1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 420
гр.София, 28.04.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесети април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1635/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. на Р. Б. (П.) с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 2603 от 30.12.2015 г. по гр.д.№ 3567/ 2015 г., изменено в частта за разноските с определение № 826/ 09.03.2016 г. С него е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 5780/ 2015 г. и по този начин П. е осъдена да заплати на Р. Д. П. 15 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди и 2 600 лв обезщетение за имуществени вреди, търпени от неоснователно повдигнато обвинение, за което е оправдан с присъда по НОХД № 12516/ 2009 г. на Софийски районен съд, със законната лихва върху тези суми от 13.05.2014 г. и съответната част от разноските по делото, като за разликата до пълния предявен размер от 26 000 лв искът за обезщетяване на неимуществени вреди е отхвърлен.
Р. П. не е обжалвал решението в отхвърлящата иска за обезщетяване на неимуществени вреди част и в тази част то е влязло в сила.
Касаторът П. на Р. Б. претендира допускане на касационен контрол по материалноправния въпрос за приложението на обществения критерий за справедливост при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди от неоснователно повдигнато обвинение, който счита, че се разрешава противоречиво от съдилищата. Освен това повдига процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно съществуващи обективни обстоятелства, които са от значение за точното прилагане на принципа на справедливост и да изложи мотиви по въпроса стоят ли вредите в причинна връзка с незаконното обвинение. Счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – Тълкувателно решение № 1/ 04.01.2001 г. по тълк.д.№1/ 2000 г. на ОСГК на ВКС, и Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д.№ 3/ 2004 г. на ОСГК на ВКС.
Ответната по касация страна Р. П. оспорва жалбата срещу решението по иска за имуществени вреди като недопустима. В останалата част поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Според него по поставените от касатора процесуалноправни въпроси въззивното решение съответства, а не противоречи на практиката на ВКС, а по материалноправния въпрос П. не е установила твърденията си за наличие на противоречива съдебна практика.
Възраженията на ответната страна за частична недопустимост на жалбата касационната инстанция намира за основателни. Съдебната практика приема, че претенциите за обезщетяване на неимуществени и имуществени вреди се предявяват с отделни искове, всеки от които има своя цена. Съгласно чл.280 ал.2 т.1 ГПК, по отношение на решенията на въззивните съдилища по граждански дела, образувани по искове с цена до 5 000 лв, възможността за касационно обжалване е изключена. Цената на иска е равна на размера на търсената сума (чл.69 ал.1 т.1 ГПК), следователно по претенцията за обезщетяване на имуществени вреди, предявена в размер 2 600 лв, въззивното решение е окончателно. В тази част жалбата е недопустима и не следва да бъде разглеждана по същество.
В останалата част съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване – за неоснователно.
За да уважи частично предявения иск за обезщетяване на неимуществените вреди, въззивният съд, излагайки собствени фактически и правни съображения, е приел, че на 28.04.2009 г. срещу Р. П. е повдигнато обвинение за извършено в съучастие престъпление по чл.291 ал.1 НК, взета му мярка за неотклонение „подписка”. Наказателното производство срещу него е продължило до 13.05.2014 г., когато е оправдан с влязла в сила присъда. Инстанцията по същество приела, че при тези факти отговорността на държавата да обезщети причинените вреди от неоснователно предприетото наказателно преследване срещу ищеца е ангажирана. По отношение на размера на дължимото обезщетение посочила, че отчита тежестта на обвинението, взетата мярка за неотклонение и извършената полицейска регистрация на ищеца, медийното отразяване на процеса. От свидетелските показания приела, че обвинението сринало усещането за пълноценност и значимост на ищеца, засегнало самочувствието му и авторитетът, който е имал като вещо лице с дългогодишен професионален опит. Като отчел всички тези обективно съществуващи обстоятелства, съдът приел, че обезщетение от 15 000 лв е справедливо за търпените от ищеца неимуществени вреди.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставените като основание за допускане на касационното обжалване правни въпроси са обуславящи, но не са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито се разрешават противоречиво от съдилищата. Размерът на обезщетението е определен при спазване на указанията, дадени с Постановление на Пленума на Върховния съд № 4 от 1968 г., а въззивното решение е мотивирано според изискванията на Тълкувателно решение № 1 от 2001 г. и Тълкувателно решение № 3 от 2005 г. на ОСГК на ВКС. При присъждане на обезщетението съдът е посочил кои конкретно установени по делото обстоятелства са релевантни за определянето му в справедлив размер и ги е подложил на преценка в мотивите си. Той не е приел, че следва да се определи обезщетение за вреди, които не са в причинна връзка с незаконното обвинение. Мотивирал е извода си защо счита, че сумата 15 000 лв е адекватна на търпените неимуществени вреди, поради което по процесуалноправните въпроси решението му е в съответствие (не в противоречие) с практиката на Върховния касационен съд.
По повдигнатия материалноправен въпрос не се установяват твърденията на касатора, че се разрешава противоречиво от съдилищата. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, извод за наличие на противоречива практика може да се направи само при различно разрешаване на един и същ правен въпрос в две влезли в сила решения, като касаторът е този, който следва да представи доказателства за това. П. се позовава на решения на Върховния касационен съд по гр.д.№ 3684/ 2013 г., ІІІ г.о. и по гр.д.№ 957/ 2012 г., ІІІ г.о, както и на решение на Варненски апелативен съд по гр.д.№ 540/ 2010 г., но те не разрешават поставения въпрос по противоположен начин в сравнение с обжалваното въззивно решение. Противоречие между влезли в сила съдебни актове относно приложението на критерия „справедливост” при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение може да бъде изведено само при сходни фактически предпоставки (характер и тежест на обвинението и взетите мерки за принуда, продължителност на наказателното производство и извършени с участие на неоснователно обвинения следствени действия, идентични последици в емоционалната сфера на незаконно обвиненото лице и др. под.). Случаят не е такъв, тъй като нито едно от представените влезли в сила решения не определя размер на обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение в престъпление по чл.291 НК (обвиненията са били за самоуправство, изнудване и държане на високорискови наркотични вещества), при същата продължителност на наказателното преследване и със същата степен на засягане на личната сфера на ищеца. При тези особености по всяко от делата, присъждането на различни по размер обезщетения с всяко от решенията, е обективно обусловено. Поради това не може да се приеме, че тези решения, съпоставени с обжалваното, обективират наличие на противоречива съдебна практика.
Предвид изложеното, поставените от касатора П. на Р. Б. въпроси във връзка с въззивното решение по иска за обезщетяване на неимуществени вреди, нямат значението нито по т.1, нито по т.2 на ал.1 на чл.280 ГПК и по тях касационно обжалване не следва да бъде допуснато. В частта, в която се атакува въззивното решение по иска за имуществените вреди, жалбата не е допустима и следва да бъде оставена без разглеждане по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА касационната жалба на П. на Р. Б. против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 2603 от 30.12.2015 г. по гр.д.№ 3567/ 2015 г. в частта му, с която е осъдена да заплати на Р. Д. П. 2 600 лв обезщетение за имуществени вреди, търпени от неоснователно повдигнато обвинение, за което е оправдан с присъда по НОХД № 12516/ 2009 г. на Софийски районен съд, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 2603 от 30.12.2015 г. по гр.д.№ 3567/ 2015 г., изменено в частта за разноските с определение № 826/ 09.03.2016 г., в останалата обжалвана част.
Определението подлежи на обжалване в частта, в която касационната жалба е върната, пред друг състав на Върховния касационен съд в седмичен срок от връчване на препис от определението на касатора, а в останалата част не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: