О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 292
София, 12.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 09.02.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 1543 /2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „ИНФРА Х.”АД, [населено място]/ предишно наименование [фирма]/ против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 2154 от 24.11.2014 г., по в.т.д.№ 738/2014 г., с което е потвърдено решението на Софийски градски съд от 05.11.2013 г.,по гр. д.№ 16183 / 2012 г. за признаване на установено по предявените от [фирма], [населено място] срещу касатора, като ответник, отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК, че вземанията на последния, в качеството му на цесионер, към „Е.”АД по договор за кредит с ТБ [фирма], обезпечени с договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 28, т.І, н.д.№ 28/2003 г. на нотариус Ал.Ч. и вписана в СВ не съществуват, поради което е несъществуващо, на осн. чл.150, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.739, ал.2 ТЗ и чл.735, ал.1, т.2 ТЗ и акцесорното ипотечно право на същия към ищцовото търговско дружество.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касационното обжалване по приложно поле е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т. 2 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право, който доуточнен от настоящата инстанция в съответствие с правомощията и разяснени в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГК на ВКС е: ”Погасяват ли се на осн. чл.739, ал.2 ТЗ вещните и преобразуващите права, които не се предявяват в производството по несъстоятелност с прекратяване на същото на основание чл.735, ал.1, т.2 ТЗ ?” Според касатора, наред с така поставеният правен въпрос въззивният съд е разрешил и друг материалноправен въпрос, който е обусловил крайния правен резултат по делото и се явява от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото : „Следва ли чл.739, ал.2 ТЗ да се тълкува и прилага във вр. с чл.150, ал.1 ЗЗД ?”
Ответникът по касационната жалба, в срока по чл.287, ал.1 ГПК, е възразил по основателността на искането за достъп до касация, излагайки подробни съображения за отсъствие на допълнителните предпоставки за допускане на касационното обжалване, поддържани от касатора. Алтернативно е изразил и несъгласие с въведените с касационната жалба касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, въз основа на обстойна преценка на доказателствения материал по делото, е приел, че процесните вземания към [фирма], [населено място], надлежно възникнали по силата на договор за банков кредит от 23.01.2003 г. в полза на банка – кредитодател и обезпечени с договорна ипотека от трети лица, едно от които- ищецът [фирма] , [населено място], са многократно цедирани с последен носител ответникът по спора, са погасени на осн. чл.739, ал.2 ТЗ с приключване на производството по несъстоятелност по отношение на длъжника „Е.”АД с решение по чл.735, ал.1, т.2 ТЗ. за прекратяване на същото и за заличаване на търговеца поради изчерпване масата на несъстоятелността и останали неудовлетворени кредитори. С оглед така настъпилия погасителен ефект по отношение на цедирания на ответника главен дълг от прекратяване на производството по несъстоятелност по отношение на длъжника- кредитополучател, поради изчерпване масата на несъстоятелността и останали неудовлетворени кредитори и заличаването му като търговец, въззивната инстанция позовавайки се на законовото правило на чл. 150, ал.1 ЗЗД и на акцесорния характер на ипотеката е приела, че с погасяване на обезпечените с нея вземания по договора за банков кредит се е погасила и учредената от ищцовото търговско дружество договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 28, т.І, н.д.№ 28/2003 г. на нотариус Ал.Ч., поради което е изградила краен правен извод за несъществуване на спорното ипотечно право на ответното търговско дружество по отношение на ищеца –ипотекарен длъжник.
Като лишено от основание в закона, поради отсъствие на въведени от законодателя ограничения в чл.150, ал.1 ЗЗД относно погасителните способи, въззивната инстанция е преценила за неоснователно защитното възражение на ответника, според което погасителният ефект на ипотечното право в разглежданата хипотеза се осъществява само при погасяване на обезпеченото вземане на основанията по чл.103-120 ЗЗД – прихващане, новация, опрощаване и погасителна давност. Като допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране са посочени общите погасителни способи – изпълнение, сливане, вливане и пр., които при възприемане тезата на ответника биха останали също неприложими.
За неоснователен е възприет и другия довод на „ИНФРА Х.”АД, [населено място], аргументиран с правната характеристика на ипотечното право на вещно преобразуващо право, по отношение на което е неприложима разпоредбата на чл.739, ал.2 ТЗ. Съображенията на решаващия състав на въззивния съд са, че в случая като неудовлетворено в производството по несъстоятелност е погасено самото обезпечено вземане, т.е. главното задължение, а погасителният ефект на ипотеката, имаща несъмнено акцесорен характер, е настъпил по силата на разпоредената от чл.150, ал.1 ЗЗД правна последица – основание различно от основанието, на което е погасено процесното вземане.
Следователно решаващите мотиви в обжалваното решение позволяват да се приеме, че първият от поставените материалноправни въпроси, макар и важен няма обуславящо значение за крайния изход на делото.
Съгласно дадените с т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата в страната разяснения, релевантен по см. на чл.280, ал.1 ГПК материалноправен или процесуалноправен въпрос е само този, който като включващ се в предмета на конкретния правен спор и обусловил решаващите изводи на въззивния съд, се явява от значение за крайния изход на делото. Когато правният въпрос е въведен с оглед становище на страната /както е в настоящия случай/, т.е. извън решаващите мотиви на въззивното решение с него не се формира общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а липсата му, както е прието и в цитираната по- горе задължителна практика е достатъчна за да се откаже допускане на касационен контрол, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
Единствено за прецизност следва да се посочи, че решаващите си правни изводи относно погасяване на ипотечното право на ответника въззивният съд е изградил, позовавайки се на акцесорния характер на ипотеката спрямо вземането, която тя обезпечава, за което последно е и приел, че е погасено с приключване производството по несъстоятелност на длъжника „Е.”АД с решение по чл.735, ал.1, т.2 ТЗ и заличаване на търговеца поради изчерпване масата на несъстоятелността и останали неудовлетворени кредитори, а не поради непредявяване на ипотечното право в производството по несъстоятелност. Следователно дори да се възприеме тезата на касатора, че поставеният в изложението му по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос обосновава общото главно основание за допускане на касационно обжалване, то селективното основание по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК не е налице, поради отсъствие на различно дадено от Софийски апелативен съд разрешение на този правен въпрос спрямо застъпеното становище в цитираните решения на второ търговско отделение на ВКС: от 23.03.2007 г., по т.д.№ 1017/2006 г. и № 521 от 13.12.2007 г., по т.д.№ 437/2007 г. . Що се касае до останалите посочени в тази вр. от страна на жалбоподателя съдебни актове, то те са неотносими. Определенията на ВКС, постановени по реда на чл.288 ГПК не са част от съдебната практика по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, съгласно постановките в т.3 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Вторият формулиран от касатора въпрос на материалното право отговаря на общото основание за достъп до касация, с оглед решаващите правни изводи на въззивния съд, но по отношение на него е неосъществено поддържаното селективно основание, макар задълбочената му аргументация.
В случая, разпоредбата на чл. 150, ал.1 ЗЗД е ясна и не съществува вътрешно противоречие, което да налага изясняване на съдържанието и чрез корективно тълкуване, вкл. с оглед значително по- късно приетата разпоредба на чл. 739, ал.2 ТЗ. Отделен в тази вр. остава въпросът, че по отношение приложението на чл.150, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.739, ал.2 ТЗ не съществува колебание в практиката на ВКС, която е в см. възприет от въззивната инстанция и по отношение на която отсъства доказана обществена и правна необходимост да бъде променена – арг. от т.4 на ТР № 1/19.02.2010г.
Ответникът по касационната жалба е претендирал деловодни разноски, които при този изход на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК следва да му бъдат присъдени в размер на сумата 10 000 лева – реално заплатено „в брой” и неоспорено по реда на чл.78, ал.5 ГПК адвокатско възнаграждение по приложен договор за правна защита и съдействие № 9 от 24.04.2015 г..
Мотивиран от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 2154 от 24.11.2014 г., постановено в.т.д.№ 738/2014 г., по описа на с.с..
ОСЪЖДА „ИНФРА Х.”АД, [населено място] да заплати на [фирма] , [населено място] сумата 10 000/ десет хиляди лева/, деловодни разноски за касационното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: