О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 230
гр. София 12.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 4970/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Н. С. Х. чрез процесуалния представител адв. Кр.Г. е обжалвал въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 92 от 19.05.2015г. по гр.д.№ 124/2015г.
Ответникът [фирма] [населено място] е подал отговор, в който изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена от заинтересувана страна, в законоустановения едномесечен срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Производството по настоящото дело е спряно с определение № 354 от 24.11.2015г. на основание чл. 292 ГПК във връзка с висящото т.д. 4/2014г. на ВКС, ОСГК. Решението по тълкувателното дело е прието, с което е отпаднала пречката за разглеждане на делото и то следва да бъде възобновено във фазата по чл. 288 ГПК за произнасяне по основанията за допускане на касационното обжалване.
Пловдивският апелативен съд е потвърдил решението на Пловдивския окръжен съд, І състав №2054 от 28.11.2014г., постановено по гр.д. № 1423/2013г., с което е отхвърлен предявеният от Н. С. Х. против [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], иск за признаване за установено по отношение на ответника, че към датата на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], наследниците по закон на К. Х. Х. , починал на 30.06.1955г., са собственици на 3305кв.м. от поземлен имот с идентификатор 56784.504.287 с обща площ от 4957 както и че този имот не е заснет и записан като тяхна собственост.
Основният спор между страните по настоящото дело е свързан с конкуренцията на права, произтичащи от реституция по ЗСПЗЗ за ищеца и приватизационен договор за ответника. В. съд е приел, че собствеността на ищеца е възстановена през 1999г., а с вписан под № 5 том 7 рег.№ 6941 от 10.04.1995г. договор за продажба чрез търг на недвижим имот по §10 ал.2 ПЗР З. /отм./ , ответникът [фирма] е закупил дълготраен актив, включващ незавършено строителство – шест халета, представляващи северната част от общо девет халета на Главен корпус № 1 от строителен комплекс „Комбинат Лиотех” П. с прилежаща земя. Част от така закупения имот попада в поземлен имот с идентификатор 56784.504.287 с площ от 4957кв.м. по действащата кадастрална карта. Съдът е приел, че разпоредбата на чл.10б,ал.1 от ЗСПЗЗ предвижда хипотези, при които собствеността на земеделските земи не се възстановява, а бившите собственици имат право на обезщетение в случаите на застрояване или провеждане на мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, без да е налице изискване за законност на строежа. Същевременно ограничение за реално възстановяване на собствеността е и предвиденото в §6 ал.6 ПЗР на З. /отм./ и § 11 от ДР на ЗПСК право на обезщетяване за правоимащите по ЗСПЗЗ, когато решението за възстановяване на собствеността е издадено след преобразуването на държавното предприятие в търговско дружество и сключване на приватизационна сделка. На основание чл.17а З. /отм./, предоставеното имущество на държавните предприятия за стопанисване и управление се предоставя в собственост на търговското дружество при преобразуването му, освен ако в акта не е предвидено друго. При упражняване на косвен контрол върху административния акт за земеделската реституция, съдът е приел, че той е постановен при отсъствие на предпоставките за реално възстановяване на собствеността и поради това не може да бъде противопоставен на ответника.
При тези мотиви на въззивния съд, правният въпрос, който се поставя в изложението за допускане на касационното обжалване дали може да се приеме за установено, че един имот е включен в активите на държавно предприятие, преобразувано в еднолично търговско дружество, когато не се представя по делото баланса на преобразуващото се предприятие към релевантния момент, е от значение за делото, но не обуславя допускане на касационното обжалване на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК както се поддържа от касатора, защото противоречието в съдебната практика по този въпрос е уеднаквено със задължително за съдилищата ТР 4/2014г. на ВКС, ОСГК т. 2т. С тълкувателното решение е прието, че за да се приложи нормата на чл.17а от З. / отм./ не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление имот да е заприходен в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество. Предоставянето на имуществото за стопанисване и управление на определено държавно предприятие може да бъде доказано както чрез преки доказателства /самият административен акт за предоставяне на това право/, така и с непреки доказателства: актове за държавна собственост, разделителни протоколи, имотни ведомости, записвания в инвентарните книги на държавното предприятие и други подобни. По настоящото дело е представен акт за държавна собственост, обхващащ и процесния имот , чието съдържание не е опровергано от събраните по делото доказателства, следователно липсва противоречие между мотивите на обжалваното решение по приложението на чл. 17а З. /отм./ и приетото в ТР 4/2014г. тълкуване. С оглед на изложеното, не са налице предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да бъде допускана за разглеждане по същество.
При този изход на делото в касационната инстанция , на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 2500 лв. по представения списък, доказани с договора за правна защита и съдействие от 14.09.2015г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Възобновява производството по гр.д.№4970/2015г. по описа на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение.
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на на Пловдивския апелативен съд № 92 от 19.05.2015г. по гр.д.№ 124/2015г
Осъжда Н. С. Х. да заплати на [фирма] [населено място] сумата 2500 лв./две хиляди и петстотин лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: