О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.324
гр. София,25.04.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на дванадесети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1514 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на [фирма] и [фирма] срещу решение №1819 от 23.09.2014 г. по т.д.№1725/2014 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено поправеното с решение от 27.03.2014 г., решение №1705 от 30.04.2014 г. по гр.д.№273/2011 г. на ОС Благоевград, с което договор за особен залог на движими вещи, сключен между [фирма] и [фирма], вписан в ЦРОЗ на 09.07.2010 г., е обявен за недействителен спрямо кредитора [фирма].
В жалбите се излагат съображения, че решението е неправилно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и поради необоснованост, като в изложенията по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. При множество кредитори, ако искът по чл.135 от ЗЗД е предявен само от един от тях, след уважаването му не се ли създава привилегия по отношение на вземането по пътя на заобикаляне на закона в полза на предявилия иска кредитор спрямо останалите, които не са го предявили. 2. Ако се създава привилегия, то допустима ли е същата или нищожна при положение, че законът установява кои са привилегиите и начина на възникването им. 3. При наличие на множество кредитори при какви критерии следва да се урежда конкуренцията на правата им по отношение на длъжника и единия кредитор, в чиято полза длъжникът е учредил обезпечение с част от имуществото си. 4. Увреждаща ли спрямо кредитора ищец ще бъде сделка, при която длъжникът е престирал нещо в полза на кредитор, който е извършил от своя страна контрапрестация, която не е удовлетворена изобщо, като в същото време контрапрестацията на този кредитор е послужила отчасти за удовлетворяване на кредитора ищец. 5. Допустим ли е искът по чл.135 от ЗЗД срещу трето лице, което също е кредитор. 6. Към кой момент следва да се преценява увреждането на кредитора като елемент от фактическия състав на чл.135 от ЗЗД – към момента на извършване на атакуваното действие от страна на длъжника или към момента на завеждане на исковата молба. 7. Налице ли е увреждане по смисъла на чл.135 от ЗЗД на кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека върху имот, стойността на който надхвърля значително вземането му, ако атакуваните с иска действия на длъжника не са свързани с предмета на обезпечението. 8. Трябва ли да бъде уважен иск по чл.135 от ЗЗД, предявен от недобросъвестен кредитор, който не е положил достатъчна грижа за своевременно удовлетворяване на своето вземане, намалил е дадените обезпечения и сам се е поставил в положение на увредено лице.
По отношение шестия от поставените въпроси се поддържа селективното основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради решаването му от въззивния съд в противоречие с практиката на съдилищата, формирана в определение №360 от 27.03.2009 г. по гр.д.№65/2009 г. на ВКС, ГК и решение №2554 от 20.06.2013 г. по т.д.№273/2013 г. на ОС Благоевград, а спрямо останалите въпроси – наличие на предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради значението им за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че събраните по делото доказателства установяват наличие на кумулативно предвидените предпоставки на чл.135, ал.1 от ЗЗД – ищецът [фирма] е кредитор на ответника [фирма] по договор за банков кредит от 09.02.2006 г.; на 09.07.2010 г. ответникът [фирма] като залогоприемател и [фирма], като кредитополучател, са сключили договор за особен залог върху движими вещи за обезпечаване изпълнението на задължения по договор за банков кредит от 27.12.2006 г. и договор за цесия от 16.02.2009 г.; със сключването на договора за особен залог, ответникът [фирма] е придобил привилегията по чл.136, т.3 от ЗЗД, с което се ограничава възможността на ищеца да се удовлетвори от вещите, предмет на договора за особен залог, т.е. налице е увреждащо кредитора ищец действие; длъжникът е знаел, че има кредитор и че със сключването на договора ще затрудни удовлетворяването на вземането му, а тъй като към момента на сключване на увреждащата сделка управител и на двете страни по нея е било едно и също лице, ответникът залогоприемател също е знаел за увреждането. По отношение на въведените от ответниците доводи и възражения, въззивният съд е посочил, че фактите относно: момента и основанието, на което [фирма] е станал кредитор на [фирма], с какви средства са закупени движими вещи, какво е имущественото състояние и налице ли са достатъчно активи на длъжника да покрие задължението към ищеца, и какви действия е извършвал последния в изпълнителното производство, са ирелевантни предвид предмета на спора, поради и което не ги е обсъждал.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Същото, като постановено по допустим иск /длъжникът по увреждащата сделка и неговият съдоговорител са задължителни необходими другари по предявения от кредитора на длъжника иск по чл.135 от ЗЗД, а дали съдоговорителят на длъжника също е негов кредитор е без значение за допустимостта на иска, поради липсата на предвидено в закона ограничение в този смисъл/ е допустимо, с оглед което по петия от поставените въпроси, както и по свързаните с него първи, втори и трети въпрос, касационно обжалване не може да бъде допуснато /още повече, че правните последици от уважаването на предявения иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД очевидно не могат да обусловят решаващата воля на въззивния съд, формирана при обсъждане наличието на предпоставките за уважаване на иска/.
Правната воля на съда, предвид изложените от него мотиви, не е обусловена и от поставените четвърти, седми и осми въпрос. По същите в обжалваното решение липсва произнасяне, а при отсъствие на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК по тези въпроси касационно обжалване не следва да бъде допуснато. За пълнота е необходимо да се посочи, че дори и да се приемат за обуславящи, то по въпросите: кое действие е увреждащо, за правото на кредитора да избере начина, по който да се удовлетвори от имуществото на длъжника и за релевантността на притежаваното от длъжника имущество след извършване на увреждащата сделка, е налице константна, формирана с множество решения по реда на чл.290 от ГПК, практика на ВКС, която изключва бланкетно поддържаното от касаторите селективно основание по чл.280 ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно визираната практика, споделяна изцяло от настоящия състав, отменителният иск по чл.135 от ЗЗД е основателен, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се създават трудности за удовлетворение на кредитора. За обезпечение вземането на кредитора служи цялото длъжниково имущество, поради което право на кредитора е да избере начина, по който да се удовлетвори от това имущество – дали с обезпеченото в негова полза имущество на длъжника или с друго налично такова, като длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото – той не разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. В случай, че длъжникът е добросъвестен, то притежаваното друго имущество би му послужило за доброволно изпълнение на дълга и в този случай обявената на основание чл.135 от ЗЗД относителна недействителност на разпоредителната сделка би изгубила правно значение. При недобросъвестност на длъжника обаче, кредиторът разполага с възможност да се удовлетвори по своя преценка и с оглед интересите си чрез насочване на принудителното изпълнение върху всяко от притежаваните от длъжника имущества, за която именно цел на кредитора е предоставена възможността за провеждане на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД.
Шестият от формулираните въпроси е обусловил решаващата воля на въззивния съд, изложил съображения, че със сключването на договора за особен залог, ответникът [фирма] е придобил привилегията по чл.136, т.3 от ЗЗД, с което се ограничава възможността на ищеца да се удовлетвори от вещите, предмет на договора за особен залог, т.е. налице е увреждащо кредитора ищец действие. Възприетото от въззивният съд обаче разрешение, с което сключването на сделката е посочен като релевантен за преценка увреждането на кредитора момент, е изцяло в съответствие приетото в определение №360 от 27.03.2009 г. по гр.д.№65/2009 г. на ВКС, ГК и решение №2554 от 20.06.2013 г. по т.д.№273/2013 г. на ОС Благоевград, поради което не се установява наличие на поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Предвид липсата на доказателства за направени от ответника по касация разноски пред ВКС, такива не му се следват.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №1819 от 23.09.2014 г. по т.д.№1725/2014 г. на САС.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.