О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 252
София, 29.03.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Бонка Йонкова
ЧЛЕНОВЕ : Евгений Стайков
Галина Иванова
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 1951/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Б. Р., подадена чрез процесуалния й представител адвокат Н. Д., срещу решение № 493 от 16.03.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 4720/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о. 12 състав, с което е потвърдено решение от 22.10.2014г. по гр.д. № 12790/201 г. на Софийски градски съд, г.о., І-15 състав.
В касационната жалба на А. Р. се поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при нарушение на процесуалните правила по ГПК. Сочи се, че въззивният съд не е направил цялостна оценка на събраните по делото доказателства и че в нарушение на разпоредбата на чл.172 ГПК е дал вяра на показания свидетелите на ответното дружество. Същевременно се излагат съображения за неправилно приложение от страна на въззивния състав на разпоредбата на чл.52 ЗЗД във вр. с чл.266 КЗ. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване от касационния състав на решение, с което да бъде уважен предявения иск с присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е поставен следния въпрос: „Какви са релевантните към размера на претенциите за неимуществени вреди обстоятелства и предпоставки и следва ли при тяхната доказана съвкупност да се присъждат обезщетения, изхождайки от чисто обективни критерии?”. С допълнителна молба от 18.05.2015г. пълномощникът на касаторката уточнява, че във връзка с поставения въпрос поддържа единствено наличието на допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответното дружество ЗК [фирма] – [населено място], в който се поддържа, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като поставеният въпрос не е ясно формулиран. Същевременно се излагат съображения за неоснователността на касационната жалба, поради липсата на касационните основания по чл.281 т.3 ГПК. Претендират се разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и релевираните доводи във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С решение от 22.10.2014г., постановено по гр.д.№ 12790/2013г. на Софийски градски съд, г.о., І-15 състав., е отхвърлен като неоснователен предявения от А. Р. срещу ЗК [фирма] частичен иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ за сумата 150 000 лв., съставляваща част от обезщетение за неимуществени вреди от деликт, реализиран на 7.12.2008г., чиито пълен размер възлиза на 250 000 лв., С решението е отхвърлена и претенцията за лихва за забава върху главницата, считано от 23.09.2010г. до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното пред настоящата инстанция решение № 493 от 16.03.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 4720/2014г., въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил изцяло първоинстанционното решение.
Във въззивното решение е прието за установено, че с влязла в сила присъда по н.о.х.д.№3355/2009г. по описа на СГС, водачът на л.а. „Мерцедес” рег. [рег.номер на МПС] Д. М. е бил признат за виновен за това, че на 7.12.2008г. в [населено място] по [улица]при движение на заден ход в нарушение на правилата за движение, визирани в чл.40 ал.2 ЗДвП, по непредпазливост е причинил смъртта на Д. С.. Прието е, че виновният за злополуката водач е имал валидна застраховка „гражданска отговорност” при ответното дружество ЗК [фирма].
Въззивният състав е приел за установено, че ищцата А. Р. и загиналия при ПТП Д. С. са живеели на съпружески начала, от което съжителство имат родено на 25.03.2005г. дете С.. Относно спорното по делото обстоятелството дали към датата на застрахователното събитие 7.12.2008г., ищцата е била във фактическо съжителство с Д. С., съдът е дал вяра на показанията на свидетелите Р. М. и С. С., които се подкрепят от мотивите към представеното по делото влязло в сила решение на СГС, ІІ бр.с-в, по гр.д.№6938/2012г. Съдът е приел за установено, че една година и половина след раждането на детето С. /т.е преди датата на злополуката/, ищцата е напуснала дома на Д. и неговите родители, без впоследствие да е осъществявала контакт с детето си и с баща му, нито да се е интересувала от тях. В решението е посочено, че след като майката е напуснала дома на Д., детето С. живее при родителите на загиналия, които са били определени са негови настойници.
На базата на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че ищцата не е активно легитимирана да претендира по реда на чл.226 ал.1 КЗ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. С.. Съдът се е позовал на задължителната практика на ВКС, обективирана в ППВС №5/1969г., и е посочил, че с прекъсването на фактическото съжителство преди настъпването на застрахователното събитие, е отпаднало правото на ищцата на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на лицето, с което преди това е съжителствала на съпружески начала. В обжалваното решение е посочено, че ищцата не е доказала наличието на релевантните за иска по чл.226 ал.1 КЗ обстоятелства, поради което предявеният иск се явява неоснователен.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Поставеният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос: „Какви са релевантните към размера на претенциите за неимуществени вреди обстоятелства и предпоставки и следва ли при тяхната доказана съвкупност да се присъждат обезщетения, изхождайки от чисто обективни критерии?” няма характеристиката на въпрос, обосноваващ наличието на общата предпоставка по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване съобразно разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. От една страна въпросът не е от значение за конкретния правен спор и не е обусловил решаващите изводи на съда. Както бе посочено по-горе, исковата претенция е отхвърлена като неоснователна /тъй като ищцата не попада в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди/ и въпросът за размера на обезщетението за неимуществените вреди не е обсъждан от въззивния състав. От друга страна не е изложена ясна и точна формулировка на правния въпрос – не е ясно какво се има предвид под „изхождайки от чисто обективни критерии” и каква е връзката на въпроса с правото на ищцата на обезщетение за неимуществени вреди.
Непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглежда соченото допълнително основание за това. Отделно следва да се отбележи, че в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не се излагат доводи защо поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Относно кръга лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък, както и относно критериите за определяне размера на обезщетението има богата съдебна практика, поради което за допускане на касация по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, касаторът е длъжен да обоснове необходимостта за нейната промяна или осъвременяване.
Не следва да се присъждат разноски в полза на ответното дружество, тъй като в отговора на касационната жалба не е уточнено нито основанието, нито размера на претендираните разноски. В тази връзка настоящият състав не следва да прилага служебно разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК като се има предвид и обстоятелството, че с отговора на исковата молба не е представено пълномощно за касационната инстанция по конкретното дело за юрисконсулт К. Р..
Мотивиран от горното, ВКС, ТК, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 493 от 16.03.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 4720/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, г.о. 12 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: