О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 248
гр. София,14.05.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на единадесети май, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№903 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, вр. чл.396, ал.2, изр.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение №498 от 27.11.2015 г. по ч.т.д.№740/2015 г. на АС Пловдив, с което след отмяна на определение №2289 от 18.11.2015 г. по т.д.№731/2015 г. на ОС Пловдив, е допуснато обезпечение на предявените по делото от [фирма] срещу [фирма] искове за присъждане на главница в общ на размер на 36 254 лв. и мораторна обезщетителна лихва в общ размер на 6 746 лв., чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответника в посочени в определението банки до размера на сумата от 43 000 лв.
В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, се поддържа, че постановеният съдебен акт се явява в противоречие с определение №202 по ч.т.д.№87/2014 г. на АС Пловдив, определение от 10.02.2009 г. на ОС Кюстендил и определение №147 по ч.гр.д.№341/2009 г. на ОС Хасково, тъй като неправилно е прието, че са налице убедителни писмени доказателства, установяващи вероятната основателност на исковете, а и обезпечението е допуснато без да се определи парична гаранция, при липса на обезпечителна нужда и на каквито и да е доказателства, че без него ще се затрудни осъществяването на правата на ищеца по решението.
Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.396 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното определение съставът на АС Пловдив е приел, че предявените осъдителни искове са допустими, а с оглед представените писмени доказателства – и вероятно основателни, като е изложил съображения, че исканата обезпечителна мярка – запор върху всички банковите сметки на ответника във всички банки в страната е достатъчно индивидуализирана.
Настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване.
В случая в изложението на основанията за допускане на касационнно обжалване не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд – твърдяното противоречие на обжалвания акт с посочените в изложението определения на различни съдилища и преповтарянето на наведените в частната касационна жалба основания за неправилност на определението, не представляват формулиране на такъв въпрос. В този смисъл и тъй като съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол, без да е посочено общото основание за селектиране на жалбите – правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, а от друга страна ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба, настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №498 от 27.11.2015 г. по ч.т.д.№740/2015 г. на АС Пловдив.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.