4
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по гр.д.№ 1292 от 2016 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
гр.София, 19.04.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д. № 1292 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Х. М. срещу решение № 454 от 18.12.2015 г. по в.гр.д.№ 652 от 2015 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав, с което е потвърдено решение № 122 от 11.06.2015 г. по гр.д.№ 779 от 2013 г. на Самоковския районен съд за отхвърляне на предявените от А. Х. М. срещу Н. П. Т. искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост на основание договор за продажба от 16.12.2011 г. и разваляне на договори за продажба от 31.01.2013 г. и от 12.03.2013 г. и за осъждане на ответника да предаде на ищеца владението върху 1/3 ид.ч. от търговски обект-ресторант „Орлови скали“, представляващ временна постройка със застроена площ от 400 кв.м. с идентификатор 65231.919.136.69 по кадастралната карта на [населено място], к.к.“Б.“, разположена върху общински терен в к.к.“Б.“, Софийска област и върху 1/3 ид.ч. от търговски обект-снек бар „Б.“, представляващ временна постройка със застроена площ от 100 кв.м. с идентификатор 65231.919.136.36 и идентификатор 65231.919.136.37 по кадастралната карта на [населено място], к.к.“Б.“, разположена върху общински терен в к.к.“Б.“, Софийска област.
К. твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закони- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допустимост на касационното обжалване на това решение се сочи чл.280, ал.1, т.3 ГПК. К. счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на горепосочената разпоредба на ГПК би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси, доуточнени от съда както следва:
1. Какво е съотношението между предвидената в чл.9 ЗЗД свобода на договаряне /уговорка в договора за неговото разваляне при неизпълнение на задължението за плащане на остатъка от уговорена продажна цена/ и законовите разпоредби на чл.87- чл.89 ЗЗД досежно начините /съдебно или извънсъдебно/ и предпоставките за разваляне на двустранните договори ?
2. Представлява ли съществено процесуално нарушение на въззивния съд, довело до лишаване на страната от право на защита, отказът на съда да отмени определението си за даване ход на делото и да върне делото за разглеждане в открито съдебно заседание, когато е установено, че за последното съдебно заседание страната по делото е била призована чрез адвокат, който вече е бил освободен като пълномощник по делото и този адвокат не е уведомил страната за датата на съдебното заседание ?
В писмен отговор от 16.03.2016 г. ответникът Н. П. Т. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване на решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените ревандикационни искове, въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, в което е прието, че не е налице неизпълнение на двата договора за продажба от 31.01.2013 г. и 12.03.2013 г. /задължението за плащане на останалата част от продажната цена по тези договори е било изпълнено изцяло/. Прието е от съда, че като е приел 13 плащания след уговорения в договорите срок за плащане, кредиторът, в случая ищецът А. М. е приел тези договори да продължат да се изпълняват, въпреки забавата на длъжника. Поради това едностранното му писмено изявление за разваляне на договора не е породило действие, още повече, че е приел плащане и след изпращането на това писмено изявление. Допълнително въззивният съд е изложил мотиви, че двата договора за продажба не са развалени по право с неплащането на част от продажната цена в уговорените срокове, тъй като при частично неизпълнение, каквото било налице в случая, съгласно чл.89, ал.2 ЗЗД договорите се разваляли само по съдебен ред.
С оглед тези мотиви на въззивния съд първият поставен от касатора правен въпрос /какво е съотношението между предвидената в чл.9 ЗЗД свобода на договаряне /уговорка в договора за неговото разваляне при неизпълнение на задължението за плащане на остатъка от уговорена продажна цена/ и законовите разпоредби на чл.87- чл.89 ЗЗД досежно начините /съдебно или извънсъдебно/ и предпоставките за разваляне на двустранните договори/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е обусловил само един от евентуалните, но не и решаващите мотиви на съда. Както бе посочено и по-горе, мотивите на първоинстанционния съд за отхвърляне на исковете по чл.108 ЗС, към които по реда на чл.272 ГПК препраща и решението на въззивния съд, не са, че договорите за продажба от 31.01.2013 г. и 12.03.2013 г. могат да бъдат развалени само по съдебен ред и че в самите договори не може да бъдат уговорени начини и предпоставки за развалянето им, различни от тези по чл.87- чл.89 ЗЗД, а че е налице пълно изпълнение на тези договори и че като е приел забавеното изпълнение на задълженията по тях, кредиторът се е съгласил тези договори да продължат да се изпълняват. В. съд и не е бил длъжен да се произнася по въпроса дали с оглед предвидената в чл.9 ЗЗД свобода на договаряне в договорите могат да бъдат уговаряни ред и условия за развалянето им, различни от тези по чл.87- чл.89 ЗЗД, тъй като от значение за разрешаване на спора по конкретното дело е не дали договорите са били развалени по уговорения между страните ред, а дали като е прието плащане на задълженията по тези договори след падежа на задълженията, между страните е било постигнато допълнително съглашение тези договори да продължат да действат и да се изпълнят реално.
Вторият поставен въпрос /представлява ли съществено процесуално нарушение на въззивния съд, довело до лишаване на страната от право на защита, отказът на съда да отмени определението си за даване ход на делото и да върне делото за разглеждане в открито съдебно заседание, когато е установено, че за последното съдебно заседание страната по делото е била призована чрез адвокат, който вече е бил освободен от страната като пълномощник по делото и този адвокат не е уведомил страната за датата на съдебното заседание/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е от значение за правилното решаване на конкретното дело, по което пълномощията на адвоката на касатора адв.П. М. не са били оттеглени по предвидения в чл.35 ГПК ред в периода между постановяване на първоинстанционното решение и датата на провеждане на откритото съдебно заседание пред въззивния съд, за което касаторът е бил призован чрез този адвокат.
Независимо от горното, този правен въпрос не би могъл да е основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като касае приложението на нормата на чл.35 ГПК, която е ясна и непротиворечива и поради това ненуждаеща се от тълкуване. Според тази норма, страната, а не адвокатът, е длъжна да уведоми съда за оттеглянето на даденото на адвоката пълномощно и това оттегляне не спира разглеждането на делото. Тоест, когато съдът не е уведомен за оттегляне на пълномощното, не допуска процесуално нарушение като дава ход на делото, считайки че страната е редовно призована чрез пълномощника си. Освен това, по този въпрос има последователна практика на ВКС /например решение № 227 от 15.06.2015 г. по гр.д.№ 1148 от 2015 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., решение № 136 от 15.07.2013 г. по гр.д.№ 2526 от 2013 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., определение № 209 от 21.03.2015 г. по ч.гр.д.№ 1496 от 2015 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., определение № 82 от 26.03.2015 г. по ч.гр.д.№ 363 от 2015 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., определение № 554 от 21.08.2015 г. по ч.гр.д.№ 3712 от 2015 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о. и много др./, от постановяването на която не са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които да налагат промяната на тази практика.
Поради всичко гореизложено, касационното обжалване на решението на Софийския окръжен съд не следва да се допуска.
Предвид изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалбата направените от него, съгласно представения договор за правна помощ от 15.03.2016 г., разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 3 000 лв.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 454 от 18.12.2015 г. по в.гр.д.№ 652 от 2015 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, втори въззивен състав.
ОСЪЖДА А. Х. М. от [населено място], Софийска област, [улица] да заплати на Н. П. Т. от [населено място] дол, Софийска област, [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.