О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
гр. София, 04.05.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2253/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. К. Й. със съдебен адрес в [населено място] срещу въззивно решение № 2261 от 08.12.2014 г., постановено по т. д. № 1052/2014 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав. С посоченото решение, след отмяна на решение от 27.12.2013 г. по т. д. № 2/2013 г. на Кюстендилски окръжен съд в обжалваната пред въззивната инстанция част, е отхвърлен предявеният от В. К. Й. против [фирма] иск с правно основание чл.208 КЗ за заплащане на сумата 29 339 лв. – застрахователно обезщетение за настъпило на 22/23.05.2009 г. застрахователно събитие „кражба” на лек автомобил „К.”, модел „В.”, с рама 1С8GYB354Y523474, двигател № V., с ДК [рег.номер на МПС] , ведно със законната лихва от 23.12.2012 г. до окончателното плащане, и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 8 893.85 лв. – обезщетение за забава за периода 08.07.2009 г. – 22.05.2012 г.
С касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно и за уважаване на исковете с присъждане на направените по делото разноски. В основната си част жалбата съдържа анализ на фактите и доказателствата по делото, като единственото конкретно оплакване за неправилност на въззивното решение е за допуснато от въззивния съд нарушение на чл.161 ГПК. Касаторът поддържа, че въпреки неизпълнението на задължението на ответника – застраховател да представи доказателства от значение за установяване настъпването на застрахователното събитие „кражба”, въззивният съд не е приел за доказан факта на кражбата, а е отхвърлил исковете с мотив, че не са ангажирани доказателства за настъпило застрахователно събитие.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл по „основни въпроси, от които зависи изхода на делото” : „Настъпило ли е застрахователно събитие, за което застрахователят отговаря; Кой и с какви доказателствени средства следва да бъде установено настъпилото застрахователно събитие; Образуваното досъдебно производство по заявената от пострадалото лице кражба достатъчно основание ли е, за да се приеме за доказано настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят отговаря, съобразно сключения между страните застрахователен договор; Следва ли ищецът да доказва настъпилото застрахователно събитие, ако да – с какви доказателствени средства става това доказване”. Според касатора, въззивното решение противоречи на практиката в решение № 211/06.12.2012 г. по т. д. № 1029/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 22/12.09.2013 г. по т. д. № 679/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, І т. о., и решение № 86/18.07.2014 г. по т. д. № 2230/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., тъй като при налични доказателства по делото, установяващи по безспорен и категоричен начин уведомяването на органите на МВР за настъпилото застрахователно събитие и образуването на досъдебно производство за отнемане на процесното МПС, въззивният съд неоснователно е приел застрахователното събитие за недоказано. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с аргументи, че разпоредбата на чл.208, ал.1 КЗ е неясна и се нуждае от тълкуване „по приложението й в частта с какви доказателства се установява настъпилото застрахователно събитие” и че „казусът сочи на необходимост от уточняване на доказателствата, с които може да се установява настъпилото застрахователно събитие”.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], не заявява становище по жалбата..
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да отмени решението на Кюстендилски окръжен съд в обжалваната осъдителна част и да отхвърли предявените от В. К. Й. против [фирма] обективно съединени искове за заплащане на сумите 29 339 лв. и 8 893.85 лв., претендирани като застрахователно обезщетение за вреди от настъпило на 22/23.05.2009 г. застрахователно събитие „кражба” на лек автомобил „К. В.” с рег. [рег.номер на МПС] и обезщетение за забава при изплащане на застрахователното обезщетение, Софийски апелативен съд е приел, че ищецът – застрахован не е ангажирал доказателства за настъпване на застрахователното събитие като предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение по чл.208, ал.1 КЗ от ответника – застраховател. Въззивният съд е обсъдил приетите в първоинстанционното производство доказателства – постановление от 22.07.2011 г. на ОП – Б., с което е отменено постановление на РП – Б. за отказ да се образува досъдебно производство по преписка № 3923/2010 г. във връзка с кражбата на процесния лек автомобил и преписката е върната на РП – Б. с указания за извършване на допълнителна проверка за наличие или липса на престъпление от НК, и писмо от РП – Б. до пълномощника на ищеца, че проверката по случая не е приключила към 03.02.2012 г. След преценка на тези доказателства обаче съдът е преценил, че те не доказват факта на настъпване на застрахователното събитие и при липса на други доказателства за същия факт е отхвърлил иска по чл.208, ал.1 КЗ и акцесорния иск по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос /чл.280, ал.1 ГПК/, по отношение на който са осъществени някои от допълнителните изисквания по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос, разрешен в обжалваното решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Правният въпрос трябва да е формулиран ясно и точно от касатора и да е от значение за изхода на делото, за формиране на решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на въззивното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждането на доказателствата. В съобразителната част на тълкувателното решение е проведено разграничение между основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които имат значение за правилността на въззивното решение и се преценяват само след допускане на касационно обжалване в производството по чл.290 ГПК, и специфичните основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК, в зависимост от които се селектират касационните жалби в стадия на производството по чл.288 ГПК.
Формулираните от касатора въпроси в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК да са от значение за формиране на решаващата правна воля на въззивния съд по предмета на спора. Въззивният съд е отговорил отрицателно на първия поставен въпрос – настъпило ли е застрахователно събитие, за което застрахователят отговаря, след преценка на доказателствата по делото. Обсъждането и преценката на доказателствата са част от решаващата правораздавателна дейност на въззивната инстанция, поради което – както е указано в цитираното тълкувателно решение, свързаните с нея въпроси не са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а въпроси от значение за правилността на въззивното решение, които не могат да послужат като общо основание за допускане на решението до касационен контрол. При разрешаване на спора по делото въззивният съд не се е произнасял по въпросите кой и с какви доказателствени средства следва да установи настъпилото застрахователно събитие и дали образуваното досъдебно производство по заявена от „пострадалото лице” кражба е достатъчно да се приеме, че е настъпило застрахователно събитие, за което застрахователят отговаря. За да отхвърли иска по чл.208, ал.1 КЗ, съдът е приел, че в конкретния случай ищецът – застрахован не е ангажирал категорични и безспорни доказателства за извършена кражба на застрахования лек автомобил и че представените доказателства за образувано по случая досъдебно производство не доказват по несъмнен начин застрахователното събитие. Произнасянето в този смисъл също е обусловено от обсъждане на представените по делото доказателства, поради което поставените във връзка с него въпроси имат значение за правилността на въззивното решение, а не за допускане на касационното обжалване. Единственият въпрос, който покрива общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК, е въпросът дали застрахованият ищец следва да доказва настъпилото застрахователно събитие, но неговият отговор се съдържа в разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, която постановява, че всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В съдебната практика по приложението на чл.208, ал.1 КЗ никога не е съществувал спор, че доказването на застрахователното събитие е в тежест на застрахования, който претендира заплащане на застрахователно обезщетение за вредите от събитието, каквото становище е застъпено и в обжалваното решение. Що се отнася до частта от въпроса с какви доказателствени средства следва да се проведе доказването, в Кодекса за застраховането и в Гражданския процесуален кодекс няма специални правила относно доказването на застрахователно събитие. Доказването е възможно с всички предвидени в ГПК доказателства и доказателствени средства при съобразяване на общите ограничения за тяхната допустимост и на подлежащите на доказване факти, а дали застрахователното събитие е доказано в рамките на конкретното дело, е въпрос на преценка на доказателствения материал от страна на решаващата съдебна инстанция.
Касаторът се е позовал на допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, но представената за доказването й съдебна практика е неотносима както към поставените в изложението въпроси, така и към решаващия извод на въззивния съд, с който е мотивирано отхвърлянето на исковете. Исковете са отхвърлени след направен извод за недоказаност на застрахователното събитие „кражба”, докато с представените решения е формирана задължителна практика по чл.290 ГПК по въпросите „дали оставянето на регистрационния талон на откраднатото МПС, обект на застраховка „Каско на МПС”, в автомобила при настъпване на застрахователното събитие се явява значително, с оглед интереса на застрахователя, неизпълнение на задължения по застрахователния договор и като такова е основание по смисъла на чл.211, т.2 КЗ за пълен отказ от изплащане на застрахователно събитие” /решение № 211/06.12.2012 г. по т. д. № 1029/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 22/12.09.2013 г. по т. д. № 679/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., и решение № 86/18.07.2014 г. по т. д. № 2230/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./, и „обусловено ли е приложението на чл.211, т.2 КЗ от установяването на пряка причинно – следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, визирано в Общите условия към застраховката, като значително с оглед интереса на застрахователя и настъпването на застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от същото” /решение № 49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, І т. о./.
Неоснователно е искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1 ГПК. Разпоредбата на чл.208, ал.1 КЗ урежда материалноправните предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение по имуществена застраховка и срокът за изплащане на обезщетение от застрахователя. Посочената разпоредба не урежда правила относно доказването на застрахователното събитие, поради което аргументът на касатора, че тя е неясна и се нуждае от тълкуване „по приложението й в частта с какви доказателствени средства се установява настъпването на застрахователно събитие”, не може да обоснове основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по т. д. № 1052/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2261 от 08.12.2014 г., постановено по т. д. № 1052/2014 г. на Софийски апелативен съд, 6 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :