1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 390
гр.София, 18.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тринадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1483/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. С. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 129 от 03.12.2015 г. по т.д.№ 293/ 2015 г. С него (в обжалваната пред въззивния съд част) е потвърдено решение на Бургаски окръжен съд по т.д.№ 428/ 2014 г. и по този начин жалбоподателката е осъдена да заплати на [фирма], [населено място], на основание чл.61 ал.2 ЗЗД, 27 517,82 лв – стойност на разноски за ремонт на сграда за сезонно обитаване, построена в У. ІХ-5063 в кв.233 по плана на [населено място], съобразно дела й в общите части на имота, със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане, а на основание чл.86 ал.1 ЗЗД – 268,34 лв обезщетение за забавено изпълнение в размер законната лихва върху главницата за период 05.08.2014 г. – 08.09.2014 г.
Жалбоподателката поддържа в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, че обжалваното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (решение по гр.д.№ 1157/ 2014 г., ІІ г.о.) по материалноправните въпроси представляват ли разходите за довършване на сграда след построяването й в груб строеж необходими разноски по поддържане и възстановяване на общи части; подлежат ли такива разходи на възстановяване в размера, в който са направени, независимо от правното основание; и по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да квалифицира всеки вид довършителна работа с оглед обективната необходимост от извършването й, както и да прецени удачно предприети и добре извършени ли са. Счита също така, че е налице противоречива съдебна практика по разрешените от въззивния съд правни въпроси допустимо ли е при иск за заплащане на увеличена стойност на имота вследствие извършване на чужда работа без пълномощие, съдът да присъди разходи за запазване на сградата и нейното въвеждане в експлоатация; за значението на противопоставянето на заинтересования от работата и квалификацията на иска при наличие на такова. Поддържа, че от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото са разрешените в обжалваното решение материалноправни въпроси приложим ли е институтът на водене на чужда работа без пълномощие при довършване на строителството на сграда или следва да намери приложение специалния ред по чл.41 ЗС или чл.48 ЗУЕС; имат ли значението на полезни разноски разходите за такова довършване и необходимо ли е решение на общото събрание на етажните собственици за извършването им.
Ответната страна – [фирма] – поддържа, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като формулираните от жалбоподателката правни въпроси са неясни и непълни, а част от тях не обуславят изхода от спора. Оспорва твърдението, че са налице основанията по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като поддържа, че по поставените в тази връзка въпроси има трайно установена и обвързваща съдебна практика, поради което те не могат да имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. По въпросите, формулирани във връзка с основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК поддържа, че те са разрешени в съответствие (а не в противоречие, както твърди жалбоподателката) с решение по гр.д.№ 1157/ 2014 г., ІІ г.о. на ВКС. Повдигнатите при наличие на допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.2 ГПК въпроси, според ответната по касация страна, са неотносими, а практиката по разрешаването им не е противоречива. При условията на евентуалност са изложени доводи по същество за законосъобразност на обжалваното решение.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване.
За да уважи (в обема на сезирането си) предявените искове, въззивният съд е приел за установено чрез препращане по реда на чл.272 ГПК, че ищцовото дружество и ответницата са съсобственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда за сезонно обитаване в строеж. Ищецът притежава 17 обекта в сградата, а ответницата – останалите, със съответните припадащи се на всеки обект идеални части от общите части. Постройката била изградена в груб строеж, но за довършването й страните по делото не постигнали съгласие. На 20.05.2014 г. ищцовото дружество сключило договор с изпълнител за извършване на довършителни работи по строежа с оглед въвеждане на сградата в експлоатация. За осъществяване на тези работи то заплатило 120 891,35 лв и поискало от ответницата възстановяване на разходите за част от тях (33 607,80 лв), пропорционално на общите части, припадащи се за нейните обекти. Съдът посочил, че от заключението на техническата експертиза установява, че работите са били необходими за въвеждане на сградата в експлоатация, че са извършени качествено, но че при условията на пазарно предлагане тяхната стойност би била по-малка – 115 871,60 лв. В този обем работата е уместно предприета и добре водена, поради което ответницата отговаря до размера на обогатяването си, съгласно чл.61 ал.2 ЗЗД, тъй като ищецът я е предприел и в собствен интерес. Няма значение дали сградата е въведена в експлоатация, дали е възникнала етажна собственост и дали е проведено общо събрание на собствениците, което да вземе решение за осъществяването на довършителните работи и за тяхната цена. Макар собствениците на отделните обекти да не са постигнали съгласие относно това как, от кое лице и при какви условия да бъде довършено строителството, то предприемането на действия само от един от тях поражда задължение за останалите да го възмездят за направените разходи за идеалните части, припадащи се към техните обекти, в съответствие с пазарните цени. Съответно искът за главницата е уважен за 27 517,82 лв, като от датата на поканата е присъдено обезщетение за забавено изпълнение на това парично задължение.
С оглед тези мотиви на въззивната инстанция, не обуславят въззивното решение формулираните от жалбоподателката материалноправни въпроси допустимо ли е при иск за заплащане на увеличена стойност на имота вследствие извършване на чужда работа без пълномощие, съдът да присъди разходи за запазване на сградата и нейното въвеждане в експлоатация; за значението на противопоставянето на заинтересования от работата; и за квалификацията на иска при наличие на такова. Съдът по същество не е приел, че е сезиран с иск за заплащане на увеличената стойност на имота, нито пък е установил противопоставяне от страна заинтересования от работата. Той е приел, че между страните по делото не е имало съгласие за довършване на строителството, но не и че заинтересованият се е противопоставил. Напротив, от правна страна е извел, че наличието или липсата на съгласие няма значение, защото не е предявен иск за заплащане на подобрения. Изложените твърдения на ищеца, че е предприел работата без съгласие (натоварване) от ответницата, но и в свой личен интерес, са подведени от съда по същество към хипотезата на чл.61 ал.2 ЗЗД, при която заинтересованият отговаря само до размера на обогатяването си. Претенция за увеличена стойност на имота не е отправяна и такава не е разглеждана, поради което въпросите би ли било допустимо присъждане на разходи за запазване и въвеждане на сграда в експлоатация при такава претенция, както и за нейната квалификация и за значението на противопоставянето на заинтересования, нямат отношение към правните разрешения в обжалваното решение.
Останалите повдигнати от жалбоподателката правни въпроси са включени в предмета на делото и обуславят обжалваното решение, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Приложеното към изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК решение на Върховния касационен съд, ІІ г.о. по гр.д.№ 1157/ 2014 г., не разрешава тези въпроси по начин, различен от възприетото в настоящето производство от съда по същество. В решението на ВКС изрично е прието, че подобрения, извършени в обща сграда от един от етажните собственици, без съгласието на останалите, се обезщетяват по правилата за водене на чужда работа без натоварване, като задължението на другите собственици е до размера на обогатяването им. Размерът му зависи от това, доколко работата е удачно предприета и добре водена. Не е разглеждан и разрешен материалноправният въпрос представляват ли разходите за довършване на сграда след построяването й в груб строеж необходими разноски по поддържане и възстановяване на общи части и подлежат ли такива разходи на възстановяване в размера, в който са направени. Касационната инстанция по това дело се е произнесла не по спор за възстановяване на разходи за изграждане на общи части, а по спор за разходи, направени от един етажен собственик за възстановяването им, при което наред с възстановяването са извършени и подобрения (полезни разноски). Не е такъв случаят, по който е постановено обжалваното решение. От фактическа страна съдът не е установил необходимост от възстановяване на общи части в сграда под режим на етажна собственост, а е констатирал, че те изобщо не са довършени, тъй като сградата е била изградена само до етап „груб строеж”. Също така е установил, че всички разноски са необходими, като е кредитирал заключението на вещото лице, че без извършването на работите не е било възможно въвеждането на сградата в експлоатация. Фактическите констатации на въззивния съд не подлежат на контрол в производството по чл.288 ГПК. Проверяват се само правните му разрешения, при установените от него факти. А щом съдът по същество не е определил разходите на ищеца отчасти като необходими, отчасти като полезни разноски, той е разрешил спор при различни обстоятелства в сравнение с тези, по които е постановено решение на Върховния касационен съд, ІІ г.о. по гр.д.№ 1157/ 2014 г. и между двата акта не може да бъде изведено противоречие. Напротив, в една насока са съображенията и в двата акта, че ако разходи за общите части са направени само от един от собствениците на самостоятелни обекти в сграда без съгласието на останалите, това ангажира последните до размера, съответстващ на идеалните им части, но не повече от обогатяването им. Именно с оглед това, че ищецът е сключил договор за довършване на общите части и е извършил плащане на изпълнителя по него по цени, надвишаващи пазарните, ответницата е осъдена да заплати съответната на нейните идеални части стойност до размера на пазарните цени, а не по реално извършените от ищеца разходи.
Не е налице и допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Формулираните във връзка с него материалноправни въпроси нямат претендираното от жалбоподателката значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, такова значение биха имали въпроси, по които няма установена практика или съществуващата се нуждае от осъвременяване или промяна, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се промени или осъвремени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като законът е ясен, а практиката по прилагането му – установена и ненуждаеща се от осъвременяване или промяна. И. на водене на чужда работа без пълномощие е приложим при извършване на строителни работи в сграда под режим на етажна собственост, когато то е осъществено от един от етажните собственици, без да е взето решение на общото събрание. В този случай гесторът има право на обезщетение за извършените от него необходими и полезни разноски до размера на обогатяването на останалите заинтересовани, доколкото работата е добре водена. Разходите за работи, без които сградата под режим на етажна собственост не може да бъде въведена в експлоатация, са необходими разноски, които трябва да бъдат върнати на гестора – етажен собственик от заинтересованите етажни собственици, дори те да не са били съгласни с извършването им. Евентуално тяхно противопоставяне би имало значение само за размера на задължението (чл.61 ал.2 и 3 ЗЗД), но не и за неговото възникване. Когато противопоставяне не е имало, до обема, в който работата е била водена добре, заинтересованите дължат връщане на направените от гестора необходими и полезни разноски, пропорционално на притежаваните от тях идеални части от общите части – обект на предприетата работа. Наличието на установена практика по въпросите (съобразена при постановяване на обжалваното решение) изключва възможността те да имат значението по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационния контрол и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Бургаски апелативен съд № 129 от 03.12.2015 г. по т.д.№ 293/ 2015 г.
ОСЪЖДА Н. С. С., Е. [ЕГН], [населено място], [улица], да заплати на [фирма], Е.[ЕИК], [населено място], [улица], 1 200 лв (хиляда и двеста лева) разноски по касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: