2
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 297
София, 11.05.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
изслуша докладваното от съдия Бранислава Павлова гр. дело № 1417 /2016 г., и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 1682/02.02.2016 г. , подадена от Т. К. Т., чрез процесуалния представител адв. М., срещу въззивното решение на Бургаския окръжен съд № III-164 от 18.12.2015 г. по гр.д. № 1905/2015 г., с което е потвърдено решение №112 от 04.09.2015 г. на Айтоския районен съд по гр.д. № 890/2014 г.
К. поддържа и трите отменителни касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК с довод за незаконосъобразен извод на въззивния съд за принадлежност на процесното складово помещение към самостоятелния жилищен обект на ищеца в сградата и недоказано право на собственост върху него.
В писмения отговор ответникът изразява становище, че не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
П. производство по гр. д № 890/2014 г. по описа на Айтоския районен съд е образувано по предявените кумулативно обективно съединени искове на Е. Н. Щ. срещу Т. К. Т. по чл. 108 ЗС, чл. 109, ал.1 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ищецът е собственик на складово помещение от 7.6 кв. м. в четириетажна масивна жилищна сграда в режим на етажна собственост, за предаване на владението върху него, за възстановяване на първоначалното състояние на процесното помещение чрез отстраняване на извършеното преустройство, както и за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване върху него в размер на 720 лв. за три години назад от подаване на исковата молба. При условията на евентуалност е предявен и иск по чл. 97 ЗС за заплащане на обезщетение, равняващо се на стойността на процесното помещение, в случай, че то се окаже неотделимо от главната вещ без същественото й повреждане.
За да потвърди решението, с което са уважени предявените искове, въззивният съд е приел за установено, че ищецът е придобил самостоятелен обект – жилище, в сграда в режим на етажна собственост, а заедно с него и задължителното съгласно чл. 40 ЗУТ и съдебната практика по приложението му, прилежащо складово помещение. Приел е, че в сградата има толкова на брой складови помещения колкото са и отделните жилища в нея и че разпределението на принадлежността им към всеки самостоятелен обект се извършва от одобрения архитектурен проект, поради което при условията на чл. 98 ЗС с придобиването на жилището, ищецът по делото е придобил и принадлежащото му таванско помещение. В. съд е изключил приложението на чл. 97 ЗС, възприемайки изслушаната по делото експертиза, съгласно която отделянето на складовото помещение от ателието на ответника, към което то е било присъединено, може да се извърши без неудобства и разходи по –големи от обичайните, а също така и на обстоятелството, че жилището на ищеца не може да остане без складово помещение. Като е приел за безспорно между страните, че ответникът владее процесната вещ, а също и че последният поддържа състояние, което пречи на ищеца собственик да упражнява правото си на собственост в пълен обем, въззивният съд е достигнал до същите решаващи изводи до каквито и първоинстанционният.
Върховният касационен съд , първо гражданско отделение обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване и намира следното:
Правните въпроси : ”Ако собствеността върху всички самостоятелни обекти в сграда принадлежи на едно лице, възможно ли е то да прехвърли самостоятелен обект с непринадлежащо му помощно помещение” и „Допустимо ли е разпореждане с принадлежаща вещ в противоречие с проект и създава ли разпореждане със самостоятелен обект с друго различно от предвиденото по проект помощно помещение нова принадлежност към главната вещ” не са разрешени в противоречие със съдебната практика, според която принадлежността на обектите с обслужващо предназначение се определя от архитектурния проект, когато в тях има повече от един собственик – решение № 30 от 7.02.2012 г. по гр. д. № 401/2011 г., решение № 707 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 48/2010 г., на ВКС I г. о. В случая отделните обекти в сградата принадлежат на различни собственици и тази практика е приложима в какъвто смисъл са и изводите на въззивния съд. Не е налице противоречие с посоченото от касатора – решение № 30 от 7.02.2012 г. по гр. д. № 401/2011 г. С това решение е прието, че складовото помещение е принадлежност към жилището когато в него няма такова помещение и е необходима негова част – чл. 40 ЗУТ. Разпореждане или придобиване по давност на обслужващо помещение, което има за последица лишаването на друг собственик от такова помещение е недопустимо. В случая е установено, че складовите помещения са равни на броя на жилищата и поради това липсва основание да се приеме, че разпореждането с непринадлежащо по проект към съответното жилище складово помещение не лишава по никакъв начин останалите обекти от помощни помещения.
С оглед на изложеното не са налице основанията на чл. 280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото, в тежест на касатора следва да се възложат направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по жалбата, чието извършване е доказано с представения договор за правна защита и съдейстиве от 21.03.2016 г.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на I г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № III-164 от 18.12.2015 г. на Бургаски окръжен съд по гр.д. 1905/2015 г.
ОСЪЖДА Т. К. Т., ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица] да заплати на Е. Н. Щ., ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица] сумата от 500 / петстотин/ лв. разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: