О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 334
София,27.04.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, Търговска колегия, в закрито заседание на 16.02.2016 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 86/16 година
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма] , [населено място] против въззивно решение на Бургаския апелативен съд № 96 от 12.09.2015 г., постановено по в.т.д.№ 233/2015 год., с което е потвърдено решението на Бургаския окръжен съд № 214 от 04.06.2015 г., по т.д.№ 222/2015 г. на БОС и на осн. чл.631 ТЗ е отхвърлена молбата на настоящия касатор, основана на чл.625 ТЗ – за откриване производство по несъстоятелност на [фирма], [населено място].
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу процесуалната законосъобразност на извода на въззивния съд, че искането му за откриване производство по несъстоятелност по отношение на дружеството – длъжник поради свръхзадължеността му, като заявено несвоевременно – за първи път във въззивното производство е недопустимо. Аргументите в подкрепа тезата на касатора са, че дори в депозираната на основание чл.625 ТЗ молба да е налице позоваване единствено на неплатежоспособността на ответника длъжник, като основание за откриване производство по несъстоятелност, то доколкото в хода на процеса е установена свръхзадължеността на търговеца, въззивната инстанция – съд по съществото на спора, е била длъжна да постанови решението си, съобразено така направената констатация – друго самостоятелно основание, предвидено от законодателя. Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното, според обстоятелствената част на касационната жалба, е засиленото служебно начало в производството по несъстоятелност и функционалната обвързаност между състоянието на свръхзадълженост и на неплатежоспособност, при която първото поглъща второто.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определените за значими за крайния правен резултат по делото въпроси на материалното право : 1.”Може ли съдът служебно, без направено искане от кредитора да въведе като основание за откриване на производство по несъстоятелност, непредявеното изрично от ищеца основание на свръхзадълженост на длъжника, когато това състояние на последния е безспорно установено в хода на делото?” и 2. “Следва ли съдът служебно да констатира състоянието на свръхзадълженост на длъжника и да се произнесе съгласно произтичащите от нея правни последици, въпреки,че свърхзадължеността не е въведена като изрично основание в молбата по чл.625 ТЗ, във вр. с чл.608, ал.1 ТЗ ?”
Ответникът по касационната жалба не е заявил становище в срока по чл. 287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на установения в закона преклузивен срок от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на факултативен касационен контрол въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, след самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, е приел, че ищецът, в качеството си на кредитор има изискуемо парично вземане от ответника с произход търговска сделка помежду им, което последният неизпълнява, така както неизпълнява и задълженията си към Н., но не поради обективна невъзможност да изпълни, а поради нежеланието си да престира дължимото. Позовавайки се на заключението на изслушаната съдебно -икономическа експертиза и установените с нея показатели за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност, както и общото финансово икономическо състояние на длъжника, решаващият състав на Бургаския апелативен съд е изградил краен правен извод, че ответното търговско дружество разполага с възможност да погасява краткострочните си задължения с наличните си краткосрочни активи, поради което въведената с чл.608, ал.2 ТЗ презумпция е оборена в процеса. Съобразявайки твърдяното в исковата молба основание за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на [фирма] ,въззивната инстанция е преценила като недопустимо заявеното едва във въззивното производство друго самостоятелно основание по чл. 607а ТЗ – свръхзадължеността на търговското дружество. Изложени са съображения, че безспорно установените в хода на процеса по – големи общи задължения на ответника спрямо неговите активи е индиция за неговата свръхзадълженост, но доколкото тя не е посочено като основание в молбата на ищцовото търговско дружество, основана на чл.625 ТЗ, то съдът дължи произнасяне единствено относно твърдяната неплатежоспособност, като основание за откриване на производството по несъстоятелност, която последна останала недоказана по делото, обосновава правен извод за наличие на предпоставките на чл.631 ТЗ.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение позволяват да се приеме, че поставените от касатора материалноправни въпроси, които са почти идентични, покриват изискването на процесуалния закон за формулиране на релевантен за изхода на конкретното дело въпрос, в каквато насока са задължителните постановки в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Неоснователно по отношение на същите е поддържаното селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В несъответствие със задължителните за съдилищата указания в т.4 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС то е посочено бланкетно. Аргументирано единствено чрез възпроизвеждане на законовия му текст, без изложени доводи за значението на формулираните материалноправни въпроси за точното прилагане на закона и за развитие на правото визираното от касатора селективно основание, според цитираната задължителна практика на ВКС, не следва да бъде обсъждано от състава на касационната инстанция в производството по чл.288 ГПК.
Нещо повече, дори да се приеме, че сочената допълнителна процесуална предпоставка за достъп до касация – критерия за селекция по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК подлежи на разглеждане, то той е неприложим по следните съображения:
Съгласно задължителните разяснения в т.4 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС селективно основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК е налице, било когато приложимата правна норма е неясна, непълна или вътрешно противоречива и се налага изясняване на съдържанието и чрез изправително тълкуване, било когато формираната по приложението и съдебна практика е неправилна и следва да бъде изоставена, или макар и правилна – създадена при други обществено икономически условя и достижения на правната доктрина тази съдебна практика се нуждае от осъвременяване. В случая сочените хипотези отсъстват. Освен, че разпоредбите на чл.607а, на чл.621а, ал.1, т.2 , на чл.630 и чл.631 ТЗ са ясни и непротиворечиви, то по приложението им, вкл. в контекста на формулираните от касатора въпроси на материалното право е формирана задължителна практика на ВКС – служебно известните на настоящия съдебен състав решения на ТК, постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК: № 201 от 11.12.2014 г. по т. д. № 659/2014 г. на І т. о., № 188 от 04. 12. 2012 г. по т.д.№ 323/2012 г. на І т.о., № 174 от 05. 12.2011 г. по т.д.№ 567/2011 г. на ІІ т. о., по отношение на които не само няма доказана обществена и правна необходимост да бъде променена, но и няма наведени в тази насока доводи от касатора. Същата е в смисъл, че производство по несъстоятелност може да бъде открито при неплатежоспособност и/или при свръхзадълженост на търговеца, като предвидените в разпоредбата на чл.607а от ТЗ основания, могат да бъдат предявени и в условията на кумулативност или евентуалност, но при всички положения предвид принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът по несъстоятелността е обвързан от наведеното в молбата по чл. 625 от ТЗ основание за откриване на производство по несъстоятелност. Следователно на преценката на съда е предоставен само избора на ред, по който следва да бъде открито производството по несъстоятелност, но не и процесуална възможност служебно да изследва всечки законови основания за откриване на производство по несъстоятелност, вкл. невъведените своевременно такива. С тази задължителна практика въззивният съд изцяло се е съобразил, поради което искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
При отсъствие на заявено от ответника искане за деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС намира, че не дължи произнасяне по отговорността за същите, предвид изход на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното, състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.280, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд № 96 от 12.09.2015 г., по в.т.д.№ 233 /2015 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: