2
определение на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение по гр.д.№ 1231 от 2016 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
гр.София, 19.04.2016 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тринадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д. № 1231 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 във вр. с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. М., действаща като [фирма] срещу решение № 599 от 30.11.2015 г. по в.гр.д.№ 613 от 2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия, с което е отменено решение № 785 от 25.10.2013 г. по гр.д.№ 601 от 2013 г. на Пазарджишкия районен съд и вместо него е постановено решение за отхвърляне на предявения от [фирма] срещу В. Атанасова С. и А. К. С. иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението на дворно място от 846 кв.м., съставляващо парцел VII-958 в кв.161 по плана на [населено място], обл.П., ведно с построената в него жилищна сграда с площ но 100 кв.м. на един редовен етаж, тавански етаж и приземен етаж.
К. твърди, че това решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон и е необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване на това решение се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се, че решението противоречи на посочената задължителна и незадължителна съдебна практика /решение № 717 от 25.10.2010 г. по т.д.№ 735 от 2010 г. на Пловдивския апелативен съд, решение № 501 от 19.06.2015 г. по т.д.№ 550 от 2015 г. на Варненския окръжен съд и решение № 115 от 01.10.2009 г. по т.д.№ 308 от 2009 г. на ВКС, ТК, Първо т.о./ по следните правни въпроси:
1. Когато в актива на търговско предприятие на едно дружество има недвижим имот, при прехвърлянето на това търговско предприятие необходимо ли е в договора да бъде изрично описан недвижимия имот, за да се приеме, че този недвижим имот е включен в предмета на сделката ?
2. Дали договорът за прехвърляне на предприятие по чл.15 ТЗ има вещно-прехвърлителен ефект по отношение на недвижим имот, който е собственост на прехвърлителя по тази сделка, ако не е било извършено вписването на тази сделка по реда на чл.16, ал.4 ТЗ ?
Освен това, според касатора, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси:
1. Когато прехвърлянето на търговско предприятие е извършено преди придобиването на недвижимия имот от едноличен търговец, чия собственост е имотът- на прехвърлителят или на пробретателят по договора по чл.15 ТЗ ?
2. Когато има два договора за прехвърляне на едно и също търговско предприятие, извършени в предписаната от закона форма, но в различни дати, кой от договорите поражда правно действие- първият или вторият по време с оглед на факта, че вписването има оповестително, а не конститутивно действие ?
В писмен отговор от 29.02.2016 г. ответниците В. Атанасова С. и А. К. С. оспорват жалбата. Молят касационното обжалване да не бъде допускано. Претендират за направените по делото разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за отхвърляне на предявения от Р. С. М., действаща като [фирма] срещу В. Атанасова С. и А. К. С. ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че ищцата Р. М., действаща като [фирма] не е материалноправно легитимирана по предявения иск за собственост, тъй като основава правата си на постановление за възлагане на спорния имот, в сила от 20.03.2003 г. в полза на [фирма], чието предприятие е прехвърлено впоследствие /с договор по чл.15 ТЗ от 24.03.2003 г./ на [фирма].
С оглед тези мотиви на съда няма противоречие между приетото в обжалваното решение и съдебната практика по посочените от касатора правни въпроси:
1. По първия въпрос /когато в актива на търговско предприятие на едно дружество има недвижим имот, при прехвърлянето на това търговско предприятие необходимо ли е в договора да бъде изрично описан недвижимия имот, за да се приеме, че този недвижим имот е включен в предмета на сделката/ приетото в обжалваното решение е в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 49 от 16.06.2014 г. по т.д.№ 923 от 2012 г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК. Според тази практика, търговското предприятие съставлява правна и фактическа съвкупност, която може да бъде обект на разпоредителна сделка именно като такава; описанието на активите на предприятието не съставлява задължителен реквизит на договора по чл.15, ал.1 ТЗ и липсата на такова описание не води до недействителност на сделката на основание чл.26, ал.2 ЗЗД.
2. Вторият въпрос /дали договорът за прехвърляне на предприятие по чл.15 ТЗ има вещно-прехвърлителен ефект по отношение на недвижим имот, който е собственост на прехвърлителя по тази сделка, ако не е било извършено вписването на тази сделка по реда на чл.16, ал.4 ТЗ/ не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който може да обуслови допускането на касационно обжалване, тъй като не е обосновал изводите на съда в обжалваното решение: Съдът е приел, че ищцата не е материалноправно легитимирана да предяви иска за собственост не защото договорът за прехвърляне на предприятие от 21.02.2003 г. не е бил вписан и поради това няма вещно-прехвърлително действие, а поради това, че след придобиването на имота от ищцата с постановлението за възлагане, влязло в сила на 20.03.2003 г., ищцата Р. М., действаща като [фирма] отново е прехвърлила търговското си предприятие на [фирма].
Освен това, по този въпрос има задължителна съдебна практика. В решение № 115 от 01.10.2009 г. по т.д.№ 308 от 2009 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. и решение № 122 от 03.11.2009 г- по т.д.№ 122 от 2009 г. на ВКС, ТК, Първо т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК/ е прието,че вписването в търговския и имотния регистър и обнародването на договора за прехвърляне на предприятие има само оповестително, но не и конститутивно действие.
3. Следващият поставен от касатора въпрос /когато прехвърлянето на търговско предприятие е извършено преди придобиването на недвижимия имот от едноличен търговец, чия собственост е имотът- на прехвърлителят или на пробретателят по договора по чл.15 ТЗ/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който би могъл да обуслови допускането на касационното обжалване, тъй като е напълно неотносим към настоящото дело, по което процесният имот е придобит от ищцата, действаща като [фирма] с постановление за възлагане, в сила от 20.03.2003 г., след което ЕТ е сключил нов договор за прехвърляне на търговското си предприятие от 24.03.2003 г.
4. Последният от поставените в изложението правни въпроси /когато има два договора за прехвърляне на едно и също търговско предприятие, извършени в предписаната от закона форма, но в различни дати, кой от договорите поражда правно действие- първият или вторият по време с оглед на факта, че вписването има оповестително, а не конститутивно действие/ също не е въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като в конкретния случай няма сключени два договора за прехвърляне на едно и също търговско предприятие. Действително, с договора от 21.02.2003 г. [фирма] е прехвърлила търговското си предприятие, независимо че този договор не е бил вписан /тъй като вписването има само оповестително, но не и конститутивно действие за прехвърляне на предприятието/. След това, обаче, [фирма] не е бил заличен като търговски субект, а е продължил да осъществява търговска дейност, в резултат на която е придобил нови права и задължения, тоест ново търговско предприятие. Поради това с договора от 24.03.2003 г. [фирма] е прехвърлил на [фирма] това ново търговско предприятие, а не търговското предприятие- предмет на договора от 21.02.2003 г.
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд не следва да бъде допускано.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 1 200 лв.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 599 от 30.11.2015 г. по в.гр.д.№ 613 от 2015 г. на Пазарджишкия окръжен съд, гражданска колегия.
ОСЪЖДА Р. С. М., действаща като [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати В. Атанасова С. и А. К. С. и двамата от [населено място], обл.П. на основание чл.78 ГПК сумата 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.