ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 426
София, 03.05.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 6313 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Ж. като процесуален представител на В. Х. Х. от [населено място] и на Т. К. Х. от с.гр. срещу въззивното решение на Бургаския апелативен съд /БАС/ от 17.ІХ.2015г. по в.гр.д. № 185/2015г.
Ответникът по касационните жалби Н. а. за п. в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез процесуалния си представител К.Т. е заел становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационните жалби са допустими – подадени са в преклузивния срок и от страни, имащи право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 17.ІХ.2015г. БАС е потвърдил решението на Бургаския окръжен съд от 23.ІІ.2015г. по гр.д № 1235/2014г., с което е признат за недействителен по отношение на държавата договор за дарение, предмет на нот.акт № ***/03.VІІІ.201*г., с който В. Х. дарил на майка си Т. К. недвижим имот, подробно индивидуализиран, находящ се в [населено място].
Въззивният съд е приел, препращайки и към мотивите на първоинстанционния, че са налице предвидените в чл.216 ал.1 т.1 ДОПК предпоставки за основателност на предявения иск – заповед за възлагане на данъчна ревизия на ответника Х. за данъчни задължения по чл.35 ЗОДФЛ и по чл.42, 43 и 48 ЗДДФЛ за периода 01.І.2004г. – 31.ХІІ.2008г. му е връчена на 10.ІІІ.2010г., а заповедта за удължаване на срока за извършване на ревизията – на 15.VІ.2010г.; с влязло в сила на 25.Х.2013г. решение на Бургаския административен съд по адм.д. № 2640/2010г. е установено данъчно задължение на Х. /20679.67лв. по чл.35 ЗОДФЛ /отм./ за 2004г. с лихва 14582.53лв. и 1806лв. за 2006г. с лихва 813.10лв./; на 03.VІІІ.2011г., т.е. след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, между ответниците – син и майка – е сключен атакуваният по настоящото дело договор за дарение. В такива случаи законът предвижда необорима презумпция, че действията и сделките имат за цел осуетяване събирането на вземания от публичен интерес, поради което други обективни елементи, като вреда и знание за увреждането, не се включват във фактическия състав на посочената разпоредба. Независимо, че разпоредбата не изисква знание за увреждане на третото лице, с което длъжникът договаря, обстоятелството, че страните по договора са свързани лица по смисъла на пар.1 т.3 б.”а” ДОПК като роднини по права линия, е презумпция за знание. От значение за действителността на сделката е датата на връчване на заповедта за ревизия, а не влизането в сила на ревизионния акт. Ако в административната и съдебната фаза на ревизионното производство не се внесат предварителни ограничения за запазване на имуществената сфера на длъжника, лесно би могло да бъде блокирано принудителното изпълнение на ревизионния акт.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на така постановеното решение не следва да бъде допускано.
В изложението на касатора В.Х. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса допустимо ли е да се приеме, че извършените действия /дарение на процесния имот/ са недействителни след момента на връчване на заповедта за възлагане на ревизията, в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Със сочената практика, обективирана в решения по т.д. № 430/2009г. на ВКС ІІ ТО и по гр.д. № 308/2011г. ІІІ ГО, според която публичното вземане трябва да е установено с влязъл в сила административен акт или влязло в сила съдебно решение като предпоставка за обявяване относителната недействителност спрямо държавата на сделки или действия, не се обосновава наличието на това основание за допускане на касационно обжалване. Това е така поради липсата на данни в първото решение за това дали атакуваната разпоредителна сделка е извършена след датата на връчване на заповедта за възлагане на ревизията, както и поради приетото за установено във второто решение обстоятелство, че разпоредителната сделка е извършена след влизането в сила на ревизионен акт.
В изложението на касаторката Т.Х. се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 и 3 ГПК по въпроса дали публичното вземане, по което ищецът по отменителния иск се явява кредитор /т.е. разполага с процесуална легитимация за предявяването му/, следва да е установено с влязъл в сила административен акт, респективно с влязло в сила решение. Поставянето на този въпрос е обосновано с твърдение, че в случая липсвали както влязъл в сила ревизионен акт, така и съдебно решение, влязло в сила, което водело до липса на активна и пасивна процесуална легитимация. По така поставения въпрос с решението по т.д. № 430/2009г. на ВКС ІІ ТО /според което публичното вземане трябва да е установено с влязъл в сила административен акт или с влязло в сила решение като предпоставка за обявяване относителната недействителност спрямо държавата на сделки или действия/ не се обосновава соченото основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване с оглед приетото от въззивния съд за установено с влязло в сила /преди предявяването на иска/ съдебно решение данъчно задължение на ответника Х.. А в решението по т.д. № 534/2011г. на ВКС І ТО поставеният въпрос не е бил предмет на разрешаване.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това основание не се обуславя от произнасянето от въззивния съд по въпроса в противоречие със задължителна съдебна практика, с каквото то е обосновано в изложението /при което би била налице хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК/. Освен това, не се твърди нито липса на съдебна практика по въпроса, нито наличие на основание за изменението на такава, нито неясни, непълни или противоречиви приложими в случая закони, което е пречка за преценка дали така поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския апелативен съд, ГО, № 86 от 17.ІХ.2015г. по гр.д № 185/2015г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: