ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 425
София, 03.05.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 6105 по описа за 2015г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Г. като процесуален представител на СОУ ”Хр.Б.” [населено място], област С., срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд от 02.ІХ.2015г. по в.гр.д. № 330/2015г.
Ответникът по касационната жалба Б. Р. Б. от [населено място] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК чрез адвокат Н. е заел становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С решението си от 02.ІХ.2015г. СОС е потвърдил решението на Смолянския районен съд от 01.VІ.2015г. по гр.д № 172/2015г., с което са уважени предявените от Б. Б. срещу СОУ „Хр.Б.” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ и за прогласяване за недействителна на клаузата срок в трудов договор от 18.ХІ.2014г., като същия се счита сключен за неопределено време.
Ищецът е заемал при ответника длъжността „шофьор на автобус” по трудов договор от 14.ІХ.2012г. за срок от 17.ІХ.2012г. до 31.V.2013г., изменен, считано от 01.Х.2012г. до 31.V.2013г.; на 16.ІХ.2014г. е сключен нов трудов договор за същата длъжност със срок за изпитване до 18.ХІ.2014г., а процесния трудов договор е сключен за срок от 19.ХІ.2014г.до 05.І.2015г. Със заповед от 05.І.2015г. ищецът е уволнен поради изтичане на уговорения срок и на срока за валидност на два от задължителните документи за заемане на длъжността – удостоверение за психологическа годност, валидно до 06.ХІІ.2014г., и карта на водача, валидна до 05.І.2015г. След прекратяване на трудовия договор на 07.І.2015г. ищецът се снабдил с удостоверение с валидност до 2018г., а на 13.І.2015г. – и с карта.
При тези обстоятелства съдът е направил извод за недействителнвост на клаузата срок в последния трудов договор поради противоречие с чл.68 ал.4 КТ, който поради това и по силата на чл.68 ал.5 КТ се счита за неопределен срок. Липсва каквото и да било основание, релевантно към хипотезите по чл.68 КТ, за сключване на серия срочни договори с ищеца. Като неоснователни са оценени възраженията на ответника за обвързване на срока с изтичането на срока на удостоверяващите професионалните компетенции на ищеца документи – чл.68 КТ не съдържа подобно основание за сключване на срочен договор, освен това работодателят не би могъл да знае предварително дали работникът няма да поднови документите към датата на изтичане на срока им. Прието е, че уволнителното основание не покрива и състава на чл.328 ал.1 т.6 КТ – очевидно е от издадените документи, че ищецът притежава необходимите квалификация и образование за изпълняваната длъжност, а дори и да липсват, това не сочи на липса на образование и квалификация. Работодателят е използвал това обстоятелство тенденциозно, за да прекрати договора, предвид и обстоятелството, че към момента на прекратяването ищецът е бил в отпуск по болест, а след завръщането му на работа вече е притежавал удостоверение. С оглед основателността на претенцията за незаконност на уволнението основателни са и тези за възстановяване на работа и за присъждане на обезщетение по чл.225 ал.1 КТ.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът сочи произнасяне от въззивния съд по въпроса „обвързването на крайния срок на срочен трудов договор с изтичане срока на валидност на удостоверяващи качествата на водач да заема длъжността и неговата професионална квалификация документи представлява ли изключение по смисъла на чл.68 ал.4 КТ за сключване на трудов договор за срок по-малко от една година и изтичането на срока на валидност на тези документи представлява ли „други обективни причини” по смисъла на пар.1 т.8 от ДР на КТ”, по който въпрос липсвала практика. Така поставен, въпросът не е от значение за спора, защото основният решаващ извод на съда е, че в договора липсва каквото и да било основание, относимо към хипотезите по чл.68 КТ за сключването му като срочен, и поради противоречието на клаузата в него за срок на чл.68 ал.4 КТ тя е недействителна. При това положение тълкуването на разпоредбите на чл.68 ал.4 и на пар.1 т.8 от ДР на КТ при посочените във въпроса условия би било необходимо /с оглед приетото от въззивния съд във връзка с възражението на касатора, че сключването на договора за определен срок е обвързано с изтичането на срока на документите/ само в случай, че в договора изрично бе посочено като обуславящо срочността му изтичането на срока на валидност на документите.
Няма произнасяне от въззивния съд по втория поставен от касатора в изложението му въпрос „длъжен ли е съдът при прогласяване недействителност на клауза срок в трудов договор и след като се увери, че към датата на изтичане на срока на договора работникът не разполага с необходимите документи за заемане на длъжността и удостоверяващи професионална квалификация да възстанови ищеца на заеманата длъжност”. Това е така, тъй като изводът си за основателност на претенцията за възстановяване на работа съдът е обосновал единствено с незаконността на уволнението на ищеца.
Изложените съображения налагат извод за липса на основната предвидена в чл.280 ал.1 ГПК предпоставка за допускането на касационно обжалване, а именно, произнасянето от въззивния съд по имащи значение за изхода на спора материалноправни и/или процесуалноправни въпроси, при което е безпредметна преценката за наличието и на твърдяната допълнителна предпоставка – въпросите да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени 500лв. заплатен адвокатски хонорар за настоящата инстанция по договор за правна защита и съдействие от 01.ХІ.2015г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Смолянския окръжен съд № 456 от 02.ІХ.2015г. по гр.д № 330/2015г.
ОСЪЖДА С. О. У. „ХР.Б.” [населено място], област С., да заплати на Б. Р. Б. от с.с. 500лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: