ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 381
София, 14 април 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на шести април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1275 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 419/16.12.2015 на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 532/2015, с което е отменено решение № 348/21.07.2015 на Кюстендилския районен съд по гр. д. № 1708/2014 и е отхвърлен иска за прогласяване нищожността на договор за замяна на недвижими имоти поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Недоволни от решението са касаторите Д. К. К. и С. Г. К., представлявани от адв. С. С. от АК – К., които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за основанията за прогласяване нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави, който въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Посочва и прилага противоречива съдебна практика на ВКС и съдилищата.
Ответникът по жалбата Р. Д. К., представляван от адв. А. Т. от АК – К. е изразил становище по нея, като счита, че въззивното решение е правилно и не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с нотариален акт № ***, том **, рег. № ****, дело № 654/2008 ищците са прехвърлили на ответниците /техен син и неговата съпруга/ правото на собственост на свой недвижим имот (1/6 ид. част от У. X ****, находящ се в кв. 167 по плана на [населено място], две югозападни стаи от сутерена на старата част от жилищната сграда със санитарен възел, една северозападна стая от пристроената част на жилищната сграда с общо ползване със съсобственика на сутерена, входа и коридора, 1/3 ид. част от таванските помещения, целия гараж и общо право на ползване с другите съсобственици на входа, стълбището и тавана, както и реално ползване на терена), като в замяна ответниците са прехвърлили на ищците правото на собственост на притежаван от тях недвижим имот (ливада с площ 0,275 кв.м., находяща се в местността „К.“ в землището на [населено място], [община]). Данъчната оценка на земеделския имот е била 172 лева към момента на сключване на договора за замяна, а данъчната оценка на жилищния имот е възлизала на 13.296 лева, с пазарна цена 45 000 лева, съгласно заключението на вещо лице по назначена по делото експертиза. Съдът е приел, че страните са се намирали в родствени отношения и са направили избор на формата на размяна на блага, като промяната в техните взаимоотношения не съставлява обстоятелство, което да рефлектира върху валидността на сделката.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият въпрос макар да обуславя решението по делото е разрешен в съответствие с установената практика, че накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното положение на другата страна; когато се ограничава прекомерно личната свобода, свободното творчество, упражняването на професия или свободната стопанска инициатива, както и конкуренцията; когато се уговарят имуществени облаги за сключването на брак, даването на съгласие за осиновяване; договорите върху неоткрити наследства; ограничаване на възможността някой да се разпорежда с имуществото си в случай на смърт. Нееквивалентността на престациите не води до нищожност на договора. Когато страните са договорили неравностойни насрещни престации, заинтересованата страна може в едногодишен срок да иска унищожаване на договора, ако той е сключен поради крайна нужда.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 419/16.12.2015 на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 532/2015.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.