1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 147
гр.София, 28.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 1152/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Ц. П. Д., чрез назначен по реда на Закона за правната помощ представител, срещу определение на Софийски апелативен съд № 2297 от 19.08.2015 г. по ч.гр.д.№ 4517/ 2014 г. С него е потвърдено определение на Врачански окръжен съд от 03.11.2014 г. по гр.д.№ 351/ 2014 г. и по този начин е прекратено производството по предявения от жалбоподателя иск против В. В. за заплащане на сумата 100 000 лв обезщетение за неимуществени вреди, причинени от действия на ответника като прокурор в Окръжна прокуратура – В..
Жалбоподателят поддържа, че прекратителното определение е неправилно, тъй като съдът смесил основанията за допустимост на предявения иск с тези за неговата основателност. Счита, че спорът следа да бъде разгледан, а наличието или липсата на имунитет на ответника е въпрос по същество. Като приел обратното, въззивният съд постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено. Като основание за допускането на това определение до касационно обжалване сочи процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви, когато възприема изцяло фактическата обстановка по първоинстанционния акт и за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, доводи и възражения на страните. Повдига също материалноправния въпрос за приложението на принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД. Счита, че в обжалваното определение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
За да потвърди обжалваното пред него първоинстанционно определение, въззивният съд приел, че ищецът основава претенциите си на незаконосъобразни действия на ответника, осъществени в качеството му на орган на съдебната власт – прокурор в Окръжна прокуратура – В.. За тези си действия прокурорът не носи гражданска отговорност, според конституционната уредба на имунитета на магистратите. Съдът приел наличието на имунитет за процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, липсата на която обуславя недопустимост на производството.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция, нито един от поставените от жалбоподателя въпроси не обуславя обжалваното определение. Материалноправният въпрос няма отношение към него, тъй като въззивният съд не се е произнесъл по съществото на делото, а единствено по допустимостта на иска. Поради това по приложението на принципа за справедливост, въведен с чл.52 ЗЗД, съдът не е постановил нищо, нито би могъл постанови, тъй като това е възможно само ако пристъпи към решаване на спора. Процесуалноправните въпроси също не са обуславящи, тъй като въззивния съд не е препратил към мотивите на първоинстанционния акт, а е изложил собствени мотиви по обстоятелствата, обуславящи допустимостта на иска. Що се касае до въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, той също стои само при решаване на спора по същество, но не и когато само с оглед твърденията в исковата молба съдът стига до извод за недопустимост на иска. В случая въз основа на доводите на ищеца съдът е извел, че е заявена претенция при липса на положителна процесуална предпоставка, поради което доказателствата по делото не са обсъждани, нито е следвало да се обсъждат.
По въпроси, които не са включени в предмета на делото, касационен контрол не може да бъде допуснат, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Софийски апелативен съд № 2297 от 19.08.2015 г. по ч.гр.д.№ 4517/ 2014 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: