О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 321
София, 22.04.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бонка Йонкова
ЧЛЕНОВЕ: Евгений Стайков
Галина Иванова
изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т. д. № 2402/2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. Т. Х. против решение от 26.11.2014г., постановено по в.гр.д. №6241/2013г. по описа на Софийски градски съд, г.о., ІІ-Б състав.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че въззивният състав неправилно е изтълкувал и приложил разпоредбите на чл.21 и чл.23 ТЗ във вр. с чл.89 ЗЗД. Сочи се, че направените от въззивния съд правни изводи не съответстват на установената по делото фактическа обстановка. Излагат се аргументи, че оттеглянето на упълномощаването на прокуриста по реда на чл.25 ТЗ, обуславя прекратяване по право на договорните правоотношение между търговеца и прокуриста. С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново решение, с което предявеният като частичен иск за неустойка по чл.92 ал.1 ЗЗД да бъде уважен изцяло с присъждане на разноски за трите инстанции.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поставя следния материалноправен въпрос, за който твърди, че е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение: „С оглед разпоредбата на чл.89 ЗЗД, оттеглянето на упълномощаването на прокуриста по реда на чл.25 от ТЗ, би ли могло да се разглежда като основание за прекратяване на договора по чл.23 от същия закон за възлагане от страна на търговеца на прокурист управлението на предприятието му?”. Същевременно в изложението се сочи , че в контекста на същността на правната фигура на прокурата, е налице противоречива съдебна практика като се прави позоваване на решение №10788/18.09.2009г. по адм.д.№3586/2009г. на ВАС, ІV отд.
В срока по чл.287 ал.1 ГПК не е депозиран писмен отговор от ответното дружество [фирма] – [населено място].
Върховен касационен съд, ТК, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното въззивно решениe Софийският градски съд е отменил решението от 8.02.2013г. на Софийски районен съд, 70 с-в, постановено по гр.д.№37212/2011г. в частта му, с която е уважен предявения като частичен иск по чл.92 ал.1 ЗЗД от Г. Т. Х. против [фирма] за сумата 21 000 лв. и вместо него въззивният съд е отхвърлил изцяло иска Г. Х. против [фирма] с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД във вр. с чл.5.04. б”а” от договор за търговско управление от 1.12.2010г.
В мотивите на въззивното решение е посочено, че съдът е приел за установено, че на 1.12.2010г. между ищеца Г. Х. и ответното дружество [фирма], е бил сключен писмен договор за търговско управление със срок на договора четири години, по силата на който ищецът като прокурист се е задължил да изпълнява посочените в договора дейности по управлението и представителството на ответното дружеството срещу задължението на [фирма] да му заплаща уговореното в договора възнаграждение. В чл.5.01 и чл.5.02 са предвидени предпоставките и реда за предсрочно прекратяване на договора, а в чл.5.04 страните са уговорили, че при прекратяване на договора в противоречие с чл.5.01 и чл.5.02 преди 31.12.2012г., дружеството ще дължи на прокуриста обезщетение в размер на дължимото му възнаграждение до края на 2012г.
Въззивният състав е приел, че въз основа на решение на Управителния съвет на [фирма] от 31.05.2011г. и подадено заявление, е било вписано на 7.06.2011г. в Търговския регистър оттегляне на упълномощаването на прокуриста. На 18.08.2011г. Управителния съвет на ответното дружество е взел решение, одобрено от Надзорния съвет за прекратяване на договора за търговско управление от 1.12.2010г., поради допуснати нарушения по чл.3.02 и поради неизпълнение на задълженията на прокуриста по чл.3.13 и чл.3.14 от договора.
На базата на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е стигнал до извода, че ответното дружество не дължи на ищеца уговорената неустойка по чл.5.04 от договора. Съдът е посочил, че процесният договор за търговско управление не е бил прекратен на 7.06.2011г. с вписването на оттеглянето на упълномощаването, тъй като правоотношенията между страните, възникнали въз основа на сключения договор по чл.23 ТЗ, са различни от правоотношенията, произтичащи от упълномощителната сделка по чл.21 ТЗ. В тази връзка в обжалваното решение е посочено, че прекратяването на упълномощаването не води до прекратяване на договорните правоотношения между страните. С оглед събраните по делото доказателства и отчитайки, че в договора е предвидена възможността едностранното му прекратяване да бъде извършено само въз основа решение на Управителния съвет, одобрено от Надзорния съвет на дружеството, съдът е приел, че процесният договор е прекратен правомерно от дружеството на 18.08.2011г., поради допуснати нарушения на чл.3.13 и чл.3.14 от прокуриста, който след 31.05.2011г. не е осигурявал на членовете на Надзорния съвет своевременна, точна и изчерпателна оперативна и финансова информация за дейността на дружеството.
Настоящият състав на ВКС намира, че липсват основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. По начина, по който е поставен въпросът в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК: „С оглед разпоредбата на чл.89 ЗЗД, оттеглянето на упълномощаването на прокуриста по реда на чл.25 от ТЗ, би ли могло да се разглежда като основание за прекратяване на договора по чл.23 ТЗ за възлагане от страна на търговеца на прокурист управлението на предприятието му?”, същият не се явява значим за спора въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, обусловил решаващата воля на съда. С исковата молба ищецът е обосновал претенцията си за неустойка, позовавайки се на неправомерно едностранно прекратяване от страна на дружеството на договора за търговско управление /чл.5.04 във вр. с чл.5.01. и чл.5.02 от договора/, без да релевира съображения за прекратяване на договора по право по чл.89 ЗЗД. Поставеният въпрос, свързващ оттеглянето на упълномощаването с прекратяване на договора по право по чл.89 ЗЗД, не е бил включен в предмета на спора и не е обусловил правните изводи на съда, поради което не е налице общата предпоставка за допускане на касация, съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/2010г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК.
Може да се приеме, че от значение за спора по делото, се явява въпросът във втората му част – Дали оттеглянето на упълномощаването на прокуриста по реда на чл.25 от ТЗ обуславя задължително прекратяването на договора по чл.23 ТЗ? Дори и така конкретизиран /с оглед правомощията на касационния състав/, въпросът не обуславя допускане на касационно обжалване, поради липсата на твърдяната от касатора допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. С решение №133/27.12.2013г., постановено по реда по чл.290 ГПК по т.д.526/2012г. на ВКС, ІІ т.о., е даден отговор на поставения въпрос, а именно, че „прекратяването на упълномощаването е основание за прекратяване на прокурата, но не е основание за прекратяване на договорното правоотношение, защото двете правоотношения имат за свой източник различни юридически факти, съответно – едностранна сделка и договор”. От една страна наличието на задължителна практика на ВКС по поставения въпрос обуславя липсата на предпоставката по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. От друга страна настоящият състав не счита, че е налице необходимост от промяна или актуализиране на съдебната практика във връзка с приложението на разпоредбата на чл.23 ТЗ. Задължението на дружеството по договора за възлагане на търговско управление е да заплаща уговореното възнаграждение на прокуриста до прекратяването на договора. Оттеглянето на упълномощаването не може да се приравни на прекратяване на договора ако в договора не е изрично предвидена такава възможност и доколкото отнемането на представителната власт, без да се прекрати договорното правоотношение, може да превърне прокуриста в обикновен служител на търговеца, респ. доколкото в рамките на действието на договора може да се извърши ново упълномощаване /прокура/. Представеното от касатора решение №10788/18.09.2009г. по адм.д.№3586/2009г. на ВАС, ІV отд., не е пряко относимо към прекратяването на договора за търговско управление по чл.23 ТЗ и не представлява практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 26.11.2014г., постановено по в.гр.д. №6241/2013г. по описа на Софийски градски съд, г.о., ІІ-Б състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :