5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 383
гр. София, 14.04.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1486 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. Р. против решение № 7929/18.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 9325/2015 г. от ІІ”в” състав на Софийски градски съд.
Ответниците по касационната жалба я оспорват с писмен отговор.
С въззивното решение, съдът е приел за неоснователен предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.трето ЗЗД, като е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния Софийски районен съд. Съдът е приел, че с исковата молба ищецът се е легитимирал като носител на претендираното право на основание декларация от купувача по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 27.09.2008г. с нотариална заверка на подписа му, с която последният е изразил съгласие да бъде заместен по договора от ищецът. Прието е от фактическа страна, че последният е поканил ответниците да се явят пред нотариус, за да изпълнят задълженията си по договора или да постигнат споразумение. Твърди се, че ответниците не са се явили и не са изпълнили договора. Въззивният съд е приел, че на горните обстоятелства ищецът е легитимирала интереса си да предяви с исковата молба иск по чл. 87 ЗЗД за разваляне на договора /в която част производството е прекратено с влязло в сила определение/, както и иск по чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане от ответниците предвид развалянето на договора по тяхна вина на полученото капаро от 9 500 евро. Така посочените от ищцата обстоятелства и петитум по исковата молба са очертали предмета на делото, като при разглеждане на молбата, въззивният съд е приел с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, че не може да излезе извън твърденията на ищеца и да разгледа, респ. уважи иска му на основание, което не е заявено в исковата молба. Съдът е приел, че предвид нормата на чл. 102 ЗЗД, трето за договора лице може да замести страна по договор, вкл. за поетите от последната задължения, само при изразено съгласие, както от заместваната и заместващата страна, така и от насрещната страна по договора. Съдът е приел, че липсват и дори изложени твърдения насрещната страна по процесния договор – продавачите, да са изразявали съгласие в последния смисъл, като доколкото се замества страна по договор, за който законът е предвидил форма за действителност – чл. 19 ЗЗД, съдът е приел, че съгласието за заместване на страната следва да е в същата изискуема от закона писмена форма. Прието е, че за последните обстоятелства отново нито са изложени твърдения, нито са събрани доказателства по делото. Въз основа на горното, съдът е приел за недоказана легитимацията на ищеца като страна по договора на основание заместване на купувача, като на това основание е приел, че искът по чл. 55, ал. 1, изр. 3 ЗЗД за връщане на даденото по същия договор от купувача да бъде отхвърлен, доколкото ищецът не разполага нито с правото да развали договор, по който не е страна, нито с правото да иска връщане на дадено в изпълнение на същия договор. Освен горното, съдът е приел, че изразената в декларацията на купувача по договора воля е да посочи на продавачите ищцата като лице, на което последните могат да изпълнят точно задължението си за връщане на даденото по договора капаро, а не последната да го замести в изпълнението на договора. Съдът е изложил мотиви, обсъждайки твърдението в декларацията, че се прехвърля правото си да получи обратно капарото по договора, като в исковата молба не са изложени фактически твърдения за извършена цесия на вземането, както и твърдения за сключване на договор за цесия по чл. 99 ЗЗД, а и липсват твърдения към датата на съставяне на декларацията вземането реално да е съществувало, а договорът да е бил развален. Съдът е приел, че задължението на продавачите по процесния предварителен договор за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на недвижим имот е с уговорен в полза на продавачите срок – чл. 3 от договора, в двуседмичен срок считано от изготвяне на документите и одобряване на банковия кредит, с който страните с чл. 2 от договора са се съгласили да бъде заплатена продажната цена по договора. Съдът, с оглед заявено изрично оспорване с отговора на исковата молба от ответниците, че срокът не е започнал да тече по причина неодобряването на исканията на купувача за отпускане на кредит от редица банки и липсата на средства, с които купувачът да плати цената по договора, в тежест на ищеца по делото, във връзка с чл. 154 ГПК е да проведе доказване купувачът по сделката да е имал одобрен кредит от банка, като е приел, че продавачите не са били в забава да изпълнят задължението си за прехвърляне на собствеността върху процесния имот. По отношение на възраженията, заявени от ищеца за първи път с въззивната жалба, че кредит не е отпуснат по причина непредаването от продавачите на необходимите документи за недвижимия имот, съдът е приел че същите са преклудирани, като освен това е изложил съображения, че същите не се доказват от носещият тежестта ищец, а и се опровергават от записа по приложения предварителен договор, че продавачът при подписването му е представил описаните в седем точки документи, установяващи правото му на собственост над процесния недвижим имот.
В изложението на касационните основания се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по правни въпроси, по отношение на които са налице касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Първият поставен процесуалноправен въпрос е, допустимо ли е съдът, при проверка на правилността на първоинстанционното решение, в нарушение на императивни материалноправни разпоредби, да обоснове своите правни изводи въз основа на неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства. В обосновката на така поставения правен въпрос, касаторът интерпретира събраните по делото доказателства и прави изводи, различни от правните изводи относно основателността на предявения иск, което по същество представлява оплакване за неправилност на постановеното решение, поради необоснованост. Така поставения въпрос цели проверка правилността на решението, като произнасянето по него, на този етап от касационното производство, би означавало касационния съд да вземе отношение и да се произнесе по правилността на съдебното решение, в частност неговата обоснованост. Необосноваността не е сред касационните основания по чл.280, ал.1 ГПК, а нейното евентуално наличие и преценка на събраните по делото доказателства следва да се извърши едва след като са налице основания относно допустимостта на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Вторият процесуалноправен въпрос е, може ли въззивният съд да откаже събиране на нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.3 ГПК, при положение, че такова искане е направено с въззивната жалба. Хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК предвижда допустимост на представени пред въззивната инстанция доказателства тогава, когато те са били поискани пред първата инстанция, но в нарушение на процесуалните правила не са били допуснати. Видно от данните по делото, пред първоинстанционния съд не са посочени доказателствени искания, които да са оставени без уважение от съда, като сочените обстоятелства във въззивната жалба и представените в тази насока доказателства съдът не е приел и обсъдил, като е приел, че същите са преклудирани, предвид предметния обхват на делото, очертан с исковата молба и твърденията в нея. В тази насока така поставен, правният въпрос е неотносим към настоящото производство, като същите съображения следва да се повторят и по отношение на третия процесуалноправен въпрос, касаещ правомощията на въззивната инстанция във връзка с доклада на първоинстанционния съд при пропуск да се укаже доказателствена тежест и възможността да се сочат доказателства във връзка с правно релеванвтни факти. Следва да се повтори в тази връзка, че сочените във въззивната жалба обстоятелства и доказателства в тази насока, както и доводите на жалбоподателя за непълнота на доклада, въззивният съд е счел за неоснователни, предвид липсата на изложени факти и обстоятелства, за които се твърди както пропуск в доклада на районния съд, така и се представят доказателства и се правят доказателствени искания пред въззивната инстанция, с оглед липсата на доводи в исковата молба в тази насока.
Предвид изложеното, не са налице касационни основания по допустимостта на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7929/18.11.2016 г., постановено по гр.д.№ 9325/2015 г. от ІІ”в” състав на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.