О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 318
гр. София, 22.04.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1863/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. „Солидарност” – [населено място], обл. Б., срещу въззивно решение № ІІ-18 от 02.04.2015 г., постановено по в. гр. д. № 110/015 г. на Бургаски окръжен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 2368 от 10.12.2014 г. по гр. д. № 2441/2014 г. на Бургаски районен съд, с което по предявен от Х. С. Н. иск с правно основание чл.58 ЗК са отменени като незаконосъобразни решенията, взети на проведеното на 05.01.2014 г. извънредно общо събрание на З. „Солидарност”.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна. Касаторът навежда оплакване, че въззивният съд е тълкувал превратно чл.16, ал.3, т.2 от Закона за кооперациите, в резултат на което е достигнал до необосновани и незаконосъобразни изводи относно изчисляването и формирането на кворума за валидно вземане на решения от общото събрание. Като порок на решението сочи и необсъждането на направеното във въззивната жалба възражение за предявяване на иска по чл.58 ЗК след изтичане на преклузивния срок по чл.58, ал.3 във вр. с ал.5 ЗК.
Допускането на касационно обжалване се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с твърдения, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който не е обсъждан в практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е посочен конкретен процесуалноправен въпрос, а са развити съображения, че : „В трайната съдебна практика липсва тълкуване на текста на нормата на чл.16, ал.3, т.2 ЗК, касаеща определяне на квотата при свикване и провеждане на общо събрание на кооперация”; „Начинът, по който се определя и така се формира броят на член – кооператорите, които трябва да са взели решение за провеждане на извънредно общо събрание, до момента не е обсъждано в нито един съдебен акт на ВКС на какъв принцип се изчислява, още повече, когато ищцата е изнесла от кооперацията всички книги и е невъзможно да се проследи кои са членове и колко е общия им брой”; „В правната доктрина липсва легална формула и дефинирането на броя, нужен за кворум, е субективно извеждан до този момент, по пътя на тълкуването и личните критерии, възприемани от прилагащия правната норма. Това изисква да се даде отговор на въпросите относно критериите, тяхното прилагане и начина на определяне обхвата и обема им, въз основа на които съдът следва да формира вътрешното си убеждение, когато определя дали е налице кворум при съблюдаване принципа на справедливост”. Без да се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, с изложението са представени решения на Районен съд – Пирдоп и на Окръжен съд – Бургас, които не съдържат отбелязване за влизане в сила, определения по чл.288 ГПК на ВКС и решение № 158 от 02.01.2009 г. по т. д. № 569/2007 г. на ВКС, ІІ т. о. /постановено по реда на ГПК от 1952 г. отм./.
Ответницата по касация Х. С. Н. от [населено място], обл. Б., изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 20.05.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Бургаски районен съд, с което по предявен от Х. С. Н. иск с правно основание чл.58 ЗК са отменени решенията на извънредното общо събрание на З. „Солидарност”, проведено на 05.01.2014 г., Бургаски окръжен съд е приел, че решенията са незаконосъобразни, тъй като общото събрание е свикано в нарушение на чл.16, ал.3, т.2 ЗК, а именно – при липса на искане за свикване и провеждане на общо събрание с посочен в поканата дневен ред, изходящо от 1/3 от член- кооператорите на З. „Солидарност”. При формиране на извода за допуснато нарушение на чл.16, ал.2, т.3 ЗК въззивният съд е съобразил обстоятелството, че по делото са представени две искания за свикване на извънредно общо събрание с различен дневен ред, едното от които искане за свикване на извънредно общо събрание с дневен ред „даване на отчет за извършените продажби и изразходване на постъпилите средства”, подписано от 77 член – кооператори, а другото – искане за свикване на извънредно общо събрание с двевен ред „предсрочно освобождаване на всички членове на УС и на председателя на кооперацията”, подписано от 34 член – кооператори. Относно актуалния брой на член – кооператорите в З. „Солидарност” съдът е констатирал, че ответникът не е представил книга на член – кооператорите, а два списъка, съответно списък на член – кооператорите присъствали на извънредно общо събрание на 09.11.2013 г., и актуален списък на член – кооператорите, присъствали на извънредното общо събрание на 05.01.2014 г. След като е съпоставил имената и броя на член – кооператорите по двата списъка и е установил, че няма данни между двете събрания да са освобождавани член – кооператори и да е настъпвала промяна в списъчния състав, въззивният съд е приел, че броят на член – кооператорите към момента на отправяне на исканията за свикване на събранието и към момента на неговото провеждане е бил 235 – толкова, колкото е отразено в списъка за събранието на 09.11.2014 г. На базата на този списъчен състав съдът е преценил, че изискуемата от чл.16, ал.3, т.2 ЗК една трета от член – кооператорите, от които следва да изхожда искането за свикване на извънредно общо събрание, се формира от 78 член – кооператори. Отчитайки обстоятелството, че нито едно от двете искания за свикване на събранието от 05.01.2014 г. не е подписано от 78 член – кооператори, въззивният съд е приел, че няма валидно искане по чл.16, ал.3, т.2 ЗК за свикване на извънредно общо събрание и че с оглед на това взетите от събранието решения подлежат на отмяна като незаконосъобразни.
В съответствие с правомощията си по чл.272 ГПК Бургаски окръжен съд е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, в които е прието, че предявеният на 21.01.2014 г. иск по чл.58 ЗК е процесуално допустим, тъй като към датата на провеждане на общото събрание от 05.01.2014 г. ищцата Х. Н. е имала качеството на член – кооператор на З. „Солидарност”, не е присъствала на събранието и няма данни да е узнала за взетите на него решения преди датата 20.01.2014 г., когато в Агенция по вписванията е подадено заявление за вписване на произтичащите от решенията промени в управителните органи на кооперацията.
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Според разясненията и указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК; Правният въпрос следва да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, а не да е от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждането и преценката на доказателствата от въззивния съд.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е посочил кой е процесуалноправният въпрос, чието разрешаване е обусловило решаващия извод на въззивния съд за незаконосъобразност на оспорените с иска по чл.58 ЗК решения на общото събрание на кооперацията – ответник. Значимият за изхода на делото правен въпрос не може да бъде уточнен от касационната инстанция в рамките на правомощията й в производството по чл.288 ГПК, тъй като съдържанието на изложението се изчерпва със съждения за отсъствието на съдебна практика относно начина, по който се определя и формира броят на член – кооператорите, от които трябва да изхожда искането по чл.16, ал.3, т.2 ЗК за свикване на извънредно общо събрание на кооперация. Развитите съждения предполагат служебно извеждане на релевантния правен въпрос от Върховния касационен съд, което противоречи на принципа на диспозитивното начало и съгласно задължителните указания в т.1 от цитираното тълкувателно решение е недопустимо. Непосочването на правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване и не налага обсъждане на поддържаната от касатора допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
За изчерпателност следва да се отбележи, че в случая специфичната за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК допълнителна предпоставка не е налице. Разпоредбата на чл.16, ал.3, т.2 ЗК е ясна и точна в частта, уреждаща свикването на извънредно общо събрание на кооперация по искане на член – кооператори. Съгласно чл.16, ал.3, т.2 ЗК, извънредно събрание на кооперация се свиква по искане на една трета от членовете на кооперацията, т. е. по искане на една трета от всички член – кооператори в кооперацията към момента на отправяне на искането. Поради абсолютната й яснота разпоредбата на чл.16, ал.3, т.2 ЗК не изисква извеждане на специална формула за изчисляване на броя на член – кооператорите, от които следва да изхожда искането за свикване на извънредно общо събрание, и не създава затруднения в правоприлагането. Преценката дали искането по чл.16, ал.3, т.2 ЗК изхожда от необходимия според чл.16, ал.3, т.2 ЗК брой на член – кооператорите е винаги конкретна и обусловена от съпоставянето на списъчния състав на член – кооператорите в кооперацията, решенията на общото събрание на която се оспорват с иск по чл.58 ЗК, и броя на член – кооператорите, по чието искане е свикано общото събрание. В конкретния случай въззивният съд е формирал извода си за нарушение на чл.16, ал.3, т.2 ЗК след преценка на представените от кооперацията – касатор доказателства относно броя на член – кооператорите към датата на провеждане на общото събрание и броя на член – кооператорите, по чието искане е свикано събранието, като правилността на тази преценка не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Предвид изложеното, въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не се съдържат доводи за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, поради което представената с него съдебна практика не следва да се обсъжда.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІ-18 от 02.04.2015 г., постановено по в. гр. д. № 110/015 г. на Бургаски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :