5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
София, 29.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 640 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. Т. Е. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. Р. Д., против въззивното решение № 436 от 12 октомври 2015 г., постановено по в.гр.д. № 551 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2015 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 449 от 30 април 2015 г., постановено по гр.д. № 518 по описа на районния съд в гр. Враца за 2015 г., за отхвърляне предявените от Е. против Районен съд искове за признаване за незаконно уволнението й от заеманата длъжност „съдебен администратор”, за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност и в тежест на Е. са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържат всички основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички оплаквания и не е формирал и изложил собствени фактически и правни изводи – не са обсъдени и сравнени старата и новата длъжностна характеристика за липсата на разлика в трудовите функции на изпълняващия длъжността „съдебен администратор” до и след извършената на 24 март 2014 г. промяна в изискванията за образователна степен и различна специалност, решенията на В. за приемане на Класификатор на длъжностите в администрацията на органите на съдебната власт, знанието на административния ръководител за споровете, свързани с прилагането на измененията в Правилника за администрацията на съдилищата, редица справки, унизителните за касаторката обстоятелства, при които е подготвена, връчена и изпълнена заповедта за уволнение. К. счита, че въззивният съд е разгледал само две от оплакванията във връзка с нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ. Необсъждането на съответните доводи на касаторката е довело до погрешния извод за липса на доказване, а изводът за злоупотреба с право се налага при съвкупната преценка на всички наведени и установени по делото обстоятелства, свързани с действията на административния ръководител, а и касаторката била единственият уволнен служител за периода от влизането в сила на правилника до спиране действието на оспорените норми. Поддържа се, че с оглед наведения довод за злоупотреба с права съдът е следвало да извърши проверка дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата. Изводите на съда, че изискванията за заемане на конкретната длъжност се определят не от класификатора по ЗСВ, а в правилника, както и че работодателят има право да въвежда и по-високи изисквания за заемане на длъжността от определените в класификатора, са приети от касаторката като сторени в нарушение на материалния закон, тъй като административният ръководител на орган на съдебната власт няма право да отразява и приема промени в длъжностните характеристики относно изискванията за заемане на дадена длъжност в съдебната администрация, преди тези изисквания да са въведени по законоустановения ред с издаване на актуализиран класификатор на длъжностите от В.. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържат доводи за наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускането му.
Ответникът Районен съд, представляван от административния ръководител съдия Ю. Г., чрез процесуалния си представител адв. И. В., в отговор на касационната жалба оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд е намерил първоинстанционното решение за правилно, като е съобразил, че към момента на сключване на трудовия договор, не е имало нормативно изискване за образователната специалност, необходима за заемане на длъжността „съдебен администратор”, но с новия Правилник за администрацията на съдилищата за заемането на длъжността е предвидено изискване за висше образование с образователна степен „магистър” по специалностите „публична администрация”, „право” или „икономика”, като правилникът предвижда задължение за административните ръководители в двумесечен срок от влизане в сила на правилника да приведат длъжностните характеристики на служителите в съответствие с изискванията; четири дена преди изтичането на двумесечния срок административния ръководител е променил длъжностната характеристика на касаторката и поради несъответствие на притежаваната от нея образователна специалност (висше образование по специалността „електронна техника и микроелектроника”, образователна степен „магистър”) на необходимата по правилника, й е връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор и заповед с основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, с предвидено обезщетение за неспазен срок на предизвестието. Счетено е, че касаторката не е оборила презумпцията за добросъвестно упражняване на правата по трудово правоотношение от страна на работодателя. Сочи се, че ЗСВ изрично предвижда, че изискванията за заемане на длъжността „съдебен администратор”, в т.ч. и изискванията за образование и квалификация, се съдържат в правилник по чл. 342, ал. 1 ЗСВ, а не в класификатор, и с изрични разпоредби е прието задължение на административните ръководители на съдилищата да приведат длъжностните характеристики в съответствие с изискванията и то в определен срок, поради което правата по прекратяване на договора са упражнени добросъвестно. Като ирелевантен и необорващ презумпцията за добросъвестност е определен аргументът, че съдебните служители са изразявали недоволство от промените в правилника, а и към момента на прекратяването на трудовото правоотношение определението на Върховния административен съд за спиране изпълнението на § 4 ПЗР П. не е било постановено. Допълнително се сочи, че по аргумент на чл. 13, ал. 1 от Закона за администрацията и чл. 1, ал. 1, т. 3 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията, класификаторът определя само минимална образователна степен за заемане на длъжност в администрацията и няма забрана друг нормативен акт (например правилника) или самият работодател да поставя и по-високи или специфични изисквания за образование или квалификация.
К. съд приема, че поставените от касаторката правни въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
На първо място се поставя въпросът за съдържанието на мотивите на въззивния съд и задължението му да обсъди всички доказателства и доводи на страните. По този въпрос касаторката твърди, че въззивният съд не е посочил и обсъдил многобройните конкретни обстоятелства и доводи, предмет на исковата молба и въззивната жалба, с които е обосновано твърдението за извършена злоупотреба с правото на работодателя да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Видно от исковата молба, т. 2, касаторката е изложила своите съображения в девет пункта по твърдението си за осъществено недобросъвестно упражняване от страна на работодателя на правото му да прекрати трудовото правоотношение помежду им, като твърденията й са концентрирани около реакцията на съдебните служители по измененията в правилника и атакуването му пред ВАС (т. 1-4), липсата на издаден класификатор по чл. 341, ал. 1 ЗСВ (т. 5 и 6), тя е единственият уволнен въз основа на промененото правило служител, идентичност на функциите по новата и старата длъжностна характеристика, осъществяване на уволнението по уронващ достойнството на служителката начин. Тези съображения следва да се преценяват в светлината на трайното разбиране на ВКС за това кога е налице злоупотреба с права от страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – когато се установи, че единственото му желание чрез законово допустими средства е постигне на една-единствена цел: прекратяване на трудовия договор с конкретен служител или работник (така в решение № 71 по гр.д. № 284/2012 г., ІV г.о., ВКС). Самата касаторка е обобщила твърденията си: издаване на процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение при изброените факти, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и обстановка на формирало се недоволство и напрежение в съдебната система след приемането на правилника, както и прибързано прилагане от страна на председателя на съда на един оспорен подзаконов нормативен акт във връзка със съдебен администратор. Именно на това обобщено виждане е отговорил съдът в обжалваното решение – посочено е, че недоволството на служителите от промените в правилника не могат да послужат като аргумент в полза на твърдението за недобросъвестно упражняване на потестативното право на работодателя, към датата на уволнението изпълнението на съответната норма не е било спряно, административният ръководител е следвало да спази съответния срок за прилагане на променените правила. Следва да бъде съобразено и константното разбиране, например в решение № 148 по гр.д. № 515/2012 г., ІV г.о., ВКС, че когато новите изисквания са въведени с нормативен акт, с императивни разпоредби, работодателят няма право на преценка и е длъжен да уволни работниците и служителите, които не отговарят на новите изисквания. Предвид същия аргумент се налага да се приеме, че не се обосновава допускане на касационното обжалване и по следващите два въпроса, поставени от касаторката – за задължението на съда при надлежно въведен в процеса довод за злоупотреба с правото на прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и изрично позоваване на липса на разлика в трудовите функции при сравнение между старата и новата длъжностна характеристики – да извърши проверка дали изменението на изискванията за заемане на длъжността е с оглед нуждите на работата и дали са налице въведените в процеса проявни форми на недобросъвестност на работодателя; дали е изключен априори изводът за злоупотреба с право от страна на работодателя в хипотезата, в която той изпълнява задължението си да измени длъжностната характеристика в съответствие с предвидените в закон или друг нормативен акт изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност, или изводът за нарушаване или не на чл. 8, ал. 1 КТ следва да се направи конкретно във всеки казус, след анализ на въведените в процеса конкретни обстоятелства и доводи и на събраните в тяхна подкрепа доказателства.
Накрая се поставя проблемът за надлежния подзаконов нормативен акт, който следва да определи изискванията за заемане на длъжността „съдебен администратор” – Класификаторът на длъжностите в администрацията, издаден на основание чл. 341, ал. 1 ЗСВ от В. или Правилникът за съдебната администрация, издаден на основание чл. 342 ЗСВ. И този въпрос не води до допускане на касационното обжалване, тъй като правилата на ЗСВ са ясни. В чл. 357, ал. 6 ЗСВ изрично се сочи, че изискванията за заемането на длъжността на съдебния администратор се определя с правилник по реда на чл. 342, ал. 1 ЗСВ, според която В. приема правилници за администрацията на органите на съдебната власт.
При този изход на спора е основателно искането на ответника за присъждане на сторените за касационното производство разноски по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 436 от 12 октомври 2015 г., постановено по в.гр.д. № 551 по описа на окръжния съд в гр. Враца за 2015 г. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Е. Т. Е., ЕГН [ЕГН], със съдебен адресат адв. И. Н. И.-С., [населено място], [улица], ет. , ап. , да заплати на Районния съд в [населено място] сумата от 420,00 (четиристотин и двадесет) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: