ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 435
София, 04.05.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 1066 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на Н. С. Д. със съдебен адрес в [населено място], приподписана от адвокат Зл.К., срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд от 19.ХІ.2015г. по гр.д. № 1399/2015г. в отхвърлителната му част.
Ответникът по касационната жалба П. на РБ не е подала отговор по реда на чл.287 ал.1ГПК.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок и от страна, имаща право и интерес от обжалването.
По допускането на касационно обжалване ВКС на РБ съобрази следното:
С обжалваното въззивно решение БОС по въззивни жалби и на двете страни е потвърдил решението на РС Бургас от 11.VІ.2015г. по гр.д № 994/2015г., с което П. е осъдена да заплати на Н. Д. 1000лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие на привличането му в качеството на обвиняем за престъпление кражба и наложена мярка за неотклонение „подписка”, ведно със законната лихва, считано от 12.ІІІ.2013г., и е отхвърлен предявеният иск за разликата над присъдения до предявения размер 20000лв.
При определяне размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид, че наказателното преследване е продължило по-малко от година /в периода 23.V.2012г. – 05.ІІІ.2013г., когато е прекратено с прокурорско постановление/, т.е. в разумен срок, че ищецът е бил привлечен като обвиняем за тежко умишлено престъпление /квалифициран състав на кражба/, че му е била наложена най-леката мярка за неотклонение – „подписка”, че през същия времеви период срещу ищеца е било образувано и друго наказателно производство по НОХД № 1891/2012г. на БРС за престъпление по чл.195 ал.1 т.3, т.4, т.5 и т.7 НК, за което тежко умишлено престъпление му е наложено наказание лишаване от свобода, отложено за срок от 3 години, че обвинението се е отразило негативно на психиката, контактите и социалния му живот – той няколко пъти е викан пред органите на дознанието за разпити, че негативните емоции и психическите преживявания са били в рамките на обичайните, без да се установява по-сериозно отражение върху психиката и здравето или необратими последици в личен план, че не може с висока доза на сигурност да се приеме, че негативната обществена реакция се дължи само и единствено на конкретното наказателно производство, а не на предходни осъждания, за които има данни по делото, или на другото наказателно производство, водено паралелно и приключило с осъдителна присъда. С оглед продължителността и интензитета на негативните душевни преживявания съдът е намерил, че обезщетение в присъдения размер е най-адекватно на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
В изложението на Н. Д. по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че според т.ІІ от ППВС № 4/1968г. определянето на обезщетение е фактически въпрос и следва да се съобрази с конкретни обстоятелства, а според решение на състав на ВКС по гр.д. № 85/2012г. ІV ГО при определянето на обезщетение следва да се държи сметка за обществените представи за справедливост. Заявено е, че разумния срок на наказателното производство и най-леката мярка за неотклонение са обстоятелства, които обосновават по-нисък размер на обезщетение по принцип, но не по-нисък от претендирания, че размерът на поисканото обезщетение е съобразен със съдебната практика на българските съдилища, но не са пренебрегнати и параметрите на обезщетения в тези случаи от ЕСПЧ, че образуването на наказателно производство, макар и при посочените обстоятелства, е намеса в правната сфера, която не би следвало да се толерира в правова държава. С оглед на това се сочи, че определеното обезщетение е недостатъчно /прекалено ниско/ за компенсиране на преживяното от ищеца, дори обезщетението в претендирания размер нямало да върне времето назад и да заличи безсънните нощи, неудобството пред близки и роднини, срамът и болката, поради което се иска допускане на касационно обжалване.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице предвидените в закона предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
Единственият поставен от касатора в изложението му въпрос за определяне на обезщетението за неимуществени вреди при съобразяване на конкретно съществуващи обстоятелства съобразно задължителната сочена съдебна практика е бланкетен. Касаторът не е посочил невзети предвид от въззивния съд релевантни в тази насока обстоятелства, което прави невъзможна преценката от касационния съд за значението на поставения въпрос за изхода на спора по делото, както и за това, дали произнасянето по него е сторено в противоречие със сочената практика. Релевираните в изложението съображения /които по същество са идентични с тези в касационната жалба/ представляват оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на извода на въззивния съд във връзка с приложението в случая на принципа за справедливост, съдържащ се в разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Такива оплаквания, обаче, са основания за касационно обжалване по чл.281 ГПК, а те се подлагат на преценка от касационния съд, ако касационно обжалване бъде допуснато.
Ето защо касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаския окръжен съд, втори въззивен граждански състав, № ІІ-105/19.ХІ.2015г. по гр.д № 1399/2015г., в отхвърлителната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: