– 2 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 218
гр. София 03.05.2016 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 18.11.2015 (осемнадесети ноември две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 5640 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 107 538/04.09.2015 година, подадена от Д. Н. Ц., срещу определение № 11 114/20.05.2015 година на Софийски градски съд, търговско отделение, постановено по ч. гр. д. № 4816/2015 година.
С обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е оставил без уважение подадената от Ц. срещу разпореждане от 27.11.2014 година на Софийски районен съд, 61-ви състав, постановено по гр. д. № 23 801/2006 година, частна жалба с вх. № 1 003 160/16.01.2015 година. В частната касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното определение е постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се отмени разпореждане от 27.11.2014 година на Софийски районен съд, 61-ви състав, постановено по гр. д. № 23 801/2006 година.
Ц. е бил уведомен за обжалваното определение на 01.09.2015 година, а подадената от него срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 107 538/04.09.2015 година. Предвид на това е спазен установения в разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Жалбата е подадена от надлежна страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 284 от ГПК, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
С разпореждане от 27.11.2014 година на Софийски районен съд, 61-ви състав, постановено по гр. д. № 23 801/2006 година е върната подадената от Димитър Н. Ц. срещу постановените по делото решение № 1950/26.02.2014 година и решение № 7357/25.07.2014 година въззивна жалба с вх. № 1 045 734/12.11.2014 година. Това разпореждане е било обжалвано от Ц. и е потвърдено с обжалваното определение на Софийски градски съд. С последното е прието, че съобщенията за двете решения са били връчени на Ц. по реда на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 1 от ПЗРГПК. Посочено е, че за първото решение връчването се е осъществило на 10.05.2014 година, а за второто на 26.09.2014 година като от тези дати е започнал да тече предвидения в закона срок за обжалване на всяко едно от решенията. С оглед на това към момента на подаването на въззивната жалба с вх. № 1 045 734/12.11.2014 година сроковете за обжалване на двете решения са били изтекли и същата е подлежала на връщане по реда на чл. 200, ал. 1, б. „а” от ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 1 от ПЗРГПК. Въз основа на тези си фактически и правни изводи въззивният съд е преценил, че обжалваното разпореждане на първоинстанционния съд е правилно и затова е оставил подадената срещу него частна жалба без уважение.
Обжалваното определение № 11 114/20.05.2015 година на Софийски градски съд, търговско отделение, постановено по ч. гр. д. № 4816/2015 година е такова по чл. 274, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК за това. Самото касационното обжалване може да се допусне, в случай че в изложението си по чл. 284, ал. 1, т. 3 от ГПК касаторът формулира и постави правен въпрос, който е разрешен с обжалваното определение и който, както е посочено в т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, е от значение за изхода по конкретното дело, включен е в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда при постановяването на акта му. При това този въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Както е посочено в цитираното ТР касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали формулирания от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основания за неправилност на въззивния съдебен акт по чл. 281, т. 3 от ГПК. Проверката за законосъобразност на този акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Ц. е обосновал, че определението на Софийски градски съд подлежи на касационен контрол по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, а като мотиви за това е посочил, че крайните изводи и предприетите последващи процедури на решаващия състав се базират на информация, че „по данни на съседи” Ц. живее другаде. Тази непрецизна формулировка не била съобразена със законовите изисквания и липсвала задължителната по закон конкретика-в кой часови диапазон е посещаван адреса, имената на подалите информацията съседи, както и дали същите са от същия етаж, вход, блок или улица. В тази връзка се сочи, че информацията във всички съобщения, въз основа на които е приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от ГПК (отм.) е недостоверна. Неверните и некоректно отразени данни в призовките и съобщенията опорочавали процедурата по уведомяването на страната за хода на производството, но въпреки това са били приети за изрядни от въззивният съд. Тези данни обосновавали последващите процесуални етапи от производството като по този начин пороците им са мултиплицирали и в крайния съдебен акт, като това обаче било извън компетенциите на висшестоящата инстанция по контрол на правилността на решението. Освен това се сочи, че липсвало уточнение не само на коя редакция на чл. 200, но и от кой ГПК-действащ или отменен се е позовал първоинстанционният съд, което изрично възражение на касатора не е било обсъдено от въззивния съд и това е довело до нарушаване на правото на защита на Ц.. Налице е било нарушение на процесуалния закон, доколкото не били спазени предвидените при неустановяване на адресата на връчването процедури. Така посочените от Ц. мотиви за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд се припокриват, макар и не буквално, с посочените в частната касационна жалба доводи за касационно обжалване на съдебния акт по чл. 281, т. 3 от ГПК. По своето същество същите представляват твърдения за това, че въззивният съд неправилно е установил фактическата обстановка по спора, а това от своя страна е довело и до неправилни правни изводи от негова страна при постановяването на обжалваното определение и са основания за касационно обжалване на определението по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК. Както се посочи по-горе обаче съдът ще извърши проверка на законосъобразността на обжалваното определение въз основа на тези твърдения едва след като същото бъде допуснато до касационно обжалване. Предвид на това касаторът не е изпълнил задължението си по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен в обжалваното определение. Касационният съд не е компетентен служебно да извлече и формулира такъв въпрос от посочените в изложението на касатора по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, а може само да уточни или конкретизира вече поставения такъв. При липса на формулиран от касатора правен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК касационният съд е в невъзможност да извърши проверка за това дали са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение на Софийски градски съд и такова не може да се допусне.
С оглед на това не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд и такова не трябва да се допуска.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 11 114/20.05.2015 година на Софийски градски съд, търговско отделение, постановено по ч. гр. д. № 4816/2015 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.