1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 257
гр.София, 12.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 844/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. С. Д. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 10.07.2014 г. по гр.д.№ 15045/ 2013 г. С него е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 1955/ 2012 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателя против [фирма] искове, квалифицирани по чл.124 ГПК вр. чл.79 ЗЗД и чл.98а ЗЕ, за установяване, че Л. Д. не дължи на [фирма] 765,74 лв за доставена електрическа енергия и лихви за забава; по чл.79 ЗДД вр. чл.69 ЗЕ за осъждане на [фирма] да възстанови електрозахранването в жилище в [населено място],[жк], [жилищен адрес]; и по чл.79 ЗЗД вр. чл.59 ЗЕ за осъждане на [фирма] да доставя периодично електроенергия в същото жилище.
Жалбоподателят повдига в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК следните (уточнени при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) материалноправни въпроси: възможна ли е доставка на електрическа енергия при липса на електрическа инсталация в жилището; възможно ли е при липса на такава инсталация да съществува задължение за плащане на доставена енергия; дължи ли се плащане на услуга, която не е ползвана; както и процесуалноправният въпрос за доказателствената тежест за установяване наличие на задължение при предявен отрицателен установителен иск. Счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната страна, [фирма], не взема становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
За да отхвърли предявените искове въззивният съд е приел (чрез излагане на собствени правни съображения и чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК), че ответникът [фирма] е обществен доставчик на електрическа енергия и в това си качество е доставял такава на ищеца в процесното жилище. Доставките са преустановени на 07.09.2010 г. поради наличие на задължение за плащане в размер 335,53 лв. За това задължение в полза на [фирма] е издадена заповед за изпълнение, която е влязла в сила и поради това за дружеството е възникнало правото да откаже последващи доставки до погасяването му. При надлежно упражняване на това право, ответникът не може да бъде осъден да възстанови захранването с електроенергия на процесното жилището и да доставя периодично такава енергия, което обуславя неоснователност на предявените осъдителни искове. Отрицателният установителен иск (за несъществуване на задължения за плащане на доставена на ищеца енергия) съдът счел за неоснователен поради липса на доказателства [фирма] да претендира от ищеца сума по-голяма от тази, за която разполага с влязла в сила заповед за изпълнение.
При тези мотиви на въззивния съд, нито един от формулираните от жалбоподателя въпроси не обуславя обжалваното решение. Материалноправните въпроси са извън предмета на делото, защото осъдителните искове са отхвърлени не по съображения, че е доказано, че в процесното жилище има електрическа инсталация и че ищецът е ползвал доставена електроенергия чрез тази инсталация. Те са отхвърлени, защото наличието на задължение на ищеца към ответника е установено с влязъл в сила съдебен акт, поради което въпросът не може да се пререшава в настоящето производство. Процесуалноправният въпрос също не е обуславящ, тъй като съдът не е постановил отхвърляне на отрицателния установителен иск поради недоказаност на съществуването на вземането от ищеца. Този иск е отхвърлен по съображения, че ответникът не претендира съществуването на спорното вземане. Поради това, какъвто и отговор да бъде даден на поставените от касатора правни въпроси, това би било без значение за крайните изводи на решаващия съд за неоснователност на предявените искове. По необуславящи въпроси касационно обжалване не може да бъде допуснато, съгласно цитираното Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд от 10.07.2014 г. по гр.д.№ 15045/ 2013 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: