Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
881_16_opr_288_partage_54@76sn_
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 203
София, 31.03. 2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 881 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. К. И., Р. Д. Д. и С. Д. Ц. срещу въззивно решение от 24.11.2015 г. по гр.д. № 599 /2015 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о., с което е отменено първоинстанционно решение на районен съд Бяла С., в частта, с която е обявена за недействителна сделка, с която е извършена покупко-продажба на поземлен имот и вместо това е обявена за относително недействителна по отношение на А. Д. И. за 1 /2 ид.ч. от описания имот и с което първоинстанционното решение е потвърдено в останалата част – с което е допусната съдебна делба между страните по делото на два земеделски имота и на УПИ в [населено място] с построените в него жилищна и нежилищни сгради.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и искат то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излагат основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна А. Д. И. твърди в писмен отговор на касационната жалба, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за съдебна делба, за който в чл.280,ал.2 ГПК не е предвидено ограничение за касационно обжалване.
В. съд по доводите във въззивната жалба е приел, че в първото по делото съдебно заседание А. И. е направила допустимо изменение на иска с правно основание чл.54,ал.1 ЗН, като е навела ново основание за нищожност – че направеният от нея отказ от наследство е нищожен, тъй като се отнася до част от наследството – до отделен имот – дворното място и постройките в него. В. съд е приел, че изводът на първоинстанционния съд за допустимостта на изменението и за основателността на иска е правилен. В. съд въз основа на анализ на приетото с ТР 1 /2004 г. на ОСГК на ВКС е приел, че сделката на разпореждане – покупко-продажбата, която другият наследник е извършил по отношение на своите низходящи е относително недействителна по отношение на съсобственика А. И. за притежаваната от нея по наследство 1 /2 ид.ч. от разпоредения имот. Като е приел, че исковете по чл.54,ал.1 и чл.76 ЗН са преюдициални по отношение на иска за делба, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно е допуснал делба на наследството и правилно е определил делбените части на страните – 1 /2 ид.ч. за ищцата А. И. и по 1 /6 ид.ч. за ответниците – съпруга и две дъщери на другия починал наследник.
Жалбоподателите извеждат следните правни въпроси, за които твърдят, че са обусловили решението:
1. Материалноправен въпрос: Какъв вид недействителност предвижда чл.54,ал.1 ЗН и с какъв вид иск се предявява тази недействителност пред съда. Твърдят, че въпросът има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК
Въпросът не е обуславящ, обуславящ е въпросът за правните последици, които законът свързва с обявяването на недействителността на отказа от наследство (дали е осъществена някоя от предвидените хипотези, които изключват последиците на отказ от наследство). В. съд го е разрешил в съответствие с установената практика, че правилото предвижда недействителност и тя може да бъде предявена чрез иск или чрез възражение – в случая ищецът се е позовала на тази недействителност като преюдициален въпрос по отношение на делбата (имащ значение за наличието на съсобственост).
Процесуалноправни въпроси
2. Допустимо ли е съединяване на иск за съдебна делба с конститутивния иск по чл.76 ЗН Жалбоподателите твърдят противоречие с ТР № 1 /2004 г. на ОСГК на ВКС. Въпросът е обуславящ, но не е разрешен в противоречие, а в точно съответствие с приетото в т.1 и т.2 на тълкувателното решение, с които е прието, че: легитимирани да се позоват в делбеното производство или по иск за собственост на относителна недействителност, предвидена в чл.76 ЗН, са само съделители – сънаследници, неразпоредили дела си; правото да се иска прогласяване на относителната недействителност по чл.76 ЗН може да се упражни като инцидентен, преюдициален и обуславящ установителен иск или чрез възражение и че Легитимирани да се позоват на чл.76 ЗН и да искат прогласяване на недействителността на акта на разпореждане, изцяло или отчасти със сънаследствена вещ в делбения процес, са само съделителите-сънаследници, които не са страни по сделката, но не и сънаследника-прехвърлител..
3. Дължи ли съдът произнасяне по същество на изменения чрез прибавяне на ново основание иск при липса на определение за приемане на изменението на иска. Жалбоподателите твърдят основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Въпросът е по приложението на чл.214 ГПК и чл.116,ал.1 ГПК от 1952 г. (отм.). По въпроса има установена практика, на която въззивният съд се е позовал, тя е в смисъл, че съдът е длъжен да се произнесе по претенциите съобразно с изменението, щом са били налице процесуалните изисквания за неговото допускане. поради това въпросът не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото
4. Д. на ново основание на иска като форма на изменение на иска по реда на чл.214 ГПК само по себе си затруднява ли защитата на ответника и длъжен ли е съдът да спази реда на чл.130 ГПК за гарантиране на правото на защита на ответника. Жалбоподателите твърдят основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
Въпросите са два. Отговорът на първия се съдържа в разпоредбата на чл.214,ал.1 ГПК (съответна на тази на чл.116,ал.1 ГПК от 1952 г. (отм.). Във визираната част разпоредбата не е неясна, непълна, не се нуждае от тълкуване. Законът предвижда и двете хипотези – исканото изменение да затруднява и да не затруднява защитата на ответника, преценката е предоставена на съда. И по този въпрос въззивният съд е процедирал съобразно установената практика, на която се е позовал. Вторият въпрос не е обуславящ. Правилото на чл.130 ГПК предвижда правомощията на съда, когато при проверка на подадената искова молба установи, че е предявен недопустим иск.
5. Длъжен ли е въззивният съд да направи нов доклад по реда на чл.146 ГПК при констатирани допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения във връзка с направения доклад по делото.
Разрешението на въззивния съд е в съответствие с приетото в т.2 от ТР 1 /2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което практиката е уеднаквена.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК по изведените правни въпроси.
С оглед изход от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещната страна претендира разноски, но не е представила списък и доказателства за направени разноски. Поради това разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 24.11.2015 г. по гр.д. № 599 /2015 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о. по касационна жалба на С. К. И., Р. Д. Д. и С. Д. Ц..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.