О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 247
гр. София, 14.05.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на единадесети май, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№408 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Ж. Т. срещу определение №1540 от 07.12.2015 г. по в.ч.гр.д.№892/2015 г. на ОС Русе. С обжалваното определение е потвърдено определение №5093 от 08.09.2015 г. по гр.д.№3302/2015 г. на РС Русе, с което е прекратено производството по делото.
В частната касационна жалба се излагат съображения за неправилност на определението, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, като обосноваващи допускането на касационно обжалване са поставени следните въпроси: 1.Обвързан ли е жалбоподателят от общи условия, в които е договорена арбитражна клауза, но които не са подписани от него. 2. Обвързан ли е от арбитражна клауза, записана в общите условия по реда на чл.186, ал.1 от КЗ, въпреки изискването на ЗМТА арбитражната клауза да е подписана и кой нормативен акт следва да се приложи. По отношение на така формулираните въпроси се поддържа наличие на селективното основание по чл.280 ал.1, т.1 от ГПК, а спрямо втория и основанието по т.2 от цитираната разпоредба, поради решаването им в противоречие с практиката на ВКС, формирана с посочени в жалбата решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК и по чл.47 от ЗМТА.
Ответникът по частната касационна жалба заявява становище за неоснователността й.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалвания акт, с който е потвърдил прекратителното определение на първоинстанционния съд, сезиран с предявен от ищеца Д. Ж. Т. срещу ответника застраховател иск за заплащане на застрахователно обезщетение, въззивният съд е приел за основателно своевременно направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за наличие на арбитражна клауза, валидно уговорена в Общите условия на застрахователя, които са били получени при сключване на договора за застраховка от ищеца, същият се е запознал с тях и ги е приел – обстоятелство, удостоверно с подписа му, респективно съдът е счел за неоснователни възраженията на ищеца в обратния смисъл.
С оглед изложените в обжалваното определение мотиви, настоящият състав намира, че посочените в изложението въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. Както бе посочено съдът изрично е приел, че общите условия към процесната застрахователна полица са били предадени на ищеца при сключване на договора и той е заявил писмено, че ги приема /преценката за обосноваността на тези фактически изводи на съда се извършва при проверката на правилността на определението, която обаче не съставлява основание за допускане на касационно обжалване/, като въпрос относно наличие на конкуренция между законови разпоредби на КЗ и ЗМТА, изобщо не е обсъждан в обжалваното определение.
Предвид изложеното в случая не се обосновава наличието на общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1540 от 07.12.2015 г. по в.ч.гр.д.№892/2015 г. на ОС Русе.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.