О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
гр. София, 14.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1338/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 23 от 16.01.2015 г., постановено по т. д. № 1161/2014 г. на Старозагорски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 108 от 27.01.2014 г. по гр. д. № 2095/2013 г. на Старозагорски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск за заплащане на сумата 12 002.40 лв., представляваща двоен размер на авансово плащане по договор № 13 от 23.10.2012 г. за конструиране и изработка на две шприцформи за изработване на детайл по приложени 3D модели „Поликарбонатна оптична система за осветително тяло L. W. – 8×5 лещи” и „Поликарбонатна оптична система за осветително тяло L. W. – 3×8 лещи”, претендирана заради неизпълнение на договора, и [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 11 762.40 лв. – дължимо възнаграждение по договор № 13 от 23.10.2012 г., ведно със законната лихва от предявяване на насрещния иск до окончателното плащане, и разноски по делото.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът навежда оплакване, че въззивният съд е приложил неправилно разпоредбите на чл.265 ЗЗД и чл.261 ЗЗД като е присъдил на ответника – ищец по насрещния иск, възнаграждение за неизвършена и извършена некачествено и в отклонение от зададения проект работа. Позовава се на необоснованост на изводите на съда за точно изпълнение на договора, изключващо правото му да претендира връщане на авансово платеното възнаграждение в двоен размер, и за дължимост на претендираното с насрещния иск възнаграждение.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика в решение № 48/31.03.2013 г. по т. д. № 822/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 23/04.08.2014 г. по т. д. № 1938/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 157/08.11.2010 г. по т. д. № 1135/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 186/30.10.2013 г. по т. д. № 820/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., по следния материалноправен въпрос : „При възражение на възложителя на основание чл.265, ал.2 ЗЗД – за лошо изпълнение, респективно приравнимо на пълно неизпълнение по договор за изработка, и предявен срещу възложителя иск на изпълнителя с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД за присъждане на възнаграждение за изработеното, недоказването на лошо изпълнение, приравнимо на пълно неизпълнение, и неприето разваляне на договора на това основание, но установяването на лошо (некачествено) изпълнение, предпоставя ли присъждане на пълното възнаграждение за изпълнението при изрично упражнено от ищеца право по смисъла на чл.265, ал.2 ЗЗД”.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване поради ненадлежно обосноваване на приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и липса на поддържаното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По същество оспорва касационната жалба като неоснователна с аргументи в писмен отговор по чл.287 ГПК. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, Старозагорски окръжен съд е приел, че в качеството на изпълнител по сключения с [фирма] договор № 13/23.10.2013 г. за конструиране и изработка на две шприцформи за изработване на детайл по приложен 3D модел ответникът по първоначалния иск [фирма] е изпълнил възложената с договора работа точно и без отклонение от техническото задание на възложителя, поради което за ищеца – възложител не е възникнало право да развали облигационната връзка и да претендира връщане на авансово платеното възнаграждение в двоен размер. След преценка на писмените доказателства и на свидетелските показания по делото съдът е приел за установено, че в съответствие с разпоредбата на чл.260, ал.1 ЗЗД при започване на изпълнението на възложената с договора работа ответникът – изпълнител е уведомил ищеца – възложител за невъзможността да се постигне заложената в заданието точност на изработвания модел поради непредставянето му на хартиен носител и неуточняване на вида поликарбонат за изработването му, но въпреки отказа на възложителя да предостави необходимите за изработката данни на хартиен носител и да промени материала за изработване на модела, е изпълнил заданието в съответствие със заложените технически параметри. От заключенията на съдебнотехническите експертизи съдът е счел за доказано, че изработените шприцформи отговарят напълно на зададените от възложителя параметри, и с оглед на това е направил извод, че не е налице твърдяното от възложителя отклонение от поръчката и некачествено изпълнение на възложената работа, пораждащо правото за едностранно разваляне на договора и за претендиране на двойния размер на авансово платеното възнаграждение.
Въззивният съд не е възприел тезата на ищеца, че договорът е развален по право съгласно уговореното в клаузите на т.5.2 и т.2.8 – поради забава в изпълнението, продължила повече от 8 седмици, и отпадане на интереса на възложителя от забавеното изпълнение. Позовавайки се на писмените доказателства и на показанията на разпитаните свидетели, съдът е обосновал становище, че не е налице забава, релевантна за приложението на клаузите на т.5.2 и т.2.8, тъй като изпълнителят е изработил поръчаните от възложителя шприцформи и е отстранил всички недостатъци в изпълнението значително време преди изтичане на предвидените в т.5.2 осем седмици забава.
В зависимост от извода за точно изпълнение на възложената с договора работа въззивният съд е потвърдил решението на първата инстанция и в частта, с която е уважен насрещният иск на ответника – изпълнител за заплащане на остатъка от уговореното в договора възнаграждение в размер на сумата 11 762.40 лв., изчислен след приспадане на предвидената в т.5.1 неустойка за 32 дни забава.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Старозагорски окръжен съд въззивно решение.
Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК; Правният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; Въпросите, които са от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждането и преценката на доказателствата от въззивния съд нямат характер на правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос не кореспондира с решаващите изводи на въззивния съд по предмета на спора и не е обуславящ за постановения с въззивното решение правен резултат. Въпросът е изграден върху твърдението на касатора, че ответникът – изпълнител е изпълнил възложената с договора за изработка работа некачествено и с отклонения от предоставеното техническо задание. Въззивният съд, анализирайки доказателствата по делото, е приел това твърдение за недоказано и е формирал извод, че договорът е изпълнен точно – качествено и в съответствие с поръчката на възложителя. При така направеният извод въпросът дали установяването на лошо /некачествено/ изпълнение предпоставя присъждане на пълното възнаграждение за изпълненото при упражнено от възложителя право по чл.265, ал.2 ЗЗД няма значение за изхода на делото и с оглед на това не покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК.
Не е налице и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с която касаторът е аргументирал искането си за достъп до касационно обжалване. Цитираните в изложението решения на ВКС по чл.290 ГПК съдържат произнасяне по въпроса за съдържанието и начина на упражняване на правата по чл.265, ал.2 ЗЗД на възложителя по договор за изработка, срещу когото е предявен иск по чл.266, ал.1 ЗЗД от изпълнителя по договора, в хипотезата на установено по делото неточно /некачествено/ изпълнение на възложената работа. В конкретния случай въззивният съд е приел, че договорът е изпълнен точно от изпълнителя – ищец по иска с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД. При направен извод за отсъствие на договорно неизпълнение /некачествено изпълнение и изпълнение в отклонение от поръчката на възложителя/ посочената задължителна практика е неприложима и не доказва основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по в. т. д. № 1161/2014 г. на Старозагорски окръжен съд.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация поисканите с отговора на касационната жалба и удостоверени в списък по чл.80 ГПК разноски. Разноските са в размер на 1 183.88 лв. и представляват адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, уговорено в договор за правна защита и съдействие № 028/2015 и заплатено по банков път с преводно нареждане от 17.04.2015 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 23 от 16.01.2015 г., постановено по т. д. № 1161/2014 г. на Старозагорски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], ет.4, да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 1 183.88 лв. /хиляда сто осемдесет и три лв. и осемдесет и осем лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :