О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
София, 25.07.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 08.03.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1753/2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], [населено място] против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 4 от 06.01.2015 г., по в.т.д.№ 270/2014 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Старозагорския окръжен съд № 296/ 30.07.2012 г., по т.д.№ 602/2009 г. за уважаване на предявения от К. И. Х., М. К. Х. и Т. И. Х. срещу касатора, като ответник, първоначален иск по чл.74, ал.1 ТЗ и отмяна на взетите на 08.10.2009 г. решения от ОС на съдружниците.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното въззивно решение – касационно основание по чл.281, т.2 ГПК. Съображенията са, че въззивният съд е постановил съдебния си акт, без да даде отговор на основания правен въпрос, свързан с активната легитимация на първоначалните ищци, а именно – дали между последните и ищцовото О. може да възникне членствено правоотношение, когато за приемането им за съдружници липсва решение на ОС на търговското дружество. Допълнителен аргумент в подкрепа на въведеното оплакване за недопустимост, според касатора е нередовността на исковата молба, по която въззивният съд се е произнесъл, без да установи, че извършеното от първоначалните ищци уточнение, в същността си представлява недопустимо заявяване на нови пороци на атакуваните решения на ОС след преклузивния срок по чл.74, ал.2 ГПК. Алтернативно въведеното оплакване е за неправилност – порок, обоснован с твърдения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила.
Основно касаторът изразява несъгласие със законосъобразността на извода на въззивния съд, че процесното вземане на дружеството – ответник спрямо ищците е погасено по давност. Счита, че доколкото ”давността погасява не вземането, а съдебното му претендиране”, то взетото решение от ОС, с което първоначалните ищци са реално поканени да внесат съответната сума в полза на ответника- търговец, не е погасено по давност.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с едновременното наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 , т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърдението е, че въззивната инстанция се е произнесла недопустимо по нередовна искова молба в отклонение от формираната задължителна практика на касационната инстанция, обективирана в ТР №1/2001 г. на ОСГК на ВКС. В. порок на обжалвания въззивен съдебен акт, основан на чл.281, т.2 ГПК, е обоснован и с въведено от страна на ищците на ново основание за незаконосъобразност на атакуваното решение на ОС, извън преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ, предприето чрез отстраняване нередовността на исковата молба, което е в нарушение на задължителните постановки в ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС.
Според изложеното следващият поставен от касатора като значимия за изхода на делото въпрос на материалното право, свързан с необходимата активна материалноправна легитимация на ищците по предявен конститутивен иск, основан на чл.74, ал.1 ТЗ, се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по см. на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Селективното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК се поддържа по отношение на следните материалноправни и процесуалноправни въпроси, които доуточнени от настоящата инстанция в съответствие с правомощията и, разяснени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС са:
1. „ Задължен ли е съдът да се произнесе само по отношение на онези обстоятелства, на които се основава искането за отмяна на решението на Общото събрание на съдружниците в О., изрично посочени и конкретизирани в исковата молба, при спазване преклузията по чл.74, ал.1 ТЗ, или е допустимо с допълнителна молба, извън срока по чл.74, ал.2 ТЗ, ищецът да се позовава на нови обстоятелства, обосноваващи твърдяната незаконосъобразност на същите ?”;
2. „Пределите на търсената с иска по чл.74, ал.1 ТЗ съдебна защита следва ли да се определя от самия ищец, чрез конкретно и точно формулиране на основанието в петитума на исковата молба, като при липса на такава конкретизация, съдът овластен ли е да обсъжда основания, за които не е бил надлежно сезиран и допустимо ли е такова произнасяне, при неспазен срок по чл.74, ал.2 ТЗ?”
3. „В производството по отмяна на решения на Общото събраните на съдружниците в О., допустимо ли е съдът да се произнася не по законосъобразността на същите, а по целесъобразността им и допустимо ли е това съдебно решение?”
Като израз на поддържаното противоречие с практиката на ВКС са цитирани постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК решения: № 168/ 22. 02.2010 г., по т.д.№ 1081/2010 г. на І т.о.; № 109 от 25.06.2010 г. , по т.д.№ 860/2009 г. на ІІ т.о.; № 593/07.10.2010 г., по гр.д.№ 1484/2009 г. на ІV г.; № 445 от 02.11.2011г., по гр.д.№ 1733/2010 г. на ІV г.о.; № 111 от 25.05.2011г., по гр.д.№ 1120/2010 г. ІІІ г.о.; № 93 от 01.07.2013 г., по гр.д. № 1329/2012 г. на ІІІ г.о.; № 208 от 28.11.2013 г., по т.д.№ 787/ 2012 г. та І т.о., както и ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС.
Във вр. с поставените правни въпроси е цитирана и пракитка на ВКС, формирана при действието на ГПК /отм./: решение № 812 от 05.01.2007 г., по т.д.№ 434/2006 г. на І т.о.; решение № 459 от 10.06.2004 г., по гр.д.№ 1636/2003 г. на І т.о. и решение № 102 от 21.07.1997 г., по ф.д.№ 60 / 97 г. на V г.о..
Ответниците по касационната жалба,чрез пълномощника си адв.М. К., в срока по чл.287, ал.1 ГПК, са възразили по допускане на касационното обжалване, излагайки подробни писмени съображения за отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Алтернативно е изразено и несъгласие с въведените касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение по предявения от първоначалните ищци конститутивен иск, основан на чл.74, ал.1 ТЗ въззивният съд е възприел за основани на закона и доказателствата по делото изводите на първостепенния съд за незаконосъобразност на решенията на извънредното ОС на съдружниците в ищцовото търговско дружество, проведено на 08.10.2009 г.. Изложени са съображения, че внасянето или не на първоначална вноска от общия на ищците наследодател на ищците – б.ж. на [населено място] Т. Х., като съдружник и управител на ответното търговско дружество, на първо място е ирелевантен за законосъобразността на процесните решения, доколкото само по себе си неизпълнението на това задължение е било основание единствено за неговото изключване, а такова не е било осъществено и дори предприето до датата на смъртта му, нито някога е било предмет на обсъждане от О. на ЮЛ- търговец. Извън изложеното, според съжденията в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, твърдяната неизправност на съдружника наследодател, обусловила приемане на атакуваните решения на ОС на съдружниците спрямо законните му наследници – „за редуциране размера на дяловата вноска до сумата 284 895 лв. към 2009 г.” и „редуциране на получената от наследодателя им като дивиденти сума в задължение от 102 070.29 лв. е недоказана. Изводът на въззивната инстанция е основан както на заключението на изслушаната съдебно- документална експертиза, от което се установява, че в архива на ЮЛ- търговец няма запазен платежен документ, удостоверяващ внасяне на парична дялова вноска от 40 000 лв./ неденоминирани към 17.01. 1991г./не само за наследодателя на ищците – съдружника И. Т. Х., но и по отношение на съдружника Д. Д. – на когото при прекратяване на членството му с молба за освобождаване, е изплатен дяловия му капитал, така и на счетоводния баланс на ответника към 31.12.1991 г., в който изрично е отразено пълно внасяне на основания капител от 230 000 лв./ недоминирани/ и отсъствие на вземания на ЮЛ към отделни съдружници, произтичащи от неизплатени дялови вноски. Процесните дружествени решения са счетени за незаконосъобразни и по съображения за личния характер на задължението на отделния съдружник за внасяне на първоначалната дялова вноска. Обстоятелството, че неизпълнението на същото е скрепено с конкретна санкция, според Пловдивския апелативен съд означава, че неприлагането и спрямо неизправния съдружник до смъртта му, изключва и отговорността на наследниците му за нея. Нещо повече, дори и възприетата тезата на ответника, то според съжденията на въззивната инстанция, съобразена датата на изискуемост на отделните вземания към починалия съдружник и въведеното от наследниците му – ищци позоваване на изтекла погасителна давност, задължението на последните за внасяне на редуцираната им стойност, съобразно процесните дружествени решения се явяват незаконосъобразни и на това основание, освен, че е недоказан и начина на формиране на отделните вписани суми. Позовавайки се на установения по делото факт, че ищците са били съдружници както към датата на провеждане на процесното ОС, решенията на което са предмет на исканата отмяна, така и към датата на исковата молба въззивната инстанция е счела за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на предявения конститутивен иск по чл.74, ал.1 ТЗ, аргументирано с настъпило в хода на процеса прекратяване на членството на последните, поради изключването им. Предвид обстоятелствената част на исковата молба и обхвата на последвалото нейно уточнение за отстраняване нередовността и, за неоснователно е преценено и следващото възражение на ЮЛ- търговец за недопустимост, поради заявени след срока по чл.74, ал.2 ТЗ нови основания за отмяна на атакуваните дружествени решения.
Съобразени решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставените от касатора правни въпроси под № 1-3, макар и важни, нямат обуславящо значение за крайния правен резултат по делото, поради което не покриват общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Отмяната на оспорените с иска по чл.74 ТЗ дружествени решения произтича от констатираната от въззивния съд тяхна незаконосъобразност, мотивирана както с липсата на доказано, при така събраните в хода на делото доказателства, нарушение на задължението на съдружника – наследодател за невнасяне на дяловата му вноска, релевантно за ангажиране отговорността за нейната „редукция до размера на посочената сума” и за „редуциране” на получените приживе от последния дивиденти на наследниците му, така с личния характер на това задължение и с погасяване на вземането по давност още преди смъртта на този съдружник.
Когато правният въпрос е въведен с оглед становище на страната за наличие на отменителните основания по чл.281, т.3 ГПК/както е в настоящия случай/, т.е. извън решаващите мотиви на въззивното решение, с него не се формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а липсата на общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, съгласно задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, е достатъчно съображение за недопускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни критерии за селекция.
Що се касае до твърдяната недопустимост на обжалваното въззивно решение, то вярно е, че съгласно задължителните разяснения в цитираното по- горе ТР на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваният акт на въззивния съд да е недопустим, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, независимо дали касаторът е формулирал конкретен правен въпрос и дали въззивният съд се е произнесъл по посочения от последния правен въпрос или по друг, различен правен въпрос, но не такъв е разглежданият случай.
Въпросът за членственото правоотношение с ищците, както и за възможността, същите в качеството си на законни наследници на б.ж. на [населено място] – съдружникът Т. И. Х., да са могли да наследят членственото му право в ответното търговско дружество и без решение на О. за тяхното приемане за съдружници е решен с влязло в сила решение на ВКС №716 от 04.12.2006 г., по т.д.№ 325/2006 г.. Със същото е прието за установено по реда на чл.118 ГПК в производството по предявен иск, основан на чл.71 ТЗ, че М. К. Х., К. И. Х. и Т. И. Х. имат качеството на съдружници в „К.-Ш.”О., [населено място], по силата на дружествения договор и настъпило правоприемство от наследодателя им съдружника Т. И. Х.. Следователно доколкото в хода на делото не е установено, с допустимите от ГПК доказателствени средства, последните да са загубили това си качество към датата на провеждане на процесното ОС, както и към датата на предявяване на иска по чл.74, ал.1 ТЗ, то приемайки, че по отношение на тях е налице изискуемата се активна легитимация за предявяване на конститутивния иск за отмяна на дружествените решения от ОС на съдружниците, проведено на 08.10.2009 г., към която настъпилото впоследствие прекратяване на членството им, чрез изключване е ирелевантно Пловдивският апелативен съд не е постановил недопустим съдебен акт, който да е в отклонение от задължителната практика на ВКС. Обективирана в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 128/19.11.2009г., по т.д.№ 269/2009 г. на І т.о., тази практика е в см., че прекратяването на членството на съдружника по чл.125, ал.1, т.2 ТЗ чрез изключване в хода на съдебното производство по чл.74, ал.1 ТЗ няма за последица загуба на легитимацията на ищеца и недопустимост на конститутивния иск. Не обосновава поддържаната от касатора недопустимост на обжалваното решение и предприетото от въззивния съд произнасяне след извършено от ищците уточнение на исковата молба. Съпоставено съдържанието на първоначалната искова молба със съдържанието на молбата – уточнение вх. на П. № 2685/23.04.2014 г., дава основание да се приеме, че с конкретизацията на отделните нарушени законови и устройствени разпоредби не са въведени нови самостоятелни основания за отмяна, които въззивният съд да е разгледал, в нарушение на преклузивния срок по чл.74, ал.2 ТЗ. Отделен в тази вр. е въпросът, че в случая не се касае и до допълване на първоначалната искова молба по см. на чл.372, ал.2 ТЗ, каквато е хипотезата, обсъдена в цитираното с касационната жалба решение на І т.о. на ВКС № 168 от 22.12.2011 г., по т.д.№ 1081/2010 г., а до възложено от въззивния съд задължение на ищеца да отстрани нередовността на исковата си молба, като уточни петитума и, чрез конкретизиране отделните визирани ”повелителни разпоредби на закона и дружествения договор”, с оглед наведените в пороци на атакуваните дружествени решения, което последният е и изпълнил. Обстоятелството, че при отстраняване на така констатираната нередовност на исковата молба, ищците са цитирали и редица разпоредби на ТЗ,неотносими към поддържаните в обстоятелствената и част пороци е ирелевантно, доколкото последните въобще не са били предмет на обсъждане от Пловдивския апелативен съд, който като съд по съществото на спора е оправомощен, според разясненията в ТР № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС и т.5 на ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, да предприеме соченото процесуално действие, неизвършено от първостепенния съд.
Ответникът по касационната жалба е претендирал деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в производството по чл.288 ГПК и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК му се следват, но само ако е доказано реалното им извършване. Доказателства за извършени от ответниците по касационната жалба деловодни разходи не са ангажирани в срока по чл.287, ал.1 ГПК, поради което и съставът на касационната инстанция не присъжда такива.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 4 от 06.01.2015 г., по в.т.д.№ 270/2014 г., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: