2
определение по гр.д.№ 1865 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
София, 16.05.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1865 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Д. Ц. срещу решение № 1977 от 27.11.2015 г. по в.гр.д.№ 2290 от 2015 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, трети състав, с което е отменено решение № 2895 от 29.06.2015 г. по гр.д.№ 16193 от 2014 г. на Варненския районен съд и вместо него е постановено ново решение за допускане на съдебна делба на апартамент, находящ се в [населено място], [улица], вх.13, ет.5, ап.14 с жилищна площ от 78,50 кв.м., заедно с изба № 14 с площ от 6,83 кв.м. и 0,7443 % от общите части на сградата между бившите съпрузи И. В. И. и А. Д. И. при следните квоти: 11500/17795 ид.ч. за И. И. и 6295/17795 ид.ч. за А. И..
В жалбата се твърди, че относно квотите, при които е допусната делбата, обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие на решението с посочена от касаторката задължителна съдебна практика: ППВС № 5 от 31.10.1972 г., решение № 91 от 11.07.2013 г. по гр.д.№ 776 от 2012 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 2 от 07.03.2014 г. по гр.д.№ 5048 от 2013 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. и решение № 126 от 15.08.2014 г. по гр.д.№ 5207 от 2013 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о.
В писмен отговор от 04.04.2016 г. ответникът по жалбата И. В. И. оспорва жалбата. Моли същата да не бъде допускана до касационно обжалване и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за допускане на делбата на процесния апартамент между бившите съпрузи при горепосочените квоти, въззивният съд е приел, че само частта от процесния апартамент /12590/17795 ид.ч./, която е заплатена със средства от изтегления по време на брака заем в размер на 12 590 лв., е била съпружеска имуществена общност между страните. За останалата част от апартамента /5205/17795 ид.ч./ съдът е приел, че е индивидуална собственост на И. И., тъй като процесният апартамент е бил даден на И. в обезщетение за отчужден друг имот, идеална част от който е бил лична собственост на И. и която идеална част при отчуждаването е оценена на 5 205 лв.
С оглед приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване на това решение не следва да се допуска, тъй като въпреки дадените й изрични указания от съда в разпореждане № 629 от 14.01.2016 г. касаторката не е посочила правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение.
Касационното обжалване на решението не следва да се допуска и тъй като не е налице и специалното основание на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- обжалваното решение не противоречи на посочената от касаторката задължителна съдебна практика:
1. В т.3 от ППВС № 5 от 31.10.1972 г. е прието, че други претенции на единия съпруг за по-голямо участие в придобиване на имуществената общност се разглеждат съобразно чл.14, ал.4, пр.2 СК от 1968 г. /аналогични чл.28 СК от 1985 г. и чл.29 СК от 2009 г/. Приетото в това ППВС е напълно неотносимо към настоящото дело, по което не е предявен конститутивен иск по чл.29 СК от 2009 г. /респ. по чл.28 СК от 1985 г./ за определяне на по-голям дял от придобитото по време на брака имущество, а се претендира установяване на частична трансформация на основание чл.23, ал.2 СК от 2009 г. или чл.21, ал.2 СК от 1985 г. /според това при действието на кой СК е влязло в сила решението за развод на страните/, който иск по съществото си представлява установителен иск за собственост, за предявяването на който не е предвиден преклузивен срок.
2. В решение № 91 от 11.07.2013 г. по гр.д.№ 776 от 2012 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че не е допустимо в съдебните искови производства с предмет имуществени спорове между бивши съпрузи да се установява само със свидетели, че част от имуществото е било придобито със средства по Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове от 1991 г., а в тези случаи е необходимо да се представи документ, установяващ провеждането на процедура по този закон. Това решение на ВКС е напълно неотносимо към настоящото дело, по което не се касае за имот, придобит със средства по Закона за уреждане правата на граждани с многогодишни жилищно-спестовни влогове от 1991 г., поради което не се поставя и въпроса дали придобиването на имущество със средства по този закон може да се доказва само със свидетелски показания.
3. В решение № 2 от 07.03.2014 г. по гр.д.№ 5048 от 2013 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че когато придобивното основание на придобитото по време на брака на съпрузите имущество е договор за покупко-продажба, сключен от двамата съпрузи като страна по сделката и за покупната цена е внесена сумата, платена напълно и в брой, правата на двамата купувачи в придобитото право на собственост са равни, при липса на друга уговорка по договора и това изключва възможността в тези хипотези да се признае по-голям дял на единия от съпрузите в резултат на трансформация по чл.23, ал.2 СК по причина, че за придобиването на имота единият съпруг е вложил лични, извънсемейни средства. Това решение на ВКС също е напълно неотносимо към настоящото дело, по което имотът- предмет на делбата не е придобит по силата на договор за покупко-продажба, сключен от двамата съпрузи, а като обезщетение за друг отчужден от единия от съпрузите имот. Освен това, посоченото решение на ВКС, Второ г.о. вече не е задължителна съдебна практика, доколкото след него е постановено Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк.д.№ 5 от 2013 г., в т.4 от което е прието обратното- че в случаите на придобиване на имот по време на брака с договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи може да се установява пълна и частична трансформация на лично имущество на основание чл.23, ал.1 и 2 СК /чл.21, ал.1 и 2 СК /отм./.
4. В решение № 126 от 15.08.2014 г. по гр.д.№ 5207 от 2013 г. на ВКС, ГК, Четвърто г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че въззивният съд дължи изследване на възраженията и доводите на страните, доколкото това има отношение към предмета на спора, съответно към предмета на въззивното производство, като трябва да изложи съображения по всички важни и съществени положения и че мотивите на въззивния съд следва да съдържат отговор по всички конкретни оплаквания и доводи във въззивната жалба. Обжалваното решение на Варненския окръжен съд не противоречи на това решение на ВКС – в него въззивният съд е изложил подробни мотиви по всички доводи на страните и по всички съществени за решаването на спора въпроси: защо приема за доказано твърдението на ищеца, че само 12590 /17795 ид.ч. от придобития по време на брака на страните апартамент е бил съпружеска имуществена общност, а останалата част е индивидуална собственост на ищеца.
Касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска и тъй като не съществува вероятност за недопустимост на това решение, доколкото твърдението на касаторката, че съдът се е произнесъл по непредявен иск за частична трансформация по чл.23, ал.2 от Семейния кодекс от 2009 г. или аналогичния чл.21, ал.2 от Семейния кодекс от 1985 г. /според това при действието на кой СК е влязло в сила решението за развод на страните/ не отговаря на истината. Още в исковата молба ищецът И. И. е изложил твърдения, че част от процесния апартамент е придобита от него като обезщетение за отчужден друг имот, идеална част от който е бил лична собственост на И., и именно поради това е поискал делбата на апартамента с бившата му съпруга да бъде допусната не при равни квоти, а при квоти, определени съобразно твърдяната от него трансформация на лично имущество.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касационната жалба направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 300 лв.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1977 от 27.11.2015 г. по в.гр.д.№ 2290 от 2015 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, трети състав.
ОСЪЖДА А. Д. Ц.- ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис № 2, чрез адв.В. С. да заплати на И. В. И.- ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, чрез адв.С. К. на основание чл.78 ГПК сумата 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.