2
определение по гр.д.№ 742 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 175
София, 21.03.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на девети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 742 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалби на С. П. Д., Г. С. Д. и Б. В. В. срещу решение № 445 от 16.11.2015 г. по в.гр.д.№ 1423 от 2015 г. на Старозагорския окръжен съд, гражданско отделение, II въззивен състав.
С. П. Д. и Г. С. Д. обжалват въззивното решение в частта му, с която е отменено решение № 668 от 02.07.2015 г. по гр.д.№ 3772 от 2014 г. на Старозагорския районен съд по иска с правно основание чл.109 ЗС и вместо това е постановено решение, с което С. Д. и Г. Д. са осъдени в 1-месечен срок от датата на влизане в сила на решението да поставят улуци на сградите в собствения им УПИ III-264 в кв.34 по плана на [населено място], общ.Стара З., които сгради граничат с УПИ IV-266, собственост на ищеца Б. В. В..
К. твърдят, че решението на Старозагорския окръжен съд в обжалваната част е неправилно като постановено при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила и е необосновано– основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване на решението сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Според тях, обжалваното решение противоречи на посочената задължителна и незадължителна съдебна практика /решение № 27 от 26.02.2015 г. по гр.д.№ 5427 от 2014 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение от 27.08.2010 г. по в.гр.д.№ 2214 от 2008 г. на Варненския окръжен съд, определение № 33 от 20.01.2011 г. по гр.д.№ 644 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 236 от 26.05.2011 г. по гр.д.№ 664 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение от 30.09.2015 г. по в.гр.д.№ 288 от 2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд, решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 408 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. и определение № 675 от 25.11.2014 г. по търг.д.№ 560 от 2014 г. на ВКС, ТК, Второ т.о./ по следните правни въпроси:
1. При наличие на комплекс от фактори /неправомерни действия/бездействия, фактически състояния/, от съвкупното действие на които се препятства упражняването в пълен обем на правото на собственост, следва ли основателност на негаторния иск, ако собственикът се позовава само на един от тези фактори и основава претенцията си само на него под формата на неоснователно бездействие на ответниците, което обаче представлява единствено част от комплекса от причини, водещи до нарушението, и което бездействие само по себе си не достатъчно да доведе до препятствие при упражняване на правото на собственост в пълен обем в контекста на чл.109 ЗС ?
2. При приети няколко съдебно-технически експертизи с еднакви задачи, част от които единични, а други тройни, в случай че между вещите лица от различните експертизи съществуват противоположни мнения по поставените въпроси, следва ли съдът да приеме мотивираното експертно мнение на мнозинството, при положение че същото кореспондира на събраните по делото доказателства, или не е обвързан от мнозинството ?
Освен това тези касатори считат, че произнасянето на ВКС по горепосочените два въпроса би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Б. В. В. обжалва въззивното решение в частта му, с която е оставено в сила решението на Старозагорския районен съд за отхвърляне на предявените от него срещу С. П. Д. и Г. С. Д. искове с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане общо на 4 909,33 лв., от които 2 019,33 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди и 2 890 лв. обезщетение за пропуснати ползи.
Твърди, че решението на Старозагорския окръжен съд в тази част е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Според този касатор, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на горепосочената разпоредба на закона би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси:
1. Стока, закупена от името на Е., която не се ползва за дейности, включени в предмета на дейност на едноличното дружество, а се използва за стопанска дейност на семейството /отглеждане на животни/ става ли имущество на Е. или е СИО ?
2. Следва ли съдът да изисква служебно представяне на акт за регистрация на Е., в който да е записан предметът на дейност на едноличното дружество, когато не е представен от страната, ако има намерение в решението си да развие въпроса за собствеността на закупения фураж и дали ищецът има право да претендира обезщетение за него ?
3. В какви рамки може да се прояви съдействието на съда за изясняване на делото от фактическа и правна страна ?
4. Допустимо ли е в решението на съда да се допускат противоречия в мотивите или между мотивите и диспозитива на решението ?
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване по жалбата на С. П. Д. и Г. С. Д. счита следното:
Не са налице посочените от тези касатори основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд по иска с правно основание чл.109 ЗС поради следното:
1. В решение № 27 от 26.02.2015 г. по гр.д.№ 5427 от 2014 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, съдът се е произнесъл по следния правен въпрос: релевантно ли е за спора по чл.109 ЗС, че твърдяното от ищеца неоснователно действие /бездействие/, което му пречи да упражнява правото си на собственост, не е предизвикано от действия на трети лица, а от самия ищеца. Прието е, че когато създаденото в имота на ищеца състояние, което му пречи да упражнява правото си на собственост, е създадено от деликтни действия на самия ищец, искът по чл.109 ЗС е неоснователен. Няма противоречие между това решение на ВКС и обжалваното решение, в което не е прието, че наводненията в имота на ищеца се дължат изцяло на негови действия, а напротив- прието е, че една от няколкото причини за тези наводнения е стичането на дъждовна вода от сградата на ответниците в сградата на ищеца, причинено от липсата на улуци на сградата на ответниците.
2. За решение от 27.08.2010 г. по в.гр.д.№ 2214 от 2008 г. на Варненския окръжен съд липсват доказателства да е влязло в сила, поради което то не представлява съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 т.2 ГПК и съответно не би могло да е основание за допускане на касационното обжалване на решението.
3. Определение № 33 от 20.01.2011 г. по гр.д.№ 644 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. също не е практика по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Определението е постановено по реда на чл.288 ГПК и като такова в него ВКС не е разрешил правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а само е преценил дали е налице основание за допускане на касационно обжалване на конкретно въззивно решение.
4. В решение № 236 от 26.05.2011 г. по гр.д.№ 664 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. е прието, че при наличие на противоречиви констатации на две единични експертизи по еднакви въпроси, съдът следва да прояви активност и да изясни коя е вярната констатация, включително и чрез назначаване на тройна експертиза. Същото е сторено и от съда по настоящия спор- при приети две единични експертизи по едни и същи въпроси, но с противоречиви заключения, съдът е назначил тройна съдебно-техническа експертиза за по-пълно и точно изясняване на спорните между страните въпроси.
5. За решение от 30.09.2015 г. по в.гр.д.№ 288 от 2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд също липсват доказателства да е влязло в сила, поради което то не представлява съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 т.2 ГПК и съответно не би могло да е основание за допускане на касационното обжалване на решението.
6. В решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 408 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о. е прието, че съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а когато отхвърля това заключение или при наличието на противоречиви заключения кредитира едно от тях и отхвърля друго, е длъжен да мотивира преценката си като посочи причините, поради които не възприема това заключение. В обжалваното решение е сторено същото. При наличието на противоречиви заключения на вещи лица, в решението си /стр.2, абзац последен от решението/ въззивният съд изрично се е мотивирал защо възприема заключението на вещото лице инж. С. М.: защото за разлика от другите две приети по делото заключения, това заключение е изготвено въз основа на оглед на имотите, извършен при подходящо време за откриване на причината за наводненията /по време на дъжд/ и тъй като това заключение е пълно, обосновано и подкрепено със снимков материал и схеми на мястото.
7. Определение № 675 от 25.11.2014 г. по търг.д.№ 560 от 2014 г. на ВКС, ТК, Второ т.о. също не е практика по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Това определението е постановено по реда на чл.288 ГПК и като такова в него ВКС не е разрешил правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а само е преценил дали е налице основание за допускане на касационно обжалване на конкретно въззивно решение.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд по иска с правно основание чл.109 ЗС, така както бе разяснено това понятие в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д. № 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС:
1. Първият поставен въпрос /при наличие на комплекс от фактори /неправомерни действия/бездействия, фактически състояния/, от съвкупното действие на които се препятства упражняването в пълен обем на правото на собственост, следва ли основателност на негаторния иск, ако собственикът се позовава само на един от тези фактори и основава претенцията си само на него под формата на неоснователно бездействие на ответниците, което обаче представлява единствено част от комплекса от причини, водещи до нарушението, и което бездействие само по себе си не достатъчно да доведе до препятствие при упражняване на правото на собственост в пълен обем в контекста на чл.109 ЗС/ не е свързан с прилагането и тълкуването на неясна или непълна правна норма. Нормата на чл.109 ЗС е пределно ясна относно това, че ако действие или бездействие на едно лице е причина /макар и наред с други причини/ за ограничаване правото на собственика на ползва имота си, собственикът има право да иска това лице да преустанови действието или бездействието, с което му пречи да упражнява в пълен обем правомощията си на собственик.
2. По втория поставен въпрос /при приети няколко съдебно-технически експертизи с еднакви задачи, част от които единични, а други тройни, в случай че между вещите лица от различните експертизи съществуват противоположни мнения по поставените въпроси, следва ли съдът да приеме мотивираното експертно мнение на мнозинството, при положение че същото кореспондира на събраните по делото доказателства, или не е обвързан от мнозинството/ има задължителна и непротиворечива съдебна практика, включително и посочената от касаторите /решение № 58 от 13.02.2012 г. по гр.д.№ 408 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о./, според която съдът не е длъжен да възприема заключенията на вещите лица, но е длъжен когато не ги възприема- да се мотивира защо. Обжалваното решение е поставено в съответствие с тази задължителна съдебна практика, от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяната на тази практика.
Поради всичко гореизложено жалбата на С. П. Д. и Г. С. Д. не следва да се допуска до касационно разглеждане.
По жалбата на Б. В. В. : Същата касае въззивно решение по искове с правно основание чл.45 ЗЗД всеки един с цена под 5 000 лв. /2 019,33 лв. обезщетение за вреди, изразяващи се в унищожен от наводненията фураж, 2 690 лв. обезщетение за пропуснати ползи от непроизведеното и непродадено мляко от отглежданата от В. крава, която след наводненията той бил принуден да продаде и 200 лв. пропуснати ползи от цената на телето, което е носила бременната крава на ищеца и което той не е могъл да продаде, поради това че бил принуден да продаде кравата/. Поради това и на основание чл.280, ал.2 ГПК въззивното решение на Старозагорския окръжен съд по тези искове не подлежи на касационно ожалване и жалбата на Б. В. срещу това решение следва да бъде оставена без разглеждане.
При този изход на спора всяка от страните следва да понесе направените от нея разноски по делото пред ВКС.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на С. П. Д. и Г. С. Д. срещу решение № 445 от 16.11.2015 г. по в.гр.д.№ 1423 от 2015 г. на Старозагорския окръжен съд, гражданско отделение, II въззивен състав в частта му по иска с правно основание чл.109 ЗС.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Б. В. В. срещу решение № 445 от 16.11.2015 г. по в.гр.д.№ 1423 от 2015 г. на Старозагорския окръжен съд, гражданско отделение, II въззивен състав в частта му по исковете с правно основание чл.45 ЗЗД.
Определението в частта за оставяне на жалбата на Б. В. без разглеждане подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до жалбоподателя.
В останалата част определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.