ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 449
София, 10 май 2016 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1033 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 2592/21.12.2015 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 1959/2015, с което е отменено частично решение № 1877/19.03.2015 на Софийския градски съд по гр.д. № 1461/2014, като е уважен до размера на 12.000 лева предявеният иск за обезщетение на неимуществените вреди от неоснователно обвинение по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ със законната лихва от 04.02.2011 г.
Недоволен от решението е касаторът П. на Р. Б., представляван от прок. Т. П. от С., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и се разрешава в противоречиво от съдилищата, като се позовава на решение № 302/04.10.2011 на ВКС, I. ГО по гр.д. № 78/2011, решение № 29/05.03.2012 на ВКС, I. ГО по гр.д. № 170/2011, решение № 130/13.04.2011 на ВКС, I. ГО по гр.д. № 951/2010 и решение № 2301/16.12.2013 на ВКС, I. ГО по гр.д. № 3090/2013.
Ответникът по жалбата Г. Д. Д. я оспорва, като счита, че повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, като е взел предвид броя на повдигнатите обвинения, естеството и продължителността на търпяната репресия, без да определя вреди от наказателно преследване над разумния срок, от трайно влошено здраве и отлив на клиенти.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с постановление от 28.08.2006 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 253, ал. 5 вр. ал. 1 НК за това, че като помагач на клиента си го е улеснил при извършването на финансови операции със средства, за които е знаел, че са придобити чрез престъпления и по чл. 253, ал. 2 НК за това, че като помагач на клиентката си я е улеснил в придобиването на недвижими имоти, в придобиването и продажбата на дялове от търговски дружества и трансфери на средства по банкови сметки за преобразуване на имущество, за което е знаела, че е придобито чрез престъпление от сина й. С постановлението е наложена мярка за неотклонение „парична гаранция” в размер на 5.000 лева, а с последващо постановление от 29.08.2006 г. е наложена и забрана за напускане на страната. В последствие обвинението е изменявано и през 2008 г. частично прекратено, като окончателното обвинение е повдигнато на 17.04.2008 г. До отменяването на забрана за напускане на страната от съда на 16.07.2009 г. ищецът на четири пъти е отправял искания да му бъдат разрешени служебни пътувания в чужбина, което му е отказано. Наказателното преследване (след връщането му от съда за отстраняване на процесуални нарушения) е прекратено с постановление на прокуратурата поради несъставомерност на деянието от субективна страна, като с определение на съда от 16.07.2009 г. основанието е изменено – деянието не е извършено или не съставлява престъпление. В хода на производството исканията на защитата на ищеца за запознаване с материалите по делото и за участие в следствените действия са оставяни без уважение, а повдигнатите обвинения са били дискутирани в националните печатни и електронни медии. Ищецът е с утвърдено име в адвокатската професия и е приел тежко отправеното обвинение, разгласяването на това обстоятелство от наблюдаващия прокурор и последвалите коментари в медиите. По делото не е установено да се е стигнало до разстройство на здравето на ищеца нито да са се оттеглили негови клиенти, а прокуратурата не отговаря за вреди от предприети мерки по ЗОПДИППД.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставеният правен въпрос да обуславя решението по делото, но въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства.
Ответникът по жалбата Г. Д. Д. не претендира разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 2592/21.12.2015 на Софийския апелативен съд по гр.д. № 1959/2015.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.