ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 337
София, 06.04.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4719 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационните жалби на Ж. Й. К. от [населено място] чрез процесуалните й представители адвокати Г.Б. и Д.М. и на П. О. К. от с.гр. чрез адвокат А.А. срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 09.ІV.2015г. по в.гр.д. № 10/2011г.
Ответникът по касационните жалби К. в отговорите си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез процесуалния си представител гл. инспектор-юрист Ат.П. е заел становище за недопускане на касационно обжалбване.
П. на РБ не е дала отговор.
Касационните жалби са допустими – подадени са в преклузивния срок и от страни, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 09.ІV.2015г. въззивният съд е потвърдил решението на Пернишкия окръжен съд от 30.VІІ.2010г. по гр.д № 327/2009г., с което е отнето имущество от Ж. К. лично и като [фирма] и от П. Г.К..
За да постанови решението, въззивният съд е взел предвид, че П. К. е осъден с влязла в сила на 20.ІІ.2003г. присъда по НОХД № 463/2002г. на РС Петрич за това, че на 19.ХІ.1993г. на ГКПП Кулата е пренесъл през границата с Гърция без знанието и разрешението на Митниците чрез използване на официални документи с невярно съдържание стоки за търговски цели – 100 чифта дамски ботуши и 58 бр. дамски къси кожени палта на стойност 302лв. /деном./, за което му е наложено наказание за престъпление по чл.242 ал.1 б. „б” пр. последно и б. „д” НК лишаване от свобода за срок от 3 месеца, изпълнението на което е отложено. Прието е, че са налице и останалите предвидени в чл.3 ал.1 ЗОПДИППД /отм./ предпоставки за отнемането: придобитото имущество е на стойност над 60000лв., а при проследяването на отделните придобивания и отчуждавания на движимо и недвижимо имущество, извършени от ответниците /съпрузи/ през проверявания период, се налага извод, че „основателното предположение” по смисъла на чл.4 ал.1 от закона, че имуществото е придобито от престъпната дейност, следва да се направи в настоящия случай, съобразявайки ТР № 7/2013г. на ОСГК. Това е така, от една страна, с оглед установеното със съдебно-икономически експертизи значително несъответствие между приходите и разходите на ответниците през изследвания период 01.І.1984г. – 29.ІV.2009г., а от друга страна, с оглед същността на престъпната дейност – контрабанда на стоки, предполагаща реализиране на приходи от продажба на внесените стоки. Относно наличието на връзка между престъпната дейност и придобитото имущество съдът е препратил и към мотивите на първоинстанционния. В тях подробно са отразени придобитите и отчуждени имоти от ответниците през проверявания период. Въз основа на съдебно-икономическа експертиза са проследени по години и с натрупване и приходите и разходите им, в т.ч. и от разпореждането с имоти: за 1984г. – съответно 32.74 М. и 28.56 М. /приходите надвишават разходите с 4.18 М./; за 1985г. – приходи 14.22 М., с натрупване – 18.4 М., разходи 39.37 М. /разходите надвишават приходите с 20.97 М.|/; за 1986г. разходите са надвишавали приходите с 31.69 М.; за 1987, 1988, 1989, 1990 и 1991 години ответниците не са имали никакви приходи, но са направили разходи съответно 45.78 М., 56.16 М., 52.75 М., 56.31 М. и 50.11 М., като през 1991г. разходите надвишават приходите с 292.8 М.; за 1992г. приходи 17.62 М. /трудово възнаграждение на ответницата/, разходи 101.6 М., в т.ч. 48.32 М. за закупуване на недвижим имот; за 1993г. – приходи 17.72 М. /трудово възнаграждение на ответницата/, разходи 256.33 М., в т.ч. 212.28 М. за закупуване на два апартамента, за 1993г. разходите надвишават приходите с 615.39 М.; за 1994г. приходи 169.03 М., в т.ч. 60.35 М. от продажба на апартамента, закупен през 1992г., както и 2.74 М. /трудово възнаграждение на ответницата/, 61.9 М. декларирани от нея с Г. и останалите декларирани от ответника с Г., разходи 1994г. – 253.31 М., в т.ч. 189.99 М. за закупуване на апартамент в София /м.януари/ и апартамент с мазе и гараж в П. /м.септември/; към м.септември 1994г. приходите надвишават разходите с 21.98 М., но за целия период на проверката до този момент разходите са по-големи от приходите с 593.41 М., при което съдът е намерил, че към 15.ІХ.1994г. /когато са закупени първите заявени за отнемане имоти/ ответниците не са разполагали със средства от законен източник за придобиване на имотите; в края на 1994г. разходите превишават приходите с 699.67 М.; въз основа на конкретни преценки за приходите, в т.ч. от продажба на имоти, и разходите на ответниците през всяка от останалите години от проверявания период /и с натрупване/ са направени изводи, че при придобиването на всичките имоти ответниците не са разполагали със законни средства за това, като в края на проверявания период /2009г./ разходите са превишавали приходите с 12291.52 М.. Не са взети предвид договори за заем, сключени с физически лица – те са частни документи без достоверна дата и не може да бъдат противопоставени на ищеца. Не са включени в приходите 10000лв. дадени в заем на ответника през 1988г. от майка му – с оглед преценката на показанията на св.К. съобразно чл.172 ГПК и тъй като няма данни тя да е разполагала с тази сума. Взето е предвид, че Пл.К. и Ж.К. са придобили /с нот.акт за дарение № */09.І.199*г. и нот.акт за замяна № ***/06.ІІ.199*г./ по дарение и покупко-продажба /замяна/ п-л V-5333 кв.238 по плана на [населено място] /и че е издаден и констативен нот.акт № ***/29.ІІ.199*г. за собственост на двамата по дарение, замяна и покупко-продажба/ и че върху него те са построили /въз основа на издадено на името на двамата разрешение за строеж № 1/04.І.1997г./ триетажна масивна търговска сграда, като е прието, че стойността й към момента на завършване на строителството /09.VІІІ.1999г., когато е издаден и акт за узаконяване на допуснатото отклонение от одобрения архитектурен проект/, включваща всички разходи за архитектурни проекти и за застрояването, са 501660лв., или 7487.46 М., основавайки се на тричленна съдебно – техническа експертиза. Не следва да се взема предвид стойността, по която този имот е заприходен в баланса на [фирма], тъй като от значение е стойността към момента на придобиването му от ответниците, и то по пазарна цена. Като неоснователно е оценено възражението за влагане в строежа на суми, получени от майката на ответницата св.Б. от продажба на имоти – установено е, че към момента на издаване на акта за узаконяване свидетелката не е разполагала с тези суми, тъй като имотите са продадени впоследствие /първият от тях на 20.Х.2000г./ и липсват доказателства, че след 1999г. ответниците са продължили да извършват СМР, за които евентуално да е платено с получените от родителите на ответницата суми, нито се установява ответниците да са придобили друго имущество с тях. По възражението стойността на придобитото имущество по цените по нотариалните актове или по пазарни цени следва да се взема предвид е прието, че стойността по смисъла на чл.3 ЗОПДИППД /отм./ е обективна величина и се определя не по волята на страните по сделките, а въз основа на действителната пазарна цена към момента на придобиването, като посочената в нотариалните актове цена не обвързва ищеца, тъй като държавата не е страна по сделките.
По възражението за незачетен принос в придобиването на имуществото от ответницата К. е прието, че е установена липса на такъв в случая /тежестта за доказване на принос по чл.10 ЗОПДИППД /отм./ е нейна, той не се предполага/, защото декларираните доходи от трудови правоотношения /само за 1984, 1985, 1986, 1992, 1993 и 1994 години/ и от отдаване под наем на К. не са достатъчни за установяване на принос /за закупуване и изграждане на процесните имоти, представляващи СИО/, а доходите не е могло да бъдат придобити и от търговската й дейност, упражнявана като ЕТ, тъй като е декларирала отрицателни финансови резултати, логически изключващо принос чрез влагане на средства от стопанска дейност като ЕТ. Относно [фирма], в което ответницата притежава 50%, то няма подадени годишни данъчни декларации, а от подадените данъчни декларации за [фирма], чийто капитал е еднолична нейна собственост, се установява, че не е извършвана стопанска дейност или е деклариран отрицателен финансов резултат.
Относно оплакванията за изключването на банковите кредити като приходи е посочено, че в приходната част на комплексната съдебно-счетоводна експертиза като доходи са приети и средствата от продажба на недвижими имоти и получените банкови кредити. Средствата, получени от продажбата на имоти, не следва да се приемат за законни, ако за придобиването им не е установен законен източник на доходи, при което трансформацията на имущество в парични средства не заличава престъпния му характер и така получените средства подлежат на отнемане в полза на държавата по реда на ЗОПДИППД /отм./. Банковите кредити представляват парични задължения, подлежащи на връщане с договорената лихва, поради което не може да бъдат възприети като средство за увеличаване на имуществото; само по себе си придобиването на имущество с банков кредит не изключва възможността за обосновано предположение по чл.4 от посочения закон, защото е възможно изплащането на кредита да става със средства от престъпна дейност.
В изложението на Ж. К. по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпросите: 1. дали чл.4 ал.1 ЗОПДИППД /отм./ въвежда оборима презумпция, че при наличието на основанията по чл.3 от с.з. се предполага, че имуществото е придобито от престъпна дейност, доколкото не е установен законен източник на доходи, и тежест на ответника е да докаже законният произход на имуществото и опровергае законната презумпция, че имуществото е придобито от престъпна дейност – в противоречие с практиката на ВКС, в т.ч. ТР № 7/2013г. на ОСГК; 2. дали по ЗОПДИППД /отм./ може да се отнема имущество без съдът да посочи каква е конкретната връзка между престъпната дейност и придобитото имущество и при положение, че не е налице такава връзка – в противоречие с практиката на ВКС, в т.ч. ТР № 7/2013г.; 3. дали имущество, притежавано в условията на СИО, може да се отнеме по ЗОПДИППД /отм./, независимо, че има доказателства за принос на съпругата чрез влагане на средства – в противоречие с практиката на ВКС; 4. дали по посочения закон получените кредити от банки увеличават приходите и придобитото с тях имущество не следва да се отнема, ако кредитите не са върнати със средства, придобити от престъпна дейност – в противоречие с практиката на ВКС; 5. длъжен ли е съдът да прецени всички събрани доказателства и доводи от значение за спора – в противоречие с практиката на ВКС; 6. длъжен ли е съдът да остави искането на комисията без движение, след като имуществото е отнето във връзка с присъда, приложена по делото без мотивите, от които в най-пълна степен може да се направи извод за връзката между престъпната дейност и придобитото имущество с оглед критериите по ТР № 7/2013г. – в противоречие с практиката на ВКС.
В изложението на П. О.К. се сочи произнасяне от въззивния съд в противоречие с ТР № 7/2013г. на ОСГК по въпросите: 1. за да се отнеме имущество по реда на ЗОПДИППД /отм./ трябва ли съдът да обоснове логичести предположението за пряка или косвена връзка между престъпната дейност и придобитото имущество въз основа на обстоятелствата по делото, като се вземе предвид периода на извършване на престъплението, характерът и вида му, периодът на придобиване на имуществото и придобивния способ и всички други факти, въз основа на които може да се обоснове връзка, или това предположение може да се обоснове само от вида на престъплението и недоказан източник на средства за придобиване; 2. в случай, че не е доказан източник на средства, това достатъчно основание ли е да се предположи, че средствата за придобиване са от престъпна дейност, или по делото следва да се установени обстоятелства, въз основа на които може да се формира логически обосновано предположение, че средствата са били реализирани от установената престъпна дейност; 3. периодът, към който трябва да се установи дали имуществото е придобито със средства от престъпна дейност, определя ли се от конкретната престъпна дейност и от обстоятелствата, от които може да се направи обосновано предположение за връзка с придобито имущество /въпросът е поставен с оглед възражението на К., че за имуществото, предмет на искането за отнемане, не може да се направи основателно предположение за придобиването му във връзка с извършеното от него през ноември 1993г. престъпление, защото в периода на придобиването той не е осъществявал престъпна дейност/.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато.
По първия поставен от касаторката К. въпрос по приложението на чл.4 ЗОПДИППД /отм./ въззивният съд, приемайки, че връзката между престъпната дейност и придобиването на имуществото може обосновано да се предположи въз основа на вида и характера на тази дейност, предполагаща реализиране на приходи, способът на придобиванията и отчуждаванията на имущество през проверявания период и значителното несъответствие между приходите и разходите, се е произнесъл не в противоречие, а в съответствие със сочената задължителната практика на ВКС – ТР № 7/2013г., решение по гр.д. № 983/2012г. ІV ГО, решение по гр.д. № 1116/2009г. ІV ГО, решение по гр.д. № 1417/2009г. ІV ГО, според която отнемането на имущество се предпоставя от наличие на пряка или косвена връзка между престъпната дейност и придобиването му, като е достатъчно връзката да може логически да се предположи с оглед обстоятелствата по делото – вида и характера на престъплението, броя на престъпленията, придобивния способ, евентуалните последващи трансформации и други; че неустановяването на законен източник за придобиването не замества основателното предположение за връзка, а само освобождава К. да я установи по несъмнен начин, и ако не може да се приеме съобразно характера на престъпната дейност предположение за такава връзка, искът за отнемане се отхвърля; че във всички случаи връзката да се следва логически от твърдените факти и сочената взаимовръзка с тях; че когато не е установен законен източник за придобиване на имущество, изводите за наличие на връзка се изграждат въз основа на конкретните факти, свързани с вида на престъплението и данните за характера на престъпната дейност, като липсата на доказателства, обосноваващи основателно предположение за придобиване на имуществото със средства от престъпна дейност, обосновава неоснователност на искането за отнемане.
По втория поставен в изложението на касаторката въпрос въззивният съд не се е произнесъл, защото е приел, че връзката между престъпната дейност и придобиването на имуществото може обосновано да се предположи въз основа на вида и характера на тази дейност, предполагаща реализиране на приходи, вида на придобиванията и отчуждаванията на имущество през проверявания период и значителното несъответствие между приходите и разходите, което е в съответствие със сочената в изложението практика /същата като по първия въпрос/.
Третият поставен от касаторката материалноправен въпрос е неотносим към изхода на спора, защото въззивният съд не е направил извод, че не е налице нейн принос, въпреки че има доказателства за това чрез влагане на средства, а е приел, че липсва принос, защото декларираните от нея доходи от трудови правоотношения и от отдаване под наем не са достатъчни за установяване на такъв при закупуването и изграждането на процесните имоти и защото не са установени доходи и от търговската й дейност като едноличен търговец, както и от стопанска дейност на търговските дружества, в които тя притежава дялове.
По първата част от четвъртия въпрос /дали получените кредити от банки увеличават приходите/ със сочената в изложението практика /ТР № 7/2013г. на ОСГК и решение по гр.д. № 5379/2013г. ІV ГО/ не се обосновава твърдяното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като в нея такъв въпрос не е предмет на разрешаване /приетото в мотивите на тълкувателното решение е, че в обхвата на чл.3 ЗОПДИППД /отм./ попада и имущество, заплатено с кредити и заеми, които са върнати със средства от престъпна дейност, а с посоченото решение на състав на ВКС е даден отговор на въпроса „кога се счита за законен източник полученият от проверяваното лице банков кредит”/. По втората част от четвъртия въпрос „дали придобитото с кредити от банки имущество не следва да се отнема, ако кредитите не са върнати със средства от престъпна дейност” въззивният съд не се е произнесъл, а и не е бил длъжен да го стори по силата на чл.269 ГПК, защото оплакване във въззивната си жалба в тази насока К. не е релевирала пред него /оплакването й се отнася единствено до изключването от приходите на получените банкови кредити/.
По петия въпрос въззивният съд не се е произнесъл. Това е така, тъй като съдът е изложил съображения и е препратил и към мотивите на първоинстанционния /с което ги е направил и свои/ относно сочените във въпроса възражения /с оглед относимостта им към наличието на основателно предположение по смисъла на чл.4 ЗОПДИППД /отм./: за липса на връзка между престъпната дейност и придобитото имущество /обосновавайки я не само с характера на престъпната дейност, а и с всички останали приети за установени по делото обстоятелства – вид и периоди на придобивания, отчуждавания/трансформации, приходи и доходи по години и с натрупване, конкретни преценки за възможността за придобиване със законни средства на всички имоти и вещи/; относно приноса на К. за придобиването на имуществото; относно банковите кредити; относно оценяването на придобитото имущество по пазарна стойност и по стойност на вложените средства за СМР; относно включването в приходите на средства от родители и други заеми. Следва да се посочи, че липсва конкретизация във въпроса относно необсъдените от въззивния съд доказателства във връзка с приноса и с банковите кредити, при което е невъзможна преценката за значението на въпроса за изхода на спора. А соченото непроизнасяне по възражението, че търговската сграда е Д. на ответницата в качеството й на едноличен търговец, не е от значение за делото. Това е така, защото в отговора си К. не е въвела възражения, че построената сграда /върху място, съставляващо п-л V-5333 в кв.238 по плана на [населено място], придобито от нея в лично качество и Пл.К., въз основа на разрешение за строеж, издадено на двамата/ е собственост на [фирма], нито за осъществено прехвърляне на мястото /преди строежа/ или на сградата или за учредено право на строеж от нея и Пл.К. на [фирма] с оглед разпоредбата на чл.92 ЗС /във въззивната си жалба тя сочи, че за сградата липсва нотариален акт и че собствеността на парцела е установена с посочените по-горе нотариални актове за придобиване на мястото от двамата: за дарение № */09.І.199*г., за замяна № ***/06.ІІ.199*г. и констативен № ***/29.ІІ.199*г./.
Няма произнасяне от въззивния съд и по шестия поставен от К. въпрос и това е в съответствие с чл.269 ГПК, защото оплакване относно задължението на съда да остави искането на К. без движение поради прилагането по делото само на присъдата без мотивите към нея, от които в най-пълна степен можел да се направи извод за връзка между престъпната дейност и придобитото имущество, не е заявено от нея във въззивната й жалба, и защото непредставянето на мотивите към присъдата има отношение само към правилността на обжалваното първоинстанционно решение, но не и към допустимостта на искането, при което съдът не е бил длъжен да се произнесе по този въпрос служебно.
Не в противоречие, а в пълно съответствие с даденото с ТР № 7/2013г. на ОСГК разрешение е произнасянето от въззивния съд и по поставените от ответника П. К. материалноправни въпроси. Това е така, тъй като изводът си за наличие на основателно предположение за връзка на придобитото имущество със санкционираната по съответния ред престъпна дейност на касатора не е основан само на вида на престъплението и на недоказан източник на законни средства за придобиването, а и на останалите приети за установени обстоятелства от значение в тази насока, каквито са придобивните способи, периоди на придобиване и осъществени последващи трансформации, в какъвто смисъл е сочената задължителна съдебна практика.
Останалите релевирани в изложенията на касаторите съображения представляват оплаквания по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, но те подлежат на проверка, ако касационно обжалване бъде допуснато.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд, ГК, седми състав, № 730 от 09.ІV.2015г. по гр.д № 10/2011г. по касационните жалби на Ж. Й. К. и П. О. К..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: