О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 256
София, 29.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Бонка Йонкова
ЧЛЕНОВЕ : Евгений Стайков
Галина Иванова
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 2105/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма] – [населено място], против решение №83 от 31.03.2015г., постановено по в.т.д. №354/2014г. по описа на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение №61/17.10.2014г. по т.д.№68/2013г. на Ловешки окръжен съд.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано и следва да бъде отменено. Излагат се съображения, че при решаването на спора, въззивният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.739 ал.2 ТЗ, която е неотносима за случаите, в които вземането на кредитора е обезпечено с договорна ипотека, учредена от трето лице. В жалбата се твърди, че постановеното решение по чл.735 ал.1 ТЗ от съда по несъстоятелността не е правнорелевантен факт за погасяване на ипотечното право и за заличаване на договорната ипотека.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следните осем материалноправни въпроса, за които твърди, че обуславят наличието на допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение: 1.„Може ли при прекратяване на производството по несъстоятелност на осн. чл.737 ал.1 т.2 ТЗ /поради изчерпване на масата на несъстоятелността/ във вр. с чл.739 ал.2 ТЗ /неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват/ и във вр. с чл.744 ал.1 ТЗ, да се приеме, че е налице пълно погасяване на вземането на кредитора по смисъла на чл.150 ал.1 ЗЗД?” 2.”Губи ли кредиторът обезпеченията, дадени от трети лица при прекратяване на производството по несъстоятелност?”, 3. „Следва ли от прекратяването на производството по несъстоятелност на основание горните разпоредби да се приложи чл.150 ал.1 ЗЗД /с погасяване на главното вземане, на чието обезпечаване е учредена ипотеката, се погасява и самото вземане/ и това е основание за заличаване на ипотеката, дадена от трети лица в полза на кредитор на несъстоятелния търговец?”. 4. „Ако се приеме, че е погасено ипотечното право, на кое основание следва да се впише заличаване на ипотеката, тъй като такова основание не е предвидено в ЗЗД, ТЗ и Правилника за вписванията?”, 5. Погасява ли се вземането към имущество на трето лице, с което имущество кредиторът е обезпечил вземането си?”, 6 Кои разпоредби са специални – тези на ТЗ или ЗЗД с оглед термина „погасяване на вземане?”, 7.Налице ли е празнота в законодателството с оглед основанията на погасяване, съответно заличаване на ипотеката във връзка с казуса?” и 8. „Може ли при учредяване на договорна ипотека да се предвиди хипотеза, която да изключва последиците от действието на производството по несъстоятелност с оглед казуса?
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата по касационната жалба Т. И. М., в който се поддържа, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Сочи се, че поставените от касатора въпроси не са от значение за точното прилагане на закона, нито за развитието на правото, тъй като по тях има формирана непротиворечива съдебна практика. Същевременно в отговора се излагат съображения за липсата на касационните основания по чл.281 т.3 ГПК за отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски за касационната инстанция.
Върховен касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение на Великотърновския апелативен съд е потвърдено изцяло решение №61/17.10.2014г. по т.д.№68/2013г. на Ловешки окръжен съд, с което на основание чл.124 ал.1 ГПК е признато за установено по отношение на ответника [фирма], че е погасено ипотечното право, учредено с нот.акт №95/25.04.2005г., т.ІІ, рег.№1411 по д.№122/2005г. в полза на [фирма] като кредитор на [фирма] чрез договорна ипотека върху собствения на ищцата Т. М. недвижим имот: апартамент №6 в [населено място], [улица].
В атакуваното решение въззивният състав е приел за установено, че с нот.акт №95/25.04.2005г., т.ІІ, рег.№1411 по д.№122/2005г. ищцата Т. М. е учредила в полза на [фирма], ипотека върху собствения си недвижим имот : апартамент №6 в [населено място], [улица] за обезпечаване на вземането на [фирма] към [фирма] – [населено място], възникнало по договор за паричен заем от 20.04.2005г. в размер на 200 000 евро. Посочено е, че с решение на Плевенски окръжен съд от 21.07.2009г. дружеството-длъжник [фирма] е било обявено в несъстоятелност и че кредиторът [фирма] /с предишно име [фирма]/ е предявил в производството вземането си, произтичащо от договора за заем от 20.04.2005г. и същото е било включено в одобрените от съда вземания на кредиторите.
В атакуваното пред настоящата инстанция решение е отразено, че с влязло в сила решение на 28.12.2012г., постановено на основание чл.735 ТЗ по т.д.№63/2010г. по описа на Ловешки окръжен съд, е прекратено производството по несъстоятелност на [фирма], поради изчерпване на масата на несъстоятелността и е постановено заличаване на дружеството от търговския регистър. Посочено е, че в срока по чл.744 ал.1 ТЗ производството по несъстоятелност на [фирма] не е било възобновено.
На базата на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че в резултат на влязлото в сила решение по чл.735 ТЗ /невъзобновено по чл.744 ал.1 ТЗ/, неудовлетвореното вземане на [фирма] към [фирма] е погасено на основание чл.739 ал.2 ТЗ. Съдът е посочил, че с погасяването на вземането към длъжника е погасено на основание чл.150 ал.1 ЗЗД и ипотечното право, учредено върху собствения на ищцата недвижим имот, обезпечаващ същото вземане. Съдът е обосновал извода, че разпоредбата на чл.739 ал.2 ТЗ е специална спрямо общите правила в ЗЗД за погасяване на задълженията, както и че погасителният ефект по чл.150 ал.1 ТЗ за погасяване на ипотечното право от погасяването на обезпеченото вземане, настъпва независимо дали имотът е собственост на длъжника или на трето лице.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Поставените от касатора въпроси 1.„Може ли при прекратяване на производството по несъстоятелност на осн. чл.737 ал.1 т.2 ТЗ /поради изчерпване на масата на несъстоятелността/ във вр. с чл.739 ал.2 ТЗ /неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват/ и във вр. с чл.744 ал.1 ТЗ, да се приеме, че е налице пълно погасяване на вземането на кредитора по смисъла на чл.150 ал.1 ЗЗД?” 2.”Губи ли кредиторът обезпеченията, дадени от трети лица при прекратяване на производството по несъстоятелност?”, 3. „Следва ли от прекратяването на производството по несъстоятелност на основание горните разпоредби да се приложи чл.150 ал.1 ЗЗД /с погасяване на главното вземане, на чието обезпечаване е учредена ипотеката, се погасява и самото вземане/ и това е основание за заличаване на ипотеката, дадена от трети лица в полза на кредитор на несъстоятелния търговец?”. 4. „Ако се приеме, че е погасено ипотечното право, на кое основание следва да се впише заличаване на ипотеката, тъй като такова основание не е предвидено в ЗЗД, ТЗ и Правилника за вписванията?”, 5. Погасява ли се вземането към имущество на трето лице, с което имущество кредиторът е обезпечил вземането си?”, 6 Кои разпоредби са специални – тези на ТЗ или ЗЗД с оглед термина „погасяване на вземане?”, макар, че се повтарят в известна степен и макар, че не са прецизно формулирани, могат да се приемат в своята съвкупност като въпроси, обусловили решаващата воля на въззивния съд по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Въпреки това, поставените въпроси не могат да обосноват допускане на касация по релевирания от касатора селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като не може да се приеме, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото съобразно разясненията в т.4 от ТР№1/2009г. от 19.04.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК.
Приложените от съда разпоредби на чл.739 ал.2 ТЗ във вр. с чл.735 ал.1 ТЗ, както и разпоредбата на чл.150 ал.1 ЗЗД са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Същевременно налице е трайна и непротиворечива практика на ВКС, че разпоредбата на чл.739 ал.2 ГПК относно погасяването на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания /извън случаите по чл.744 ал.1 ТЗ/, е специална по отношение на общите правила в ЗЗД за погасяване на задълженията. Ясна е и разпоредбата на чл.179 ал.2 ЗЗД за това, че заличаването на ипотеката може да стане въз основа на влязло в сила съдебно решение. Посоченото от касатора определение по ч.гр.д.№5364/2013г. на ВКС, І г.о. не е относимо за обосноваване наличието на предпоставката по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като в определението е разгледан случай на заличен кредитор, който е прехвърлил вземането си. Становището на касатора за необходимост от промяна на съдебната практика, поради факта, че кредиторът няма друг ред за защита в производството по несъстоятелност на обезпеченото си с ипотека вземане, е неоснователно, тъй като законът е предвидил способи за такава защита / чл.637 ал.6 т.3 ТЗ, обжалване на решението по чл.635 ал.1 ТЗ, молба по чл.745 ТЗ и др./
Що се отнася до въпросите: „7.Налице ли е празнота в законодателството с оглед основанията на погасяване, съответно заличаване на ипотеката във връзка с казуса?” и 8. „Може ли при учредяване на договорна ипотека да се предвиди хипотеза, която да изключва последиците от действието на производството по несъстоятелност с оглед казуса?”, същите не отговарят на изискванията, характеризиращи общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Въпросите са теоретични, не са включени в предмета на спора и не са обусловили правните изводи на въззивния съд.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение №83 от 31.03.2015г., постановено по в.т.д. №354/2014г. по описа на Великотърновски апелативен съд. На основание чл.81 и чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на Т. М. разноски за касационната инстанция в размер на 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне отговор на касационната жалба
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №83 от 31.03.2015г., постановено по в.т.д. №354/2014г. по описа на Великотърновски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – ЕИК[ЕИК] от [населено място], ж.к. местност „Под черквата” да заплати на Т. И. М. от ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул.21 век” №52 вх.В ет.4 ап.14 сумата 400 лв. /четиристотин лева/– разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :