О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 248
София, 25.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на десети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бонка Йонкова
ЧЛЕНОВЕ: Евгений Стайков
Галина Иванова
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 1853/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] – [населено място], против решение №87 от 3.04.2015г., постановено по в.т.д. №347/2014г. по описа на Великотърновски апелативен съд, в частта му, с която е отменено решение №62/20.10.2014г. по т.д.№165/2013г. на Великотърновски окръжен съд и е осъден ответника [фирма] да заплати на ищеца [фирма] – [населено място], допълнително сумата 245 320 лв. – възнаграждение по договор за доставка и монтаж, ведно със законната лихва, считано от 4.02.2013г.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част, е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и че е необосновано. Твърди се, че въззивният състав погрешно е направил извода, че касаторът е приел работата без възражения, само поради факта на въвеждане на част от съоръжението в експлоатация. Сочи се, че съдът не е взел предвид, че по силата на договора изпълнителят е следвало да достави и монтира цялата система от машини. В тази връзка се излагат съображения за неоснователност на исковата претенция за сумата, над присъдената от първоинстанционния съд, поради установеното некачественото и непълното изпълнение на договора от страна на ищеца. Според касатора при решаване на спора въззивният състав неправилно е приложил разпоредбите на чл.20 ЗЗД, чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.267 ал.1 предл.2 във вр. с чл.261 ал.1 ЗЗД. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част с присъждане на направените от касатора разноски по делото.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя 36 материалноправни и процесуалноправни въпроси, обособени от него в девет отделни групи, за които въпроси твърди, че са налице допълнителните предпоставки по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Касаторът представя копия от съдебните решения, цитирани в изложението, в подкрепа на тезата му, че поставените въпроси са решение в противоречие с практиката на ВКС, респ. че част от тях се решават противоречиво от съдилищата. По отношение на всички въпроси се поддържа, че са от значение на точното прилагане на закона и за развитието на правото по см. на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника [фирма], в който се сочи, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на жалбата с оглед липсата на касационните основание по чл.281 т.3 ГПК за отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговора на касационната жалба.
Върховен касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното въззивно решениe Великотърновският апелативен съд е отменил решението на Великотърновски окръжен съд, постановено по т.д.№165/2013г. в частта му, с която е отхвърлен предявения иск от [фирма] против [фирма] за разликата над присъдените 69 000 лв. до 314 320 лв.(245 320лв.) и е постановил осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца допълнително сумата 245 320 лв. – възнаграждение по договор за доставка и монтаж на интегрирана система за вътрешнозаводски транспорт и автоматично охлаждане на хляб от 20.06.2011г., ведно със законната лихва от 4.02.2013г. до окончателното изплащане на сумата. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска на [фирма] против [фирма] за разликата от 314 320 лв. до 363 720 лв. (49 400лв.) като в тази му част въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Анализирайки събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел за установено, че на 20.06.2011г. между страните по делото е бил сключен договор за доставка и монтаж на интегрирана система за вътрешнозаводски транспорт и автоматично охлаждане на хляб, по силата на който ищецът [фирма] се е задължил: 1.да достави и изгради система за охлаждане на хляб тип „двойна спирала”, 2. да достави и монтира транспортни ленти за довеждане и отвеждане на хляба към спиралата, 3.да достави два броя пакетиращи машини тип „флоу пак” марка „C.”, 4.да достави два броя формиращи машини с разточващи глави и 5.да монтира съоръженията на производствената площадка на ответника за производство на хляб в [населено място]. Съдът е посочил, че срокът за доставка на машините и съоръженията е уговорен за датата 30.07.2011г. Посочено е, че по силата на договора възложителят се е задължил да заплати възнаграждение в размер на 409 500 лв. с ДДС по следния начин: 10% при доставка на детайлите за спирала, 30% при изграждане на съоръжението и останалата част – до деветдесет дни след окончателното пускане на системата. Допълнително [фирма] е следвало да заплати на ищеца сумата 19 500 лв. – разходи за изграждането на транспортните ленти, сумата 10 920 лв. – за доставка на тестооформителните машини, както и сумата 50 000 лв. – за доставката на двата броя пакетиращи машини марка „C.”.
Въззивният състав е приел за установено, че с приемно-предавателен протокол от 30.07.2011г. изпълнителят е предал на дружеството-възложител по договора от 20.06.2011г. детайли под опис, представляващи възли и агрегати, служещи за изграждане на спирала за охлаждане на хляб, както и че е бил изготвен и подписан Акт-образец 17/10.12.2011г. , в който е отразено, че изпълнителят е предал на възложителя: 1.три броя спирали за охлаждане на хляб, оборудвани с транспортни ленти за вътрешнозаводски транспорт, 2.два броя пакетиращи машини марка „C.” и 3.два броя тестооформителни машини с разточващи глави. В Акта-образец 17/10.12.2011г. е било отразено, че възложителят е прегледал машините и оборудването и е констатирал, че детайлите, възлите и агрегатите отговарят на описаното в Акта. Във въззивното решение е отразено, че за дължимото възнаграждение по договора, ищецът е съставил два броя фактури, съответно за 396 000 лв. и за 93 920 лв. с включен ДДС.
В обжалваното решение съдът се е позовал на заключенията по извършените пред първата инстанция счетоводни експертизи, съгласно които ответното дружество е осчетоводило данъчна фактура №[ЕГН]/30.12.2011г. общо за сумата 396 000 лв. с ДДС, по която са извършени плащания общо в размер на 126 200 лв. и е останало задължение по фактурата в размер на 269 800 лв. с ДДС. За сумата по посочената фактура ответното дружество е ползвало данъчен кредит, който му е бил отказан въз основа изготвен впоследствие ревизионен акт. Данъчната фактура №[ЕГН]/1.11.2012г. за сумата 93 920 лв. не е била осчетоводена при ответното дружество. В мотивите към въззивното решение е отразено, че фактурата №[ЕГН]/30.12.2011г. е издадена от ищеца след подписването на приемно-предавателния протокол от 20.06.2011г. и Акт-образец17 и е подписана от единия от двамата управители на [фирма]. Според съда осъщественото частично плащане по фактурата е в подкрепа на тезата на ищеца за узнаване от другия управител на ответното дружеството за сключения договор и за липсата на противопоставяне по см. на чл.301 ТЗ.
Съдът се е позовал на заключенията на вещите лице по извършените технически експертизи, на техните обяснения в открито заседание, както и на показанията на разпитаните по делото свидетели и е приел за установено, че договореното възнаграждение за три броя системи за охлаждане на хляб тип „двойна спирала” е общо в размер на 429 000 лв. или за един брой система е в размер на 143 000 лв. Според въззивният състав от доказателствата по делото се установява, че две от системите за охлаждане на хляб са доставени, монтирани от работници на [фирма] и че понастоящем са в експлоатация. Степента на изграждане на третата система е 60%, поради което дължимото възнаграждение за нея е 85 800 лв. /60% от 143 000 лв./. По отношение на третата система съдът е приел, че немонтираните елементи от охранителната кула се намират в склад на [фирма]. Изложени са мотиви относно степента на изпълнение на договора и във връзка с доставката на тестооформителна машина в размер на 5 460 лв. и на един брой хоризонтално пакетираща машина марка „C.” с уговорена цена от 25 000 лв., които се намират във фактическата власт на ответника.
Обсъждайки показанията на разпитаните свидетели Н. П., В. С. и А. А., чиито показания са кредитирани от съда, въззивният състав е приел, че работници на ищеца са монтирали двете системи за охлаждане на хляб, които са били въведени в експлоатация. Третата система не е била довършена, тъй като се е оказало, че възложителят няма нужда от нея. Според съда от доказателствата по делото не се установява трето лице за спора- [фирма] да е заплащало за труда за монтиране и изграждане на системите, предмет на договора от 20.06.2011г.
За да уважи въззивната жалба до размер на сумата от 245 320 лв., въззивният състав е посочил, че ответното дружество дължи на ищеца възнаграждение по чл.266 ал.1 ЗЗД за извършената и приета работа. В решението е акцентирано върху обстоятелството, че на основание чл.264 ал.2 ЗЗД при приемане на работата възложителят е трябвало да направи всички възражения за неправилно изпълнение. Посочено е, че от доказателствата по делото не се установява възложителят да е направил възражения при приемане на съоръженията и при пускането им в експлоатация, поради което и с оглед презумпцията по чл.264 ал.3 ЗЗД, работата следва да се счита за одобрена и правилно извършена. Според въззивният състав при констатираното приемане на работата без възражение от възложителя са преклудирани правата на [фирма] по чл.265 ал.1 ЗЗД, включително правото да иска намаление на възнаграждението. В решението е обсъдено като релевантно за спора обстоятелството, че при сключването на договора на 20.06.2011г. представителят на дружеството-възложител е бил наясно, че предмет на договора са машини и детайли, които са втора употреба.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение с оглед първата група въпроси, поставени от касатора в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК:
1.Когато предмет на договор за доставка и монтаж е както постигането на определен резултат, създаването на нова вещ – „система“, в нейната цялост, съдържаща посочените в договора части, следва ли да се преценява изпълнението по отделните елементи от договора или следва да се преценява постигнат ли е като количество и качество и използваемост крайния резултат от договора? Несъобразяването на всички обстоятелства, свързани с общата пригодност на съоръжението за постигане на договореният резултат, съставлява ли лошо изпълнение на договора?
2.Може ли ищецът да се ползва от факта, че част от доставеното е монтирано и е заработило при ответника, когато въвеждането в експлоатация на част от доставените части от системата, не е резултат от изпълнението на ищеца, а на трето лице?
3.Счита ли се изпълнен договорът за изработка с постигане на резултата и то този резултат, който е уговорен между страните, в случая изграждане и монтаж на система ?
4. С оглед константната практика на ВКС, че приемането на работата включва два момента – фактическо получаване на изработеното от поръчващия и признанието, че то съответства на поръчаното, може ли да се тълкува като признание от възложителя за съответствие с поръчаното, ползване на част от съоръжението, което не в поръчаното качество, вид и състояние и монтирано от трето лице, ангажирано от възложителя?
5. При преценка на изпълнението на изпълнителя по договора за изработка, следва ли да се отчита правилото на чл.259 ЗЗД, относно това чии са материалите /доставените чести/ и законоустановената отговорност на изпълнителя за доброто качество на изработеното, когато е приложим текста на чл.261, ал.2 ЗЗД?
Посочените въпроси не са значими за изхода на спора по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като не са обусловили правните изводи на съда по конкретното дело. Във въпросите се съдържат твърдения на касатора за обстоятелства, които не са приети за установени от въззивния съд, респ. не са били взети предвид от въззивния съд при обуславяне на неговата правна воля. Съдът е изложил аргументи, че конкретният договор за доставка и монтаж от 20.06.2011г. е свързан с доставката и монтажа на три броя системи за транспортиране и охлаждане на хляб, на два броя тестооформителните машини и на два броя пакетиращи машини, които системи и машини могат да функционират отделно една от друга. Решаващата воля на съда е обусловена виждането на въззивния състав, че изпълнението на договора предвижда изпълнение на отделните престации, изрично посочени в чл.1 от т.1 до т.5 от Договора. В тази връзка поставените от касатора въпроси относно общата пригодност на съоръжението /въпрос №1/, функционирането само на части от системата /въпрос №3/, приемане на част от работата като признание за цялата работа /въпрос №4/, не са относими към извода на въззивният състав, че се дължи възнаграждение за отделното изпълнение на доставката и монтажа на съоръженията, уточнени в договора. Единствено посочените въпроси биха могли да бъдат относими към изводите на съда, свързани с присъждането на 60% от стойността на третата система за охлаждане и транспортиране на хляб. Доколкото обаче съдът е приел за установено, че третата система е била изпълнена частично, поради липса на необходимост за възложителя от нейното довършване, въпросите на касатора също не са обуславящи за изхода на делото, тъй като в тях се включва твърдението, че работата не е довършена, поради причина, за която изпълнителя отговаря. Във въпросите №2 и №5 касаторът включва твърдението, че въвеждането на част от системата е извършено от трето лице, както и че материалите на изпълнителя са били некачествени. И двете възражения на ответника не са били възприети от въззивния съд, който е приел, че монтажът е извършен от работници на ищеца и че работата е извършена с материали /съоръжения и детайли/ съгласно уговореното.
Следва да се има предвид ,че съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/2010г. от 19.02.2010г. по т.д.№1/2009 на ВКС,ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В тази връзка в производството по чл.288 ГПК касационният състав няма право да преценява дали въззивния съд правилно е възприел фактическата обстановка. Ето защо материалноправните въпроси на касатора, базирани на факти и правоотношения, различни от тези, приети за установени от въззивния съд, не могат да обосноват наличието на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК. От своя страна липсата на въпроси от значение за изхода на конкретното дело, прави безпредметно разглеждането на сочените допълнителни предпоставки по чл.280 ал.1 т.1 и чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение с оглед поставените от касатора 6 въпроса в обособената от него втора група:
1.При преценка на резултата по договорът за изработка коя стойност подлежи на заплащане? Посочената в договора или тази на реално изпълненото по него. При наличие на цени уговорени в договора и оценка на експертизи по делото на реално монтираното и използвано от възложителя, по каква стойност следва да се присъди неплатената част от възложителя?
2.При договора за изработка се дължи възнаграждение само за извършената и приета работа или договорената между страните стойност в договора? Когато е прието, че за приемане на работата следва да се съди по това, че възложителят ползва част от съоръжението, коя стойност следва да заплати той – по оценката на вещите лица на реално ползваното или стойността по договора?
3.Когато липсва протокол за приемане на работата, налице са доказателства за изпълнена изработка от трето лице и цената на ползваното от възложителя е установена с експертиза по делото, допустимо ли е възнаграждението по договор за доставка и монтаж на „система“ да се определя по договорените цени, без да се отчита реално доставеното и изпълнено от изпълнителя по договора и неговата стойност?
4. След като е установен размера на изпълненото по договора и ползвано от възложителя с експертизи и е прието, че приемането е с конклудентни действия /защото се ползва тази част/, допустимо ли е определянето на възнаграждението да стане по договорните цени, а не по цените дадени от експертизите?
5.След като съгласно чл. 266, ал.1 от ЗЗД, заплащането на възнаграждението следва да се извърши от възложителя в момента на предаване и приемане на готовия резултат , а приемане липсва, то при приетото от съда, че относим е момента в който възложителят е въвел в експлоатация монтираната част от съоръжението, относима ли е пазарната оценка на приетата по делото експертиза за ползваната част?
6.Простото държане на машините по договора, без тяхната експлоатация, поради непригодността им за това, обосновава ли извод за дължимост на възнаграждение и за тях по цените в договора. Подлежат ли на заплащане по цени в договора договорени за „система“, части от съоръжението, които към момента вещите лица по делото са преценили и ценили само като годни за скрап?
Във въпросите №3, №5 и №6 са включени твърдения на касатора – за липса на приемно-предавателен протокол, за липса на приемане на готовия резултат и за непригодност на машините, които обстоятелства не са включени във въззивното решение като основания за уважаване или отхвърляне на претенцията за възнаграждение. Напротив, въззивният състав е стигнал до извода /обосноваността не може да бъде преценявана в настоящото производство/, че работата е била приета и че доставените съоръжения са били годни са експлоатация. В тази връзка посочените въпроси не са значими по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е не обуславят допускане на касация.
Що се отнася до въпросите №1, №2 и №4 настоящият състав намира, че същите попадат в кръга въпроси, обусловили решаващата воля на съда, тъй като във въззивното решение е посочено, че за извършената и приета работа се дължи възнаграждение съобразно уговореното в договора. По отношение на тези въпроси обаче не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като те не са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС. Посочените от касатора решение № 404 от 13.03.2000 г. на ВКС по гр. д. № 1493/99 г., V г. и решение № 65/16.07.2012 г. ВКС по т.д. № 333/2011 г. II ТО, ТК по чл.290 ГПК третират въпроса за определяне на размера на възнаграждението по действителни /пазарни / цени , когато възнаграждението не е точно определено в договора за изработка / в случаите, когато то е било определяемо или, когато въобще не е било уговорено/. Налице е трайна и непротиворечива съдебна практика, че възложителят дължи заплащане на приетата работа съобразно уговореното в договора възнаграждение. която практика не се нуждае от промяна или осъвременяване по см. на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Включените в третата група въпроси също не обуславят допускане на касационно обжалване на въззивното решение по аналогични съображения на тези, изложени и по отношение на първата група въпроси. Въпросите:
1.При приложимост на чл.259 ЗЗД по отношение изработката, счита ли се договорът за изпълнен изцяло, ако е налице акт за приемане на доставката на частите за съоръжението /материала/, но не е налице акт за приемане на монтажа, а съоръжението се ползва частично?
2.При смесен фактически състав на договор за доставка и монтаж на съоръжение, когато са налице доказателства, че монтажът е извършен от друга фирма /Хлебозавод В.Т. О./, а от страна на доставчика на частите в монтажа са участвали двама работници, и няма акт за приемане монтаж от доставчика, обосновано ли е да се приеме, че въвеждане в експлоатация на част от съоръжението от възложителя, представлява мълчаливо приемане на работата на доставчика-изпълнител като изпълнена по договора?
3.Възражения за некачествено изпълнение по договор за изработка и съответно за недължимост на възнаграждението по договора, могат ли да се правят от възложителя при условие, че няма акт за приемане на работата и монтажът е изпълнен от трето лице? Могат ли да се правят такива възражения, когато монтажът е изпълнен от трето лице с участието на двама работници на изпълнителя?
4. При наличие на писмени доказателства за извършен монтаж от трето лице – друга фирма /Хлебозавод В.Т. О./, вкл. договор за монтаж, доказателства за участвалите работници на третото лице, счетоводно отразяване и заплащане на монтажа и свид. показания, ревизионен доклад, може ли само въз основа свидетелските показания на двама свидетели, работници на ищеца, /които също установяват извършен монтаж от тази трета фирма/, да се приеме , че монтажът е извършен от ищеца, в частност от тези двама негови работници?,
не са обуславящи за изхода на спора, доколкото както бе посочено по-горе въззивният съд е обосновал извода си, че част от договора не е изпълнен, поради причина, за която изпълнителят не отговаря. Същевременно във въпроси №2 и №3 се съдържат твърдения за обстоятелства /че монтажът е извършен от друга фирма/, които обстоятелства не са приети за установени от въззивния съд. Въпрос №4 се отнася изцяло до обосноваността на решението, свързана с обсъждането на събраните по делото доказателства.
Поставените два въпроса от четвърта група в изложението не обосновават необходимост от допускане на касационно обжалване. Въпросът:
1.Възниква ли задължение за приемане на работата по договор за изработка от възложителя, ако изработеното и частично ползвано впоследствие от него е резултат от ангажиране изработката/монтаж/ от трето лице и този факт е бил известен на изпълнителя по време на монтажа?, не е обуславящ за изхода на спора, тъй като съдът не приел за доказано възражението, че монтажът е осъществен от трето лице. Вторият въпрос:
2.Необходимо ли е, нарочно уведомление или възражение за неизпълнен договор за изработка от възложителя, когато изпълнителят е знаел за недостатъците? е неотносим като предпоставка за допускане на касация, тъй като същият не е включен в предмета на спора и не е обусловил правната воля на съда доколкото съдът не е приел, че работата е извършена с недостатъци.
Всичките въпроси, посочени в петата група, а именно:
1.Носи ли доказателствена тежест ищецът – изпълнител да установи с пълно и главно доказване, качеството и стойността на реално изпълненото от него, при възражения от ответната страна за некачествено и непълно изпълнение на договора, ако за факта на приемане от възложителя се съди по това, че той ползва частично съоръжението? Факта, че част от съоръжението е пуснато в експлоатация отменя ли доказателствената тежест на ищеца за тези факти?
2.Ако протоколът за приемане на извършената работа може да бъде оспорен с всички доказателствени средства по ГПК, то при липса на протокол за приемане, следва ли по аргумент за по-силното основание, ищецът да докаже и то с пълно и главно доказване, дали ползваното от възложителя, е в резултат на негово изпълнение на договора, и е с качеството и състоянието уговорено в договора?
3.Когато ищецът не е доказал с пълно и главно доказване, че е изпълнил договора, следва ли че доказаното от ответника, който не носи доказателствената тежест /непълно и неглавно доказване/, че монтажът е извършен от трето лице, а не от изпълнителя и че ползва част от доставеното, което не е в договореното качество и количество, опровергава твърденията на ищеца за изпълнен договор?
4. Допустимо ли е за приемане на работата, по договор за доставка и монтаж, да се цени акт за приемане на доставката на частите за тази система, без монтажа още да е извършен?
5.При иск по чл.266 ЗЗД, по който в тежест на ищеца е да установи реалното извършване и приемане от страна на ответника на резултата от договора, липсата на изрично приемане на работата от страна на ответника и пълно и главно доказване от страна на ответника, че монтажа на съоръжението е извършен от трето лице, което той е ангажирал и на което платил, задължава ли съда да съобрази този факт и тежестта на доказване при преценката извършване на монтажа?,
не притежават характеристиката на въпроси по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като са свързани с обсъждането и преценката на конкретните доказателства по делото. Следва да се има предвид, че приемането на работата по чл.264 ал.1 ГПК може да се установява с различни доказателствени средства, поради което преценката на доказателствената стойност на изготвения приемно-предавателен протокол и на Акт-образец17 е изцяло в компетентността на решаващия съд. Процесуалноправните въпроси се базират на твърдението на касатора, че ищецът не е доказал изпълнението на договора с пълно и главно доказване, извод, който не може да бъде изведен от мотивите към решението.
Не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението по поставените от касатора въпроси в шестата група:
1.При наличие на договор със смесен фактически състав – доставка и изработка, следва ли при тълкуване на общата воля на страните съобразно чл.20 ЗЗД, съдът да съобрази предпоставките за изпълнение на двата вида договори и критериите за оценка на доказателствата съобразно характеристиките и правната природа на различните договори. Следва ли тълкуването на общата воля на страните и съобразно с тях доказателствата по делото, да държи сметка за предпоставките за изпълнение/неизпълнение както на договора за доставка, така и на договора за изработка?
2. При постигнато съгласие между страните по договор за доставка и монтаж на „система“, следва ли съгласно правилата на чл.20, да се приеме, че договорът е изпълнен, когато е извършена само доставката на частите, монтажът не е извършен от доставчика и видно от експертизите по делото на място не е монтирана и използваема, уговорената в договора „система“ ?
Въпросите се основават на становището на касатора, че договорът съдържа неясни клаузи и че се нуждае от тълкуване. В мотивите към обжалваното решение са посочени изчерпателно правата и задълженията на страните, съгласно уговореното в договора. В случая спорните обстоятелства, свързани с изпълнението на договора и с приемането на работата, не са обусловени от неяснота на клаузите на договора и въпросите относно неговото тълкуване по чл.20 ГПК, не са решаващи за спора.
Въпросите от седма група, посочени в изложението:
1..Когато по договора са издадени две фактури, едната осчетоводена от възложителя, включена в дневниците за доставки и справките декларации, а другата неосчетоводена и невключена в дневниците за доставки и справките декларации, може ли да се приеме при липса на акт за приемане на монтажа от доставчика, че договорът е изпълнен и се дължи и фактурираното с неосчетоводената фактура и е приложим чл.301 ТЗ?
2.Когато по договор за доставка и монтаж на съоръжения е осчетоводена една от фактурите по сделката към датата на приемането на доставката на частите на съоръжението, но е безспорно установено че монтажът към този момент не е извършен, може ли да се приеме, че е приложим чл.301 от ТЗ, т.е. че осчетоводяването на тази фактура е мълчаливо приемане на изпълнение по договора за изработка от възложителя ?
3.Независимо от осчетоводяването на фактура в счетоводството на ответника, ищецът дължи ли доказване изпълнението си по договора. Осчетоводяването) на задължението трябва ли да бъде съпътствано от достатъчно доказателства за реалното изпълнение и за точно изпълнение?
4.Може ли да се цени като признание на задължението, издадена и осчетоводена при ответника фактура, по-рано от престиране на част от резултата по договор за изработка или момента на въвеждане в експлоатация на част от резултата от поръчващия. Приложим ли е в случая чл.301 от ТЗ по отношение на задължението отразено във фактурата?
5.Осчетоводяване на фактурата признава съществуването на договора или дължимост на задължението, когато фактурата е осчетоводена преди приключване и приемане на работата по договора за изработка?,
не се отнасят до обстоятелство, което е обусловило решаващите изводи на съда. Както бе посочено по-горе, според въззивният състав приемането на работата се установява от приемно-предавателния протокол, от Акт-образец 17, от въвеждането на двете системи в експлоатация и от факта, че доставените, но немонтирани машини са във фактическата власт на ответника. Съдът се е позовал на осчетоводяването на фактура №[ЕГН]/30.12.2011г. от страна на ответника и на извършеното от него частично плащане по фактурата като обстоятелство по чл.301 ТЗ за узнаването от страна на другия управител на дружеството за сключения договора и за изготвените приемно-предавателния протокол и Акт-образец 17. В тази връзка решаващият извод на съда, че работата е била приета от възложителя, не се основава на обстоятелството, че ответникът е осчетоводил посочената по-горе фактура. Поставените от касатора въпроси в посочената седма група не се явяват значими за изхода на правния спор по см. на чл.280 ал.1 ГПК.
Въпросите, поставени от касатора в посочената от него осма група:
1.Когато по делото е налице извънсъдебно признание на ищеца, което удостоверява неизгодни за него факти и което противоречи на свидетелските показания, на ангажираните от него свидетели, допустимо ли е съдът да игнорира признанието и да кредитира противоречащи му свидетелски показания за същия факт?
2.Каква е доказателствената стойност на установяване на неизгодни факти от свидетелите ангажирани от ищеца, че монтажът е извършван от трета фирма при участието на двама работници на ищеца- самите свидетели, при наличие на пълно и главно доказване от страна на ответника, че трето лице е осъществило монтажа на съоръжението?,
не попадат в селективните критерии за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. Въпросите са зададени общотеоретично и включват становище на касатора за факти, които не фигурират в мотивите към обжалваното решение. В тази връзка не може да се направи извода, че въпросите се отнасят до произнасяне от въззивния съд по съществуването на субективно право или правоотношение, което да представлява значимия за конкретния спор правен въпрос.
Всички въпроси от деветата група от изложението:
1 .Представлява ли противоречие в мотивите на решаващия съд приемането за установено, че не е изпълнен точно и пълно предмета на договора, не е доставена и монтирана система и в същото време присъждане стойността по цени в договора за система ?
2.Представлява ли противоречие в мотивите на решаващия съд приемането за установено, че не е изпълнен точно и пълно предмета на договора, и в същото време присъждане стойността и на неизпълнената част от договора?
3.Представлява ли противоречие в мотивите на решаващия съд приемането за установено, че изработката е приета мълчаливо от възложителя, с факта на ползването на част от съоръжението и в същото време присъждане на стойността по договора, а не на реално/установено ползваното?
4.Представлява ли противоречие в мотивите на решаващия съд приемането за установено, че изработката е приета мълчаливо от възложителя с пускането в експлоатация на част от съоръжението и в същото време преценка като относима по реда на чл.301 ТЗ, на фактура по сделката издадена и осчетоводена по-рано от извършване на монтажа на съоръжението, а също и фактура по сделката, която не е осчетоводена при ответника ?
5.Представлява ли недостатъчност на мотивите на решението на въззивния съд липсата на мотиви по отношение това, кои от изводите на първоинстанционния съд приема и кои не приема и защо, когато въззивния съд отменя решението?
се отнасят до обосноваността на обжалвания съдебен акт, която не може да бъде проверяване в производството по чл.288 ГПК. Отделно следва да се отбележи, че въпросите „дали е налице противоречие в мотивите” и „представлява ли недостатъчност на мотивите?” с