Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
843_16_opr_288_109zs
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 207
София, 01.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 843 /2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Г. Д. срещу въззивно решение от 2.12.2015 г. по гр.д. № 767 /2015 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г.о., с което при повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция е потвърдено първоинстанционно решение на Пазарджишкия районен съд в частта, с която е отхвърлен иск на жалбоподателката с правно основание чл.109 ЗС за премахване на камина в апартамент, разположен над собствения на жалбоподателката апартамент.
Жалбоподателката твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна Г. А. Г. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. останалите насрещни страни не са подали писмен отговор.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск по чл.109 ЗС, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване.
В изпълнение на задължителните указания въззивният съд е назначил и приел заключение на съдебно-техническа експертиза (СТЕ) с определени от ВКС задачи. Заключението е изготвено въз основа на събраните по делото доказателства, включително всички строителни книжа, които са описани и след оглед, измервания и проучвания на място. според заключението изградената камина не променя баланса на сградата от гледна точка на конструкцията, тя не засяга носещата конструкция и колоните на сградата. Причините за пукнатините по тавана на апартамента на ищцата (жалбоподател във въззивното производство) са комплексни – пукнатините са обсъдени и възможните причини са посочени, те се дължат на материалите и изграждането на сградата, както и на други фактори – слягане, земетръс. В. съд е обсъдил събраните по делото доказателства, включително приетите в първоинстанционното производство заключения на СТЕ, изложил е мотиви защо кредитира приетото от него заключение на СТЕ и така е формирал крайния извод, че камината не е причината за пукнатините по тавана на апартамента на ищцата и че няма данни с изграждането и да е нарушен архитектурният вид, носимоспособността и устойчивостта на строителната конструкция и че искът е неоснователен.
Във връзка с довода, че съдът не е обсъдил изброени от него строителните книжа отделно от заключението на вещото лице. видно от изложеното за мотивите на съда, вещото лице е основало заключението си на тези документи, жалбоподателят извежда процесуалноправния въпрос: Съгласно изискванията на чл.12 и чл.235 ГПК длъжен ли е съдът да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на установяване, като обсъди всички доказателства по делото, доводите на страните и правнорелевантните факти и изложи мотиви защо намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с решения на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК7 решение № 27 /02.02.2015 г. по гр.д. № 4265 /2014 г. на ВКС, ІV г.о. и други решения, към които то препраща в отговора на правен въпрос..
С решение № 27 /02.02.2015 г. по гр.д. № 4265 /2014 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и с останалите посочени решения, към които то препраща, в отговор на правен въпрос е прието, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят права, както и събраните по исканията на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правнорелевантни факти съдът е длъжен да отрази в мотивите си. твърди се противоречие с това решение и с решенията, посочени в него, в чиито смисъл е отговорът на правния въпрос.В. съд не е допуснал противоречие
Въпросът е обуславящ, но съдът го е разрешил в съответствие с установената практика, като е определил правилно предмета на спора, произнесъл се е по доводите на страните и е установил релевантните за спора обстоятелствата след обсъждане на доказателствата по делото.
Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд той е преценил събраните по делото строителни книжа въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза по делото.
Няма противоречие с посоченото разрешение, което не е дадено при обсъждане на хипотеза, в която по делото е била назначена съдебно-техническа експертиза за изясняване на въпроси, за които са необходими специални знания, които включват и експертна преценка на представена по делото техническа документация, за което именно са необходими специални знания..
В посоченото решение не е прието, че когато съдът, който е обсъдил заключение на СТЕ, изготвено за преценка на съдържанието и значението на представена по делото техническа документация, но не обсъди отделно документите,които се съдържат в техническата документация, допуска процесуално нарушение.
Жалбоподателят извежда процесуалноправния въпрос:. следва ли въззивният съд да инициира допълване или отстраняване на неясноти в приетото по делото от този съд заключение на експертизата, за който твърди, че е разрешен в противоречие с т.10 от ТР № 1 /04.01.2001 г. по гр.д. № 1 /2000 г.
Въпросът не е обуславящ, въззивният съд не е приел, че заключението е непълно, неясно, необосновано или че възниква съмнение в неговата правилност.
Жалбоподателят извежда процесуалноправния въпрос:. следва ли въззивният съд да кредитира заключението на вещото лице без да го обсъди с другите доказателства по делото.
Доколкото въпросът е различен от първия въпрос (визиращ доказателствата, за преценката на които е допуснато заключението), той не е обуславящ, тъй като въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства за релевантните за спора факти и е обсъдил заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото.
Жалбоподателят извежда процесуалноправния въпрос: дали въззивният съд не е следвало да отмени първоинстанционното решение, след като е установил, че то се основава на заключение на вещо лице, което не е имало необходимата квалификация.
Въпросът се отнася до правомощията на въззивния съд по чл.271 ГПК.
За правомощието на въззивния съд да потвърди или отмени първоинстанционното решение от значение е констатацията за наличието на пълно или частично съвпадение по съществото на спора. При съвпадение на крайните изводи за основателността или неоснователността на иска решението може да бъде потвърдено и с различни мотиви. В. съд е разрешил въпроса в съответствие с приетото в т.19 от посоченото от жалбоподателя ТР № 1 /04.01.2001 г. по гр.д. № 1 /2000 г. разрешение, което не е изгубило значение и при действието на ГПК от 2008 г.
От изложеното следва извод, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК по изведените правни въпроси.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на насрещната страна за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева е основателно и доказано с представения договор за процесуално представителство, в който е отразено уговарянето и заплащането на възнаграждението.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 02.12.2015 г. по гр.д. № 767 /2015 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, г.о. по касационна жалба на М. Г. Д..
Осъжда М. Г. Д. да заплати на Г. А. Г. сумата 900 (деветстотин) лева адвокатско възнаграждение в това производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.