2
определение по гр.д.№ 1666 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 286
София, 09.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1666 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. М. Ю. и Ю. М. Ю. срещу решение № 5 от 20.01.2016 г. по в.гр.д.№ 429 от 2015 г. на Ямболския окръжен съд, II-ри въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 585 от 29.10.2015 г. по гр.д.№ 2572 от 2014 г. на Ямболския районен съд за извършване на делба чрез изнасяне на публична продан на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в [населено място], [улица], [жилищен адрес] с площ от 66,29 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, коридор, сервизни помещения и една тераса, заедно с избено помещение № 5 и 0,765 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 87374.521.8.1.44, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 87374.521.8 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД- 18-39 от 30.08.2005 г. на Изпълнителния директор на АК.
В жалбата се твърди, че решението на Ямболския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено процесуално нарушение и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на решението със задължителна и незадължителна съдебна практика /без да се сочи такава/ относно основната цел на закона при производството за делба, която е всеки да получи по възможност реален дял от имуществото, с оглед на което изнасянето на имот на публична продан е крайна мярка. Освен това, касаторите считат, че произнасянето на ВКС по това дело би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
С писмен отговор от 31.03.2016 г. ответниците по жалбата М. М. Ю. и Г. М. Ю. оспорват жалбата. Претендират за направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за изнасяне на делбения имот на публична продан, въззивният съд е приел, че направените претенции за възлагане на допуснатия до делба апартамент са неоснователни. Макар жилището да било неподеляемо, то нямало характер на бивша съпружеска имуществена общност между наследодателя и един от съделителите по делото в хипотезата на чл.349, ал.1 ГПК, нито било наследствен имот по смисъла на чл.349, ал.2 ГПК /съсобствеността върху него между съделителите била със смесен характер предвид първоначалното откриване на наследството и последвалата покупко- продажба на един от наследствените дялове/. Поради това жилището било извън посочените в чл.349 ГПК възможности за възлагане и избраният от първоинстанционния съд способ за извършване на делбата- чрез изнасяне на имота на публична продан- бил единствено възможния.
Предвид на тези мотиви в обжалваното решение няма противоречие между това решение и задължителната практика на ВКС относно това какъв е приложимият способ за извършване на делба на неподеляемо жилище, съсобствеността върху което е смесена- възникнала от повече от един юридически факт /например от наследяване и от сделка/. По този въпрос решението съответства на приетото в т.8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС, според което в случаите на делба на неподеляемо жилище, съсобствеността върху което е възникнала в резултат на повече от един юридически факт /например, наследяване и сделка за част от имота, какъвто е настоящия случай/, единственият възможен способ за извършване на делбата е изнасянето на жилището на публична продан. Поради това не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Ямболския окръжен съд.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато приложимите по конкретното дело правни норми са непълни, неясни или противоречиви, което налага прилагането на закона или на правото по аналогия или тълкуването на тези норми, или когато са настъпили промени в законодателството или в обществените условия, които налагат едно вече дадено от ВКС тълкуване на правна норма да бъде променено. В настоящия случай се касае за приложение на нормите на чл.349, ал.1 и ал.2 ГПК /аналогични на нормите на чл.288, ал.2 и ал.3 ГПК от 1952 г.-отм./, по приложението и тълкуването на които има задължителна съдебна практика /посоченото по-горе Тълкувателно решение № 1 от 2004 г. на ОСГК на ВКС/, на която обжалваното решение не противоречи и от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяната на тази практика.
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Ямболския окръжен съд не следва да се допуска.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по жалбата направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 500 лв.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5 от 20.01.2016 г. по в.гр.д.№ 429 от 2015 г. на Ямболския окръжен съд, II-ри въззивен граждански състав.
ОСЪЖДА А. М. Ю. от [населено място], [улица] и Ю. М. Ю. от [населено място], обл.Б., [улица] да заплатят на М. М. Ю. и Г. М. Ю. и двамата от [населено място],[жк], № 18, вх.Б, ет.2, ап.24 на основание чл.78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.