О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.227
гр. София,21.03.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на втори февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1487 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на ЗД [фирма] и на Г. О. С. срещу решение №1865 от 13.10.2014 г. по в.гр.д.№1348/2014 г. на САС, съответно: в частта му, с която е потвърдено решение от 09.01.2014 г. по гр.д.№425/2011 г. на СГС в частта за осъждане на ЗД [фирма] да заплати на Г. О. С. на основание чл.226, ал.1 от КЗ, разликата над сумата от 300 лв. до сумата от 18 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.05.2010 г., ведно със законната лихва от 12.01.2011 г. до окончателното изплащане и в частта му, с която е потвърдено решение от 09.01.2014 г. по гр.д.№425/2011 г. на СГС в частта за отхвърляне на предявеният от Г. О. С. срещу ЗД [фирма] иск по чл.226, ла.1 от КЗ за разликата над сумата от 18 000 лв., до пълния предявен размер от 50 000 лв.
В жалбите се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост при определяне на размера на справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди, като в изложенията по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по материалноправни въпроси, които се свеждат до доуточнения от настоящата инстанция, съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, въпрос – за критериите по чл.52 от ЗЗД, които съдът следва да обсъди и вземе предвид при постановяване на решението си, за да определи справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Касаторите твърдят, че е налице основанието по чл.280 ал.1, т.1 от ГПК, поради решаването на въпроса в противоречие с практиката на ВКС – ППВС №4/68 г. и решение №93 от 23.06.2011 г. по т.д.№566/2010 г. на ВКС, ТК, Второ отделение, като касаторът Г. О. С. поддържа, че решаването му е и в противоречие с разрешението, дадено в решение по гр.д.№2205/2011 г. на САС, в решение по гр.д.№129/2009 г. на САС, в решение по гр.д.№1852/2009 г. на СГС и в решение №410 от 209.10.2008 г. на ВКС, а така също, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Всяка от страните заявява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата на другата страна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел за безспорни, фактите относно: естеството на ПТП като реализирано застрахователно събитие, настъпило през време на застрахователния договор, виновността на водача, предизвикал ПТП, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника застраховател и наличието на причинна връзка между травматичните увреждания на ищцата и процесното ПТП. По отношение на основният спорен въпрос по делото – за размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди, въззивният съд, съобразявайки характера на уврежданията /сътресение на мозъка, контузия в тилната област на главата, навяхвания на врата/, продължителността на възстановителния период и проявленията на увреждането /около три месеца, с интензивни болки в първите 30-40 дни, с умерени болки за остатъка от периода и наличие на посткомоционен синдром, депресивен епизод церебрастения, периферен отоневрологичен синдром и атипична лицева болка/ и остатъчните проявления на увреждането /продължаваща церебрастения, страхово-хиподепресивни и вегетативни оплаквания, но възстановена работоспособност/, е определил като справедлив размер на обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД, сумата от 18 000 лв.
Предвид изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че постановеният от касаторите въпрос е обусловил решаващата воля на съда, но не се установява наличие на поддържаните в изложенията по чл.284, ал.3 от ГПК селективни основания. Съобразно дадените в т.II от Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС разяснения, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., като от значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. От друга страна в константната задължителна съдебна практика на ВКС /обективирана в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК – решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012 г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и мн.др./ се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на деликт, следва да се изследва и характера и тежестта на увреждането, и интензитетът и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, и прогнозите за отзвучаването им. Наличието на визираната задължителна практика изключва приложението на поддържаните от касатора Г. О. С. основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, а тъй като в случая при определяне на размера на справедливото обезщетение, въззивният съд е взел предвид в решението си, анализирал е и е съобразил посочените критерии, не е налице и твърдяното и от двамата касатори отклонение от практиката на ВКС, поради което касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1865 от 13.10.2014 г. по в.гр.д.№1348/2014 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.