О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 247
гр. София 20.04. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 1011/ 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
[фирма] / в ликвидация/ е обжалвал въззивното решение на Пернишкия окръжен съд № 347 от 05.10.2015г. по гр.д.№ 443/2015г.
Ответниците Б. Б. Дуранска и И. Г. Дурански чрез процесуалните пълномощници адв. К.Б. и адв.М.Ш. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че на са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена от заинтересувана страна, в законоустановения едномесечен срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК , поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Пернишкият окръжен съд е потвърдил решението на Пернишкия районен съд № 822 от 10.10.2014г. по грд.№ 1407/2013г., с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК, предявен от [фирма] / в ликвидация/ против Б. Б. Дуранска и И. Г. Дурански за установяване , че ищецът е собственик на дворно място, находящо се в землището на [населено място] , съставляващо УПИ LXXXІV -2229 кв.21 по плана на селото.
В. съд е приел, че правото на собственост на ищеца не е доказано, тъй като процесният имот не е отчужден по надлежния ред. Съдът се е позовал на задължителната практика на ВКС по чл. 290 ГПК, според която на основание чл. 74а З. /отм./ обн.ДВ бр. 54/1956г. разпоредбите на чл. 39, ал. 1 от същия закон се прилагат и по отношение на уличните регулации, влезли в сила до 09.07.1956 г., от което следва, че имот, който е бил предмет на отчуждаване с уличнорегулационен план, одобрен преди влизане в сила на изменението на чл.39, ал.1 от З. /отм./ от 1956г., се счита отчужден не от момента на влизане в сила на плана, а от датата на обезщетяване на собственика му, освен, ако до влизане в сила на изменението на закона имотът не е бил завзет по предвидения от закона ред или дължимото за него обезщетение е изплатено отчасти или изцяло. В случая вещото лице е дало заключение, че няма никакви данни за заплащане на обезщетение за процесия имот, не е открит и оценителен протокол за този имот, а имотът е завзет с акт № 63 от 05.06.1957г.
Правният въпрос, който поставя касаторът в изложението за допускане на касационното обжалване: следва ли съдът да обсъди всички представени по делото доказателства, които са относими към спора, не е обуславящ за разглежданото дело, тъй като не са събрани относими за правото на собственост [фирма]/в ликвидация/ доказателства, свързани с валидното отчуждаване на имота, които въззивният съд да не е обсъдил. За да бъде обуславящ за делото такъв правен въпрос, касаторът следва да обоснове тезата за установени по делото факти от конкретни събрани по делото доказателства, които при обсъждането им биха довели до различни от направените в обжалваното решение правни изводи. Според ТР 1/2009г. на ВКС , ОСГК и ТК правният въпрос не може да бъде теоретичен и абстрактен, а следва да бъде изведен от решаващите изводи на съда и да не представлява довод за неправилност на решението.
Правният въпрос дали ли е пълно доказването чрез косвени доказателства относно факт, който обуславя спорното право и когато е установена такава система от доказателствени факти , която да създаде сигурност, че фактът , индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти, наистина се е осъществил, също не е от значение за делото, защото за завземането на имота преди 09.07.2956г. и заплащането на обезщетение на собствениците, което е предпоставка за отчуждаването на имота по реда на З. /отм./ и съответно придобиването на собствеността от държавата, за да може впоследствие бъде придобита собствеността и от преобразуването търговско дружество съгласно чл. 17а З. /отм./, по делото не са събрани нито преки, нито косвени доказателства.
По изложените съображения поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК , касационната жалба не следва да бъде допусната за разглеждане по същество.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал.3 ГПК на ответниците следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство в размер на 1000лв. представляващи платено адвокатско възнагражение за правна защита.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Пернишкия окръжен съд № 347 от 05.10.2015г. по гр.д.№ 443/2015г.
Осъжда [фирма] /в ликвидация/ да заплати на Б. Б. Дуранска и И. Г. Дурански сумата 1000лв. /хиляда лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: