О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.281
гр. София,07.04.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на петнадесети март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2124 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. И. А. срещу решение №16790 от 29.08.2014 г. по в.гр.д.№1548/2014 г. на СГС, ГО. С обжалваното решение е потвърдено решение от 22.05.2012 г. по гр.д.№38 901/2010 г. на СРС, 24 с-в, с което са отхвърлени предявените от Г. И. А. срещу [фирма] иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.420 от ТЗ за сумата от 11 000 лв., обезщетение за неизпълнение на договор за банков паричен влог от 12.02.2014 г. и иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 7 236.07 лв., лихва за забава за периода 11.08.2005 г. – 01.08.2010 г.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос: Законосъобразно ли е служители на банка да извършват банкови операции – сторнират пари наредени и преведени по сметка с платежно нареждане, в нарушение на Наредба №3/27.06.2002 г. – без за извършеното сторниране да има писмено нареждане на лицето, направило превода, за който въпрос се поддържа селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението му за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като формулираният от касатора въпрос, не е обусловил правната воля на въззивния съд. За да постанови обжалваното решение въззивната инстанция е приела, че сторнирането на наредената от трето по делото лице по сметка на ищеца парична сума, е било извършено от служители на банката ответник, в съответствие с чл.27, ал.3 от Наредба №3 за безналичните плащания и националната платежна система /отм./ – поради оттеглянето на платежното нареждане от третото лице /потвърдено и писмено/ и то преди задължаване на сметката му и заверяване на сметката на ищеца с наредената сума – доказване на обстоятелството, че сметката на ищеца е заверена с процесната парична сума, не е проведено от последния, въпреки предоставената му от съда процесуална възможност. Т.е. в решението не е прието, че наредената сума е постъпила по сметката на ищеца /обстоятелство презюмирано в поставения въпрос/, поради и което в случая липсва общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК за допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване.
С оглед изложеното и тъй като друг материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд, не е формулиран /съдържащите се в изложението съображения относно необосноваността на изводите на въззивния съд, изцяло възпроизвеждащи доводите, свързани с правилността на решението, не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/, а ВКС не е длъжен и не може да извежда такива въпроси от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед изхода на делото, касаторът дължи на ответника по касация сумата от 1000 лв., направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №16790 от 29.08.2014 г. по в.гр.д.№1548/2014 г. на СГС, ГО.
ОСЪЖДА Г. И. А. [ЕГН] да заплати на [фирма][ЕИК] сумата от 1000 лв., разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.