъде установено спрямо ответниците, че (ищците) са собственици по давностно владение и присъединено давностно владение на наследодателя им – съпруг и баща, починал през 2009 г., на земеделските имоти, Съдът е установил, че имотите са възстановени със съдебно решение и решение на ПК от 1999 г. с план за земеразделяне в полза на общия наследодател на страните – ищци и ответници. Съдът е приел, че ищците не са доказали придобиването по давност на имотите. От разпита на единствения доведен от тях свидетел не може да се установи нито, че техният наследодател приживе е установил владение върху имотите, нито че е владял единствено за себе си, като е отблъсквал владението на останалите съсобственици, нито че единствено той е получавал арендни вноски – от удостоверение от службата по вписванията се установява, че липсват данни за арендни договори, а дори наследодателят на ищците да беше отдавал земеделските имоти под аренда, с това действие не отрича правата на останалите собственици. Не е доказано и установяването на владение от двете ищци след смъртта на наследодателя им. Неоснователни са и доводите, че ответниците са затубили правата си върху имотите поради неупражняването им.
Във връзка с доводите си за неправилност, че само една от ответниците е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила иска, а други ответници са оспорили иска едва в първото по делото съдебно заседание, а съдът е намерил иска за основателен, жалбоподателите извеждат следния процесуалноправен въпрос: при действието на чл.133 ГПК процесуално нарушение на съда ли е да приеме, че е налице оспорване на иска и да отхвърли иска, вместо да приеме, че по същество не се оспорва владението и ползването на имотите само от ищците.
Жалбоподателите твърдят, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускан на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Доколкото въззивният съд е приел, че писмен отговор на исковата молба е подала само една от ответниците, а други двама са оспорили иска в открито заседание, но не е приел, че неподаването на отговор в срок има значение на признание на иска, което да освобождава ищците от тежестта да докажат твърденията си, въпросът е обуславящ.
С него обаче не е осъществено посоченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК – въпросът няма значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като е разрешен с решения на ВКС, постановени в производство по чл.290 ГПК.
С решение № 27 от 16.04.2014 г. по т.д.. № 1893 /2013 г. на т.к., ІІ т.о. на ВКС е даден обоснован отговор на този въпрос и се споделя разрешението, прието с решение № 67 от 06.07.2010 г. по т.д. 898 / 2009 г. на т.к., І т.о. на ВКС: Параметрите на спора се считат очертани едва след доклада по чл.146 ГПК; Н. на писмен отговор в срока по чл.131 ГПК не преклудира правото на ответника да оспори иска и обстоятелствата, на които той се основава, както и да изрази становище по представените от ищеца доказателства; Липсва презумпция, че неподаването на отговор в срок прави иска основателен или че освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154,ал.1 ГПК; Пропускането на възможността да се направи възражение за придобивна и погасителна давност в срока по чл.131 ГПК не може да се приравни към ограничение за становище по основателността на предявения иск. С решение № 128 от 25.02.2015 г. по т.д. № 2611 /2013 г., на т.к., ІІ т.о. на ВКС в отговор на правен въпрос е прието, че неподаването на отговор на исковата молба в срока п чл.131 ГПК, респ. чл.367,ал.1 ГПК, само по себе си не прави иска основателен, нито освобождава ищеца от доказателствената тежест по чл.154,ал.1 ГПК.
Трите решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, имат характер на задължителна практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК, чието наличие изключва основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Разрешението на въззивния съд им съответства, а това изключва основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1и т.2 ГПК.
Наличие на задължителна практика и липса на промени в законодателството и в обществените условия, които да налагат промяна на тази практика.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК по изведените правни въпроси.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски, а искането на З. И. Н. е основателно за сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство, чието уговаряне и заплащане е отразено в договор за това.
Насрещните страни не претендират разноски, поради което разноски не следва да им се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 326 от 01.07.2015 г. по гр.д. № 334 /2015 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о., по касационна жалба на С. Т. Начева и В. П. Начева – Х..
Осъжда С. Т. Начева и В. П. Начева – Х. да заплатят на З. И. Н. сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.