3
определение по гр.д.№ 386 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 180
София, 21.03. 2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 386 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. А. Г. срещу решение № 1008 от 05.06.2015 г. по в.гр.д.№ 2953 от 2012 г. на Пловдивския окръжен съд, VII граждански състав, с което е потвърдено решение № 265 от 25.06.2012 г. по гр.д.№ 1931 от 2010 г. на Карловския районен съд за уважаване на предявения от П. М. Б. и М. М. Букова срещу И. А. Г. и Р. А. Г. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване на правото на собственост и предаване на владението на земя с площ от 720 кв.м., ведно с подобренията върху нея, съставляваща парцел IV-52 в кв.109 по плана на [населено място] от 1926 г., а понастоящем- част от дворно място ведно с построения в него навес, цялото с площ от 1352 кв.м., съставляващо УПИ VII за обществено обслужваща дейност в кв.1 по действащия устройствен план на [населено място].
В касационната жалба се твърди, че решението на Пловдивския окръжен съд е недопустимо и неправилно- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. К. твърди, че постановеното решение противоречи на задължителна съдебна практика по следните въпроси:
1. Как се определя цената на иска и дължимата държавна такса по иск с правна квалификация чл. 53, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър ?
2. Допустим ли е иск за собственост на реална част от имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, без да е проведен иск по чл. 53, ал. 2 З. за поправяне на непълнотите и грешките в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри ?
3. Допустими ли са искове за собственост на реална част от имот, когато тази реална част е част от бивш имот, възстановен по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти /ЗВСОНИ/ или Закон за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по З., З., З., ЗДИ и ЗС ?
4. Обусловена ли е допустимостта на иска по чл. 53, ал. 2 З. от предварителното провеждане на административна процедура по чл. 53, ал. 1 З. /в редакцията преди изменението на З., обн. ДВ, бр.49 от 2014 г./ по констатиране на непълноти или грешки в кадастралната карта ?
5. Обуславящо ли е по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по предявен иск с правна квалификация чл. 53, ал. 2 З. за производството по предявен иск за собственост на имота, по отношение на който се твърди непълнота или грешка при нанасянето му в кадастралната карта ?
Освен това, касаторът счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 15.01.2016 г. ответникът по жалбата П. М. Б. оспорва същата. Моли решението на Пловдивския окръжен съд да не бъде допускано до касационно обжалване и да му бъдат присъдени направените по настоящото дело разноски за адвокат.
Ответницата по жалбата М. М. Букова не взема становище по нея.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Действително, поставените от касатора правни въпроси са предмет на разглеждане по тълкувателно дело № 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС. По това тълкувателно дело вече е постановено решение № 8 от 23.02.2016 г. Липсва противоречие между приетото в тълкувателното решение и в обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд. И в двете е прието, че е допустим иск за собственост на реституиран имот, който по действащия устройствен план и кадастрална карта представлява реална част от поземлен имот; че е допустим иск за реална част от УПИ, дори и още да не е проведена административната процедура по чл.53, ал.1 З. /първоначална редакция, преди изменението на З., обн. в ДВ, бр.49 от 2014 г./ и да не е предявен иск по чл.53, ал.2 З. /първоначална редакция/ за поправка на грешки или непълноти в кадастралната карта; че производството по предявен иск по чл.53, ал.2 З. /първоначална редакция/ не е обуславящо за производството по иска за собственост. Тоест, не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд по поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по смисъла на тази разпоредба, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: По поставените от касатора правни въпроси има постановена задължителна практика на ВКС /посоченото по-горе Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС/, на която обжалваното решение не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяна на тази практика.
Не съществува и вероятност за недопустимост на решението на Пловдивския окръжен съд като основание за служебно допускане на касационното обжалване на това решение. Както бе посочено и по-горе, относно допустимостта на иск с правно основание чл.108 ЗС за реална част от УПИ и съответно относно допустимостта на постановеното по такъв иск съдебно решение, приетото във въззивното решение съответства на задължителната практика на ВКС- Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС. Относно това дали е допустимо изменение на иска чрез преминаване от положителен установителен иск за собственост /иск по чл.124, ал.1 ГПК или иск по чл.53, ал.2, изр.2 З., първоначална редакция/ към осъдителен иск за собственост, без да се променя основанието на иска, приетото на стр.3 от обжалваното решение също съответства на закона /чл.214, ал.1, изр.последно от ГПК/ и на задължителната практика на ВКС /например т.2Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.д.№ 4 от 2014 г. на ОСГК на ВКС и т.4 и т.5 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8 от 2014 г. на ОСГК на ВКС/.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът И. А. дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата П. М. Б. направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 2 000 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1008 от 05.06.2015 г. по в.гр.д.№ 2953 от 2012 г. на Пловдивския окръжен съд, VII граждански състав.
ОСЪЖДА И. А. Г. от [населено място], ул.Ц. С.“ № 4 Б да заплати на П. М. Б. от [населено място], [улица] на основание чл.78 ГПК разноски по делото пред ВКС в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.